Как договор с германците вади съветска Русия от международна изолация

На 16 април 1922 г. става събитие, което дълбоко шокира западните европейски държави. В град Рапало, край Генуа, съветска Русия и Ваймарската република сключват договор за установяване на дипломатически отношения, уреждане на всички спорни въпроси и изграждане на дългосрочно сътрудничество. Така двете "престъпни държави" дават на Антантата ясно да разбере, че не възнамеряват да вегетират в международна изолация.

Делегацията на съветска Русия на конференцията в Генуа през 1922 г. Сред делегатите са външният министър Георгий Чичерин, Адолф Йофе и Кристиан Раковски

Свободни източници

По онова време германците и руснаците преживяват далеч не най-добрия период в историята си. Германците са обявени за главния виновник за началото на Първата световна война и изнемогват от бремето на непосилни репарации. Руснаците пък практически напълно са откъснати от останалия свят, защото новосъздадената социалистическа "държава на работниците и селяните" е призната само от Афганистан, Естония и Латвия.

Държавите от Антантата твърдо вярват, че Германия и Русия са напълно под тяхна власт и че именно Париж и Лондон ще им диктуват условията как да се излезе от създалото се тежко положение. Никой не очаква сближаване на двете идеологически далечни една от друга "отхвърлени" държави, които до съвсем неотдавна са били врагове на бойното поле.

В търсене на съюзник

Ханс фон Сект

Musvage (CC BY-SA 4.0)

И за двете страни пътят към Рапало започва веднага след края на Първата световна война. Въпреки че нямат официални дипломатически отношения, те все пак правят малки стъпки за установяване на икономическо и политическо взаимодействие.

"Прекъсването на Версайския диктат може да бъде постигнато само чрез близък контакт със силна Русия", твърди главнокомандващият на райхсвера генерал Ханс фон Сект. "Дали ни харесва комунистическа Русия или не, няма никакво значение. На нас ни е необходима силна Русия с широки граници – на наша страна… За Германия е важно да свали оковите на Антантата чрез съветска Русия", допълва генералът.

Москва, на свой ред, търси допирни точки с Берлин, за да излезе от международната изолация и да предизвика пробойна в единния западен антисъветски фронт.

Дипломатическа задънена улица

Чичерин напуска хотел "Империал" в Генуа през 1922

Свободни източници

Историческият договор е подписан по време на международна конференция в Генуа, където англичаните и французите канят представители на болшевишкото правителство. Официалната задача на форума, в който участват почти тридесет държави, е обявена като "окончателно възстановяване на европейския мир".

Изпълнена с надежди, съветската делегация, водена от народния комисар на външните работи Георгий Чичерин, заминава за Северна Италия през пролетта на 1922 година. Само че, за да се върне съветска Русия в семейството на европейските народи, са ѝ поставени редица условия: да изплати всички дългове на царското и временното правителства, да компенсира бившите чуждестранни собственици за национализираната им собственост, да отвори страната за чуждестранен капитал и да спре революционната пропаганда в света.

Съветската делегация на свой ред заявява, че е готова да разгледа въпросите за компенсациите, но едва след като Антантата напълно компенсира многомилионните щети, причинени на страната по време на интервенцията. Тъй като британците и французите не са готови на такава стъпка, преговорите стигнат до задънена улица.

Тогава руснаците решават да се договорят с германците. А те пък по това време също разбират, че тази конференция няма да донесе никакво облекчение на тежкото им икономическо положение.

Всичко да започне от нулата

Валтер Ратенау в Генуа - април 1922

A. & E. Frankl/Ullstein bild/Getty Images

На петия ден от конференцията в Генуа съветската страна предлага на германската делегация, оглавява от външния министър на Ваймарската република Валтер Ратенау, да отворят нова страница в двустранните отношения, незабавно да възстановят дипломатическите връзки и да се откажат от възмездяването на финансовите загуби, нанесени от Първата световна война и революцията. Германците трябва да признаят национализацията на тяхна частна собственост в Русия, а руснаците – да се откажат от получаването на военни репарации.  

Цяла нощ германската делегация обсъжда съветските предложения. Ваймарската република е изправена пред възможността да сключи първия равноправен договор след унищожителния от Версай и то с най-важната държава в Източна Европа. В същото време германците се страхуват от остра реакция на британците и французите.

След "пижаменото съвещание", както на Запад става известна тази нощ, Ратенау решава да сключи споразумение с болшевиките, което и става на 16 април в градчето Рапало край Генуа. Наред с други неща, страните се договарят за дългосрочно икономическо сътрудничество, а също така неофициално изразяват готовност да установят връзки във военната сфера, като заобикалят ограниченията, наложени от съюзниците.

"Договорът от Рапало от 1922 г. беше резултат на дълга и сложна борба за правото на независимо и отделно икономическо сътрудничество между Русия и Германия извън рамките на задължителния международен капиталистически фронт, който представляваше един вид капан за Русия", пише Георгий Чичерин в статията "Пет години червена дипломация".

Шок

Руски делегати на репарационната конференция между Германия и Съветския съюз в Генуа

Topical Press Agency/Getty Images

Руско-германския договор има ефект на взривила се бомба. Антанта моментално губи един от най-важните лостове за натиск върху Съветска Русия. "Това ще разтърси света! Това е най-силният удар по конференцията", заявява американският посланик в Италия Ричард Чайлд, който присъства в Генауа в качеството на наблюдател. 

Англичаните и французите веднага подлагат на силен натиск Ратенау и настояват споразумението да бъде разтрогнато. Депресиран, той дори отива с такова предложение при Чичерин, но получава отговор, че това вече не е възможно.

Сред европейските дипломати се чуват призиви конференцията незабавно да бъде прекратена, но идеята е изоставена с голяма неохота. Така или иначе се налага по някакъв начин да се преговаря с колоса на Изток.

И в Москва, и в Берлин остават твърде доволни от договора, превърнал се в първата важна стъпка в дългосрочното сътрудничество между двете държави. Наред със стремителното нарастване на търговския обмен е установено и сътрудничество във военната област. Скоро в Съветския съюз е открит завод на Junkers, започват да работят авиационната и танковата школа на райхсвера. След идването на власт на нацистите в Германия през 1933 г. всички подобни съвместни проекти незабавно са прекратени по инициатива на съветската страна. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.