Как съветски танкисти насмалко да заловят Хитлер през 1943-а

История
БОРИС ЕГОРОВ
Веднъж, много преди края на войната, съветски войски се оказват на няколко километра от него. Те обаче дори и не подозират това.

На 20 февруари 1943 г. в покрайнините на град Запорожие в югоизточната част на Украйна, в дълбокия тил на германските войски, внезапно се появяват съветски танкове. Изненадващият пробив на руснаците силно стряска командването на вермахта, а причината е, че в този момент в слабозащитения град се намира самият фюрер Адолф Хитлер...

Стремителна атака

В края на януари съветските войски пристъпват към изпълнение на Ворошиловската операция, известна също като операция "Скок", чиято цел е освобождаването на територията на Донбас от германците. В Москва очакват бърза победа, но както скоро става ясно съветското ръководство недооценява силите и възможностите на противника.

Най-успешно действа 25-и танков корпус на генерал Пьотр Павлов, в който влизат три танкови и една мотострелкова бригада, а също и зенитно-артилерийски полк. Със стремителен марш той преодолява за по-малко от 10 дни над 300 километра като преминава през територията на три украински области и освобождава по пътя си няколко десетки населени пункта.  

Този успех обаче има и обратна страна: танкистите се откъсват силно от своите и остават без снабдяване. На 17 февруари Павлов се намира в района на град Лозовая и докладва на командването на 6-а армия: "Горивото в танковете е 0,5 от зареждането. Поради липса на гориво не могат да се движат". Все пак в скоро време корпусът продължава да напредва към река Днепър, но вече с ограничени сили.

На няколко километра от Хитлер

Същия ден Адолф Хитлер вече е напуснал своя таен щаб "Върколак" ("Верволф") близо до град Виница в Централна Украйна и със самолет е стигнал в Запорожие в щаба на командващия Групата армии "Юг" фелдмаршал Ерих фон Манщайн, за да обсъди с него стратегическата обстановка. 

"На третия ден от нашето пребиваване там, когато отидох на закуска, стана известно, че руснаците са пробили фронта край Днепропетровск. Главният път, по който те настъпваха, водеше точно до Запорожие и минаваше покрай летището, където беше нашият самолет", спомня си личният пилот на Хитлер Ханс Бауер: "Събраха всички сили, които имаше на летището, да защитават самолета, но отбраната изглеждаше не особено надеждна: нямахме нито артилерия, нито противотанкови пушки". 

На 20 февруари в околностите на Запорожие се появяват няколко десетки съветски танка от 25-и корпус. "Руските танкисти бяха на 5 километра от летището, когато германски брониран влак със зенитни установки им прегради пътя. В същото време от летището излетяха самолети за прикритие", съобщава при разпит попадналият в съветски плен през 1944 г. генерал Райнер Щаел.

Скоро на летището пристига Хитлер. Вече всичко е готово за спешната му евакуация. "Наши три "Кондора" с вече загрети двигатели се издигнаха във въздуха, а в същото време видяхме, че за кацане захождат два огромни шестмоторни самолета, които доставяха противотанково въоръжение", пише Бауер.  "Нямаше нито една част между нас и нашия враг! Затова много се успокоих, когато вечерта на същия ден Хитлер излетя за своя щаб", отбелязва на свой ред Манщайн в "Изгубени победи".  

За голямо учудване на германците съветските танкисти така и не предприемат никакви опити да си пробият път до летището. Както скоро се изяснило те просто свършили горивото. Според Бауер те са могли да си го набавят на летището, но след като видели стотици самолети, са решили, че ще срещнат силна съпротива. "От танковете излязоха екипажи и ги оставиха там, където си бяха. Дали те щяха да направят същото, ако знаеха, че по същото време на летището беше Хитлер?!" се пита личният пилот на фюрера. 

Пробивът е неутрализиран

Генерал Щаел, който се среща с Хитлер на следващия ден във "Верволф", отбелязва, че фюрерът е бил "изплашен до смърт" заради това, че насмалко не се оказал трофей в ръцете на съветските танкисти. Той заповядва на Манщайн незабавно силите на противника да бъдат унищожени.

В района на пробива биват съсредоточени големи сили, включително елитните танкови дивизии на СС: 1-а "Лайбщандарт Адолф Хитлер" и 3-а "Мъртва глава", а също и подсилената с "Тигри" моторизирана дивизия на вермахта "Велика Германия". Още на 21 февруари корпусът на Павлов е отрязан и в продължение почти на две седмици е принуден да води тежки боеве в обкръжение. 

Танкистите си пробиват път към своите на разпокъсани неголеми групи като взривяват танковете, останали без гориво. Самият Павлов е ранен и скоро попада в германски плен, в който остава почти до самия край на войната.

Хитлер е шокиран от станалия инцидент, а благополучния за него изход нарича "нечуван успех". Въпреки това той лети със самолет до окупираната съветска територия още няколко пъти, докато стремителното настъпление на Червената армия по западното направление  прави невъзможни подобни визити.

Знаете ли кой е най-добрият съветски пълководец от Втората световна война?