Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!
"От подводница не можеш да избягаш", така в Русия казват на човек, който се е оказал в безизходна ситуация и е принуден да се примири с обстоятелствата. Мисълта, че може да се избяга от подводница, която е в боен поход, също изглежда абсурдна. Само че в историята на съветския флот се е намерил човек, който все пак е успял да направи това.
Този дезертьор е Борис Галкин - моряк-подводничар, старшината на групата машинисти в трюма на подводницата Щ-303 "Щука". "Груб, не умее да се сприятелява, губи самообладание в моменти на опасност", така го определят хора, които са служили с него.
Архивна снимка
При все това той се проявява отлично в три бойни похода, участва в потапянето на няколко германски транспортни кораба и в крайна сметка бива награден с орден "Червено знаме" и с орден "Отечествена война" I степен. Е, как герой се решава да стане предател?
Тежък поход
През май 1943 г. Щ-303 поема от Кронщат на дълъг боен поход към устието на Финския залив, за да разузнава германската противоподводна отбрана. Подводницата има запаси за 78 денонощия.
Походът обаче не потръгва добре от самото начало. Още през първите дни бордът на "Щука" е одраскана от германска противоподводна мина, която за щастие не се взривява. Освен това заливът буквално гъмжи от германски и финландски кораби и е просто невъзможно подводницата да изплува на повърхността за презареждане на акумулаторните батерии.
Архивна снимка
Само че най-неприятната изненада за съветските моряци предстои на изхода за Балтийско море – от единия до бряг на залива е опъната двойна противоподводна мрежа. Опитите подводницата да излезе в открито море се провалят. Кораби на противника започват лов на Щ-303 и не ѝ позволяват да изплува дори през нощта. През втората седмица от похода "Щука" е принудена да легне на дъното, където ѝ е трябвало да прекара няколко денонощия.
Запасите на акумулаторите стремително се топят и електроенергията се пести по всички възможни начини. Настъпва катастрофален недостиг на въздух. Екипажът, който е в полусъзнание, е принуден да яде непоносима сума с морска вода и всяка минута очаква нападение. Именно тогава Галкин се пречупва.
Дръзко бягство
На 21 май в 12 ч. старшина Борис Галкин застъпва на вахта в централния пост, където заедно с него е дежурният офицер. Наблизо са корабната радиостанция с няколко радисти и акустици.
Архивна снимка
След три часа един от акустиците чува шум от витлата на множество кораби и вахтеният офицер незабавно отива да докладва за това на командира на "Щука" Иван Травкин. След като остава сам, Галкин не губи време. Той заключва корабната радиостанция, барикадира се в отсека, изключва осветлението и подава в цистерните въздух с високо налягане, след което подводницата започва бързо да изплува. Самият старшина мигом бяга към горния люк на рубката.
Зашеметеният екипаж не разбира веднага какво става. "Стремглаво се понесох към централния пост", спомня си Иван Василиевич: "Но стоманената преградна врата, която води до него от четвъртия отсек, се оказва заключена. В тъмнината я блъскам, удрям по нея с юмруци – не поддава".
Скоро радистите успяват да излязат от радиорубката и отварят врата на командира към централния пост. След като заповядва подводницата да се подготви за спешно потапяне, Травкин тръгва след Галкин към мостика: "Очите ме болят от яркото слънце. Морето е ослепително. Оглеждам се. Много кораби са замръзнали на различни разстояния от подводницата. Най-близките са само на тридесет метра. Цевите на оръдията са насочени към нас."
Спасение като по чудо
Архивна снимка
Галкин стои на мостика и размахва бяла калъфка за възглавница, която е взел от каютата. На въпроса на командира какво се е случило и къде е станала авария, старшината го изпсува и добавя: "Повече не мога. Все едно всички ще загинем!"
Разяреният Травкин силно съжалява, че не е взел със себе си пистолет. Само че време за предателя няма – "Щука" трябва да бъде спасена.
Командирът си дава сметка, че ако започне незабавно потапяне, вражеските кораби ще потопят подводницата. Тогава Иван Василиевич решава да излъже германците, да ги убеди, че съветските моряци са готови да се оставят в техните ръце. Това малко ще притъпи бдителността на противника, пък и екипажът ще се съвземе от шока.
Архивна снимка
Травкин започва да вика на висок глас към най-близкия кораб: "Хитлеристите решиха, че ги каня на преговори. От кораба започнаха да спускат лодка. Повярваха, глупаци!"
След като изчаква малко, командирът дава сигнал за потапяне и незабавно изчезва в подводницата. "Щука" веднага се гмурва във водата и оставя Борис Галкин да пляска с ръце и крака на повърхността. След една секунда забавяне германците откриват огън, но, въпреки получените повреди, Щ-303 успява да избяга. На 8 юни, след като спира да се опитва да си пробие път до Балтийско море, тя се връща в Кронщат.
Борис Галкин започва да сътрудничи с германците. Той най-вече се опитва безуспешно да прилъже попадналия в плен командир на подводницата С-7 Сергей Лисин да премине на тяхна страна.
Архивна снимка
Няма точни данни каква е по-нататъшната съдба на старшината от "Щука". Травкин обаче предполага, че дезертьорът не е избегнал заслуженото си наказание. "Вече в края на войната, когато нашите войски настъпваха в Германия, Галкин, когото хитлеристите все пак вземат под крилото си, попада в ръцете на съветското правосъдие", пише Иван Василиевич в своите спомени: "Получил си е заслуженото. Такава е участта на всички предатели. Друг край за тях не може да има".
Прочетете и как велик руски адмирал става светец!