Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!
По време на Революцията през 1917 г. малко над 20% от хората в Русия умеят да четат и да пишат. Една от основните задачи на болшевиките е да ликвидират неграмотността и те се заемат с нея още през 1919 година. Но за да се научат хората да четат, е нужно време, а пропагандата трябва да работи стремително. А именно неграмотното население – работниците, селяните, войниците – в конкретния случай са целевата аудитория. Между другото, в онези години това не е единственият проблем – има и остър недостиг на ресурси за печатане. От тази ситуация болшевиките се измъкват доста изящно – измислят т.нар. "устни вестници".
Предпоставка за появата на такова уникално явление, каквото са "устните вестници" е включително острият недостиг на хартия в страната по време на Гражданската война.
Първоначално, болшевиките просто четат революционните вестници на всеослушание пред големи групи от хора. В първия съветски професионален вестник "Червен журналист" се пише много за "устните вестници" и техните "редактори" споделят своя опит и успехите си.
Архивна снимка
Например в гр. Смоленск два пъти седмично устният вестник се чете в централния парк – в изданието се публикуват "злободневни" и местни новини. Редакторите, обаче, забелязват, че особен интерес сред слушателите предизвикват сатиричните материали, хуморът и стихотворенията. Препоръчаното време за четене е не повече от час.
С времето става ясно, че обикновеният вестникарски текст е труден за възприемане за слуха и материалите трябва да се обработват специално за устно четене. Освен това четенето може да бъде възложено единствено на добър оратор. Из цялата страна започват да пътуват агитационни влакове и автомобили, които показват кино и от които се четат устни вестници, отправят се идеологически призиви и се разказват водещите новини и победи на Червените.
Архивна снимка
Но дори и докато слушат специално обработените материали, на войниците, например, често им доскучава. Така от "устните" вестници се раждат "живи" вестници – цяло театрално представление.
Архивна снимка
Самодейни актьори разиграват сценки, в които ясно показват колко лош е "буржоазният" враг и защо трябва народът да се бори с него. Те пеят песни и частушки и правят графични фигури.
Архивна снимка
Феноменът се възприема толкова добре, че "живите вестници" просъществуват чак до 1930-те, като се появяват огромен брой самодейни театрални колективи, които изпълняват материалите. С времето програмите стават все по-сложни – както по отношение на съдържанието, така и по отношение на декорацията.
Архивна снимка
"Живите" вестници трябва да предоставят на населението и практическа информация. Например, за санитарните норми и профилактиката на инфекциозните заболявания. В страната бушуват тиф и холера, затова редица целеви издания на агитационните бригади са посветени на борбата с болестите: те разказват как хората могат да се отърват от въшките, инструктират ги да проветряват стаите си и да пият само чиста вода. Всичко това се прави под формата на забавни частушки.
В зобу дыханье затаив,
Газету вы глазейте –
Одну лишь правду, а не миф
Увидите в газете.
Основната принципна разлика между "живите" вестници и театралните постановки, е че постановките на "живите" вестници са посветени на злободневни и политически теми. След Гражданската война те започват да се изнасят не пред войници, а в клубове, читалища, училища и в парковете.
Един от най-популярните агитационни театрални колективи е "Синя блуза". Той има множество агитационни бригади, които разнасят революционното изкуство и политическата информация сред масите, използвайки авангардни костюми и музикален съпровод.
Сценки, монолози, куплети, частушки – "живите" вестници определят дори развитието на съветския печат и особено любовта му към сатирата и фейлетоните. И дори след като неграмотността е ликвидирана, в парковете и читалищата из целия СССР артистите още дълго продължават да изпълняват куплети и монолози на злободневни теми.