През 1990-те той участва в създаването на междуконтиненталната ракета "Топол-М" и тактическия комплекс "Искандер". Днес в цеховете на предприятието се произвежда новата руска междуконтинентална балистична ракета "Ярс".
Когато е бил Царицин
Историята на Волгоград като военнопромишлен център започва в началото на XX век. В навечерието на Първата световна война Русия изпитва остър недостиг на съвременно оръжие за полевата армия. Индустрията се развива бързо, но тези темпове са недостатъчни за огромната страна с милионни въоръжени сили, които при обявяване на война са можели да нараснат десетократно.
Непосредствено в навечерието на обявяването на войната през 1914 г. правителството решава да построи в поволжкия град Царицин артилерийски завод, който за започне да произвежда цяла нова продукция – бронирани влакове, дрезини и други.
Gregory/РИА "Новости"
Това оръжие се оказа много полезно още през следващата война - гражданската. Тя завладява огромни територии. Всъщност няма постоянна фронтова линия и подвижните части, по-специално въоръжените с бронирани влакове, лесно могат да действат в тила на врага.
Царицин се оказва в самия център на боевете. Тук ремонтират оръдия и обшиват с броня влакове. След като самият град е преименуван, името си сменя и заводът и вече се нарича Сталинградски завод "Барикади". В цеховете му кипи мащабна дейност по модернизирането на съветската артилерия.
Ръководството на завода неведнъж е награждавано с високи правителствени отличия, което обаче не го защитава от сталинските репресии.
Великата Отечествена война
В навечерието на Великата Отечествена война към завода "Барикади" е открито конструкторско бюро. То работи по особено важни проекти като разработката на свръхмощни оръдия с калибър над 200 и 300 мм.
Марк Редкин/ТАСС
Към началото на войната той все още не е завършен и основната продукция в завода през военните години са 76-мм оръдия и миномети. Инженерите на завода са евакуирани, а работниците, начело със заместник-началника на конструкторското бюро, грабват оръжия, когато германците приближават. Оцеляват по-малко от половината.
Останалите започват възстановяването на производството през 1943 г. върху руините на предприятието, и проявяват невиждан героизъм. Само след година заводът, който е възкръснал буквално от пепелта, произвежда ново 122-милиметрово оръдие за съветските тежки танкове.
Следвоенни години
През първите следвоенни години сталинградци продължават да произвеждат оръдия за армията, включително и вече напълно съвременни, предназначени за брегова отбрана. Заводът започва да дава и гражданска продукция, сред която са сондажните установки.
Към края на 1950-те обаче вече се оформя новият профил на завода и това е ракетостроенето. Ракетата лети по-далече от снаряда и има по-мощна бойна част, на която може да се монтира и ядрена бойна глава. Неуправляемата ракета "Луна" с твърдо гориво, от която образци са доставени от Съветския съюз през 1962 г. в Куба, управляемата ракета "Темп", уникалните ракети "Точка" и "Ока", които са без аналози в света, се произвеждат във Волгоград и постъпват на въоръжение в съветската армия. През 1980-те тук се произвежда междуконтиненталната балистична ракета "Топол".
Сергей Гунеев/РИА "Новости"
Не е забравена и артилерията. В "Барикади" се създават оръдия за самоходните установки "Пион", самоходката "Малка", гаубиците "Мста". Потенциалът на конструкторското бюро е огромен. През 1990 г. той е отделен от завода и се нарича Конструкторско бюро "Титан".
През 1990-те, с участието на "Титан", са създадени междуконтиненталната ракета "Топол-М" и новият тактически комплекс "Искандер".
РИА "Новости"
От 2009 г. в цеховете на предприятието се произвежда новата руска междуконтинентална балистична ракета "Ярс". Някога част от завода, конструкторското бюро засенчва неговата слава. Но от 2014 г. заводът и неговото бивше конструкторско бюро официално носят общото име "Титан".