Как братовчед на Наполеон склонява руския цар да превземе Париж

История
БОРИС ЕГОРОВ
Шарл Андре Поцо ди Борго е кръвен враг на френския император и изиграва значителна роля за свалянето му. За да му се противопостави, той отива да служи на Александър I.

"Поцо ди Борго бе човек, който повече от всеки друг ненавиждаше и повече от всички обожествяваше Наполеон", така френският историк Албер Вандал характеризира един от най-влиятелните руски дипломати на XIX век, който е пети братовчед на императора на Франция, но при това става негов кръвен враг.  

След като вече е на остров Света Елена, Наполеон пише в своите мемоари, че именно съветът на Поцо ди Борго, който той дава на руския император, променя съдбата на Франция, Европа и на целия свят.

От любов до ненавист

Шарл Андре Поцо ди Борго е потомък на древен корсикански род, чиято история тясно се преплита с историята на не по-малко древния род на Бонапарт. Двете фамилии, свързани с далечно роднинство, понякога действат ту като съюзници, ту като съперници.

В детството си Шарл Андре дружи с Наполеон и неговото семейство. Известно време дори живее с тях под покрива на дома им в Аячо, Корсика. По онова време възгледите на момчетата съвпадат напълно – и двамата мечтаят за независимостта на родния остров, който малко преди те да се родят на практика си е извоювал свобода в борбата срещу Генуа, но я губи с идването през 1769 г. на французите.

Разминаването на възгледите на двамата приятели започва, малко след като бъдещият император заминава да учи във Франция. Годините, прекарани на материка, превръщат горещия патриот от Корсика в истински франкофил.

Окончателният разкол настъпва по време на Великата френска революция, когато Бонапарт вече е станал върл противник на независимостта на Корсика. През пролетта на 1793 г. лидерът на корсиканското национално-освободителното движение Паскал Паоли обявява разрив в отношенията с Париж и вика на помощ англичаните. През следващата година провъзгласеното Корсиканско кралство се оказва под протектората на британския крал Джордж III, а главният сподвижник Паоли Поцо ди Борго е назначен за президент на местния Държавен съвет.

Семейство Бонапарт не се свени да ругае Шарл Андре, обвинявайки го в държавна измяна. Последният не им остава длъжен и става главният инициатор на експулсирането на Наполеон от острова.

През октомври 1796 г. британците са принудени да евакуират войските си от Корсика заради блестящите победи на генерал Наполеон в Северна Италия. Французите отново окупират острова и сега самият Поцо ди Борго трябва да бяга: Бонапарт лично зачерква името му от списъка на амнистираните.

На руска служба

След като се скита из кралските дворове на Австрия и Великобритания, Карло Андре се озовава на руска служба през 1804 година. Той е зачислен към Колегията по външни работи с ранг на държавен съветник и започва да изпълнява дипломатически мисии на император Александър I в Европа.

Разгромът на четвъртата антифренска коалиция и сключването на 7 юли 1807 г. на Тилзитския мир между руския цар и императора на Франция не могат да не се отразят на съдбата на Поцо ди Борго. Александър отказва да го предаде на Наполеон, но корсиканецът все пак е принуден да изостави руската служба.

Шарл Андре се скита между Виена и Берлин и въпреки това продължава да информира неофициално царя как стоят нещата в Европа. Интересен факт е, че в разговори с местната аристокрация, която се отнася пренебрежително към "корсиканското парвеню", той яростно защитава своя кръвен враг: "Какво знаят тези хорица за Наполеон? Ако те знаеха за него толкова, колкото знам аз, то щяха да затреперят от страх, сякаш имат треска. Как тези лилипути могат да се сравняват с гиганта! Те са смешни! Те ще изгубят всичко!" 

Към Париж

Нахлуването на "Великата армия" в Русия и началото на Отечествената война от 1812 г. позволяват на Шарл Андре да се върне на служба при Александър I. Той участва в няколко битки срещу френските войски, а освен това отново започва да изпълнява дипломатически мисии на царя. И така, за успешното привличане на Швеция в антифренската коалиция през юли 1813 г. Поцо ди Борго е произведен в генерал-майор.

Именно корсиканецът убеждава през март 1814 г. колебливите съюзници да поемат към Париж със стремителен марш, който в крайна сметка зачерква всички военни планове на Наполеон и ускорява падането му. "Целта на войната е в Париж. Докато мислите за битки, рискувате да бъдете победени, защото Наполеон винаги ще дава битки по-добре от вас... Трябва да се стремите да прекратите войната не с военни средства, а с политически... Докоснете Париж с само един пръст и колосът Наполеон ще бъде свален, така ще счупите меча му, който не можете да изтръгнете от него",  казва Шарл Андре. 

По-късно, вече на остров Света Елена, Наполеон пише в мемоарите си, че този съвет на Поцо ди Борго променя съдбата на Франция, Европа и целия свят.

Изкусен дипломат

До голяма степен благодарение на усилията на Шарл Андре Поцо ди Борго Бурбоните се завръщат на френския трон. Той успява да убеди царя, който има ниско мнение за тази династия, че само така може да се избегне гражданска война в страната. Именно корсиканецът, упълномощен от съюзниците, донася на Луи дьо Прованс (бъдещият Луи XVIII) предложението за короната на Франция.

След триумфалното завръщане на Наполеон на власт през 1815 г. Поцо ди Борго е с войските на херцога на Уелингтън, където представлява руския цар. Участва в битката при Ватерло и е ранен. Според легендата двама непримирими врагове дори се гледали през телескопи.

През следвоенния период Шарл Андре служи дълги години като специален пратеник на Александър I в двора на Луи. Както и за Бонапарт преди време, така и за Поцо ди Борго Франция става истински родна. Именно с неговите усилия французите успяват да избегнат големи териториални загуби и окупационните сили скоро са изтеглени от страната им.

Дипломатът прави всичко възможно, за да гарантира, че Франция се е върнала в системата на европейските отношения и връзката ѝ с Русия никога не отслабва. Той има наистина огромно влияние и както Александър I (а след него Николай I), така и френските монарси се вслушват в неговото мнение. Парижани дори се шегуват, че и досега ги управлява корсиканецът.

Поцо ди Борго умира през 1842-а и надживява Наполеон с над 20 години. Той счита братовчед си за свой главен враг, но въпреки това винаги отдава дължимото на неговия гений. През 1831 г. Шарл Андре казва на своя племенник Карло Поцо: "Както и мнозинството други хора, аз ще бъда само второстепенна планета около голямото слънце, без значение дали то е животворно или изгарящо света". 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: