Как съветска жена става танкист, за да отмъсти на германците за съпруга си

Мъст за любимия

За Мария Октябърская съпругът ѝ е бил буквално всичко в живота. Когато през август 1941 г. тя научава, че полковият комисар на 206-а стрелкова дивизия Иля Октябърски е загинал геройски при боевете край Киев, светът за нея се преобръща.

Безутешната вдовица изгаря от желание незабавно да отиде на фронта и заявява това в районния военен комисариат. Там обаче 36-годишната телефонистка, която на всичко отгоре страда от туберкулоза на шийните прешлени, среща отказ.

Тогава Мария Василиевна решава да тръгне по друг път и започва активно да участва в събирането на средства за Червената армия: освен основната си работа, тя бродира и продава салфетки, покривки, калъфки за възглавници и шалове. Нещо повече, тя разпродава почти цялото си имущество.

Октябърская праща събраните пари през пролетта на 1943 г. във Фонда за отбрана и веднага пише писмо до Сталин с молба да ѝ позволи да участва във войната: "За неговата смърт, за смъртта на всички съветски хора, изтерзани от фашистките варвари, искам да отмъстя на фашистките кучета, за което внесох в държавната банка всичките си лични спестявания – 50 000 рубли – за построяване на танк. Моля танкът да бъде наречен "Бойна приятелка" и да ме изпратите на фронта като водач на този танк". 

Дългоочакваният отговор от Кремъл скоро пристига – Сталин откликва на молбата на Мария Василиевна. Още през октомври 1943 г. бившата телефонистка завършва с отличие Омското танково училище със специалност механик-водач на танк.

В боевете  

На Октябърская ѝ престои да служби на построения с нейни средства среден танк Т-34-76 с командир младши лейтенант Пьотр Чеботко в състава на 26-а гвардейска танкова бригада на 2-и гвардейски танков корпус на Западния фронт. Танкът бил наречен "Бойна приятелка", както тя пожелала.

Първата битка за Мария Василиева е през октомври 1943 г. във Витебска област на съветска Беларус. "Можете да се радвате за мен – получих първото си бойно кръщение", пише Октябърская на сестра си: "Громя гадовете. Понякога от гняв ми причернява". 

На 18 ноември в района на село Новое Село "Бойната приятелка" премазва артилерийско оръдие и унищожава близо 50 вражески войници. Танкът е уцелен и се оказва обездвижен. В продължение на две денонощия отблъсква атаки на противника, докато не пристига помощта.

В сражение край совхоза на село Кринки на 18 януари 1944 г. Октябърская отново се проявява: нейният Т-34 смазва три германски картечни гнезда и унищожава 20 войници и офицери на Вермахта. На екипажа му се налага да ремонтира повредената верига на танка под обстрела на противника.

Именно тогава Мария Василиева е тежко ранена. Осколка от снаряд попада в лявото ѝ око и както скоро става ясно тя е стигнала до полукълбото на големия мозък.

Октябърская прекарва няколко месеца в болница, където ѝ връчват Ордена Отечествена война I степен.

Лекарите дълго време се борят за живота на жената-танкист, но чудо така и не става. На 15 март 1944 г. Мария Октябърская умира. Погребват я край кремълската стена на град Смоленск, а на 2 август същата година за храбростта и героизма, които тя проявява в боевете, посмъртно ѝ е присвоено званието Герой на Съветския съюз.  

Танкът "Бойна приятелка" е унищожен край Кьонигсберг, но в чест на знаменитата "тридесет и четворка" това име е дадено на още няколко бойни машини.

Разказваме ви още историята на най-младия съветски летец във Втората световна война!