На 23 юни 1941 г., на втория ден след началото на нахлуването на Вермахта на съветска територия, съветският пратеник във вишистка Франция Александър Богомолов получава необичайно съобщение от един от местните руски емигранти: "Моят войнишки дълг ме задължава да защитавам родината си заедно с руския народ. Моля ви да се обърнете към съветското правителство с молба да ми разреши да се върна в Русия и да ме зачисли в редиците на Червената армия."
Архивна снимка
В тази молба не би имало нищо особено, ако не бяха две обстоятелства. Първо, по това време патриотично настроеният доброволец е вече на 64 години, и второ, не друг, а генерал Пьотр Семьонович Махров – един от основните противници на болшевиките в Гражданската война, заемащ най-високия пост на началник-щаб на Въоръжените сили на Южна Русия (ВСИПР) – иска да постъпи в армията.
Доброволец
"Той беше изключително способен, разумен и компетентен офицер от Генералния щаб. Бърз и гъвкав ум, много жив" – така генерал Пьотр Врангел, който командва Всеруската армия, описва Пьотр Махров, като в същото време добавя: "Той нямаше нищо против да поиграе на 'демократизъм'".
"Демократизмът" и либералните възгледи продължават да бъдат поддържани от Махров и след поражението на Бялото движение във Франция. В разговори с приятелите си той споделя, че се интересува много от социализма и чете много за него. Генералът дори изказва предположение, че в бъдеще светът неизбежно ще стигне до социализма. В крайна сметка обаче той не става комунист.
Иван Шагин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Избухването на войната между нацистка Германия и Съветския съюз разделя руската емигрантска общност в Европа. Някои го посрещат с радост, желаейки да победят стария враг и мечтаейки за германско "освобождение" на родината си. В същото време сред тях има и такива, които активно помагат на Третия райх да го направи.
За друга част от емигрантите, към която принадлежи и Пьотр Семьонович, германското нашествие е истинска трагедия. "Преди всичко трябва да бъдем руснаци –твърди генералът, – трябва да се борим само със сегашното руско правителство, но не и с руския народ, както беше по време на Гражданската война... Престъпно е да се подтикват младите хора към действия с авантюристичен характер на страната на враговете на Русия".
В писмо до свой познат Махров признава, че денят, в който германците обявяват война на Русия, го е засегнал толкова силно, че е готов да се присъедини към Червената армия "поне като войник".
Затворник
Богомолов не отговаря на молбата на възрастния генерал – в онези дни съветският дипломат няма време за това. Патриотичният порив на Пьотр Семьонович обаче е оценен от германското контраразузнаване.
Германците получават писма от бившия командир до негови приятели, в които той ги призовава да не сътрудничат на нацистите, пише, че Червената армия ще "унищожи" Вермахта, и споменава за готовността си да влезе в редиците на съветската армия.
На 19 август 1941 г. френски жандармеристи идват в апартамента на генерала в Кан със заповед за ареста му. Те не знаят причините за ареста му, но с недоволство отбелязват, че "това е дело на проклетите боши (презрително прозвище на гермаците във Франция – бел.ред.)".
Пьотр Махров е изпратен в градския затвор, след което е транспортиран до концентрационния лагер във Верне д'Ариеж, във френските Пиренеи на границата с Испания. За възрастния мъж това е огромно изпитание.
Пьотр Семьонович е спасен от сигурна смърт от живеещия в Париж пенсиониран френски генерал Анри Алберт Нисел, с когото се запознава във Варшава по време на Гражданската война. Благодарение на неговите усилия изтощеният Махров е освободен на 6 декември 1941 година.
Свободни източници
Неуспелият доброволец се среща с Александър Богомолов през февруари 1945 г. Съветският дипломат се извинява, че не е могъл да реагира по никакъв начин на писмото на бившия военен, но отбелязва, че го е препратил в Москва, където то не е останало незабелязано.
Затрогващата молба на възрастния бял генерал да бъде зачислен в Червената армия изиграва важна роля в указа на Президиума на Върховния съвет на СССР за възстановяване на съветското гражданство на бившите поданици на Руската империя и на тези, които са загубили съветско гражданство и живеят във Франция, на 14 юни 1946 година.
Архивна снимка
Получава съветски паспорт, но когато се опитва да го поднови за следващата година, му е отказано по неизвестна причина. За огромно съжаление генерал Махров не успява да се върне в Съветския съюз и умира през 1964 в Кан на 87-годишна възраст.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви