Най-страшната жп катастрофа в историята на СССР (СНИМКИ)

"Като гигантски свещи горяха дървета, вишнево-червените вагони димяха край рова. Носеще се съвършено невъзможен единен вик на болка и ужас от стотици умиращи и обгорени хора. Изгоря гората, изгоряха спалните вагони, изгоряха хората. Хвърлихме се да ловим въргалящите се "живи факли", тушахме огъня по тях, отнасяхме ги по-близо до пътя и по-далеч от огъня. Апокалипсис" – така редакторът на в. "Стальная искра" Валерий Михеев описва последствията от жестоката жп катастрофа от 4 юни 1989 г. по Транссибирската магистрала в Башкирската АССР (1500 км източно от Москва).

Причина за трагедията е повреда в разположения в близост до жп линиите газов тръбопровод, в резултат на която в безлюдната низина бързо започва да се натрупва газ. Малко след 1 ч. през нощта в това газово "езеро" в срещуположни посоки влизат два пътнически състава. Достатъчна е една искра или изхвърлен фас, за да се разгърне истинският ад на земята.

Мощността на обемния взрив е почти съпоставима с тази от ядрения взрив в Хирошима (12 срещу 16 килотона тринитротолуол). Огненият стълб се вижда на над 100 км, а ударната вълна избива стъклата в домовете на гр. Аш на 11 км от инцидента. В низината обаче е истински кошмар: температурата за кратко време достига хиляди градуси, пожарът обхваща 150 хектара гори, разгръща се на 350 м жп линии, част от вагоните със спящи хора за изхвърлени то състава и разпръснати по рова, други, останали на пътя, напълно изгарят.

"Събудих се от това, че паднах от втория етаж на пода – а наоколо всичко вече гореше, –спомня си Наталия К. от Адлер. – Струваше ми се, че ми се присънва някакъв кошмар: гори и се смъква кожата от ръката ми, под краката ми пълзи обхванато от пламъците дете, а към мен върви с протегнати ръце войник с празни очни ябълки, аз пълзя край жена, която не може да потуши собствените си коси, а в купето няма вече нито полки, нито врати, нито прозорци".

Петгодишната Таня Сопилняк пътува с братята и родителите си от Сибир за почивка на Черно море: "Вагонът изгоря за три минути… дръжките на вратите се разтопиха и заклиниха. Мама получи изгаряния, защото се хвана за дръжките, – всичко стана за секунда. Не можехме да избием прозореца. После от горещината то само се пръсна и протегнахме шии, поне за да дишаме… Хората крещят, пищят, а после млъкват. Млъкват, защото умират. Едва се измъкнахме и се чу втори взрив и нашият вагон се взриви".

Когато властите осъзнават каква мащабна катастрофа се е случила, в района на бедствието незабавно са мобилизирани всички налични в региона пожарникари, лекари и военни. "Картината, която видяхме там, напомняше на последствията от ядрен взрив. Докосваш листо на дървото – а то се разпада в ръката ти. Там видях и как гори желязото и капе алуминият", спомня си лекарят от уфимската болница Радик Зинатулин. Контузените хора със страшни изгаряния на дихателните пътища, краката, лицата и телата са откарани в болници на автобуси, камиони и с вертолети. Много успяват да стигнат живи до операционния стол, където обаче почиват.

На работещите на пепелището войници дават спирт – те буквално са потресени и им се гади от изгребването на обгорените тела и желязо. Скоро на мястото на трагедията пристигат и роднините на загиналите, които се хвърлят отчаяно да търсят сред руините своите близки. Далеч не винаги това е възможно, защото някои от жертвите просто нямат глави.

Лекарят Виктор Смолников си спомня сърцераздирателна сцена, на която става свидетел в болницата в Уфа: "Вряза ми се в паметта: лежи момченце от глава до пети в бинтове. Влизат в стаята две жени – и двете твърдят, че това е синът им. Тук детето отвори очи, погледна едната от тях и викна "Мама, мама". Втората зарида. Детето и беше изгоряло…"

Към страшната трагедия води съчетанието от човешка немарливост и тежка случайност. Повредите в газопровода са нанесени от екскаватора още при полагането му през 1985 година. След четири години дупката достига 1,7 метра. В навечерието на взрива обслужващият персонал вижда падането в налягането на тръбопровода, но вместо да потърси източника на проблема, просто увеличава подаването на газ, което още повече влошава ситуацията. Остават без внимание и съобщенията на машинистите от преминаващите влакове за това, че усещат в низината силна миризма на газ. И за капак не е трябвало двата влака да се намират в този участък едновременно: единият от тях се е движел с голямо закъсняване, защото му се наложило да свали бременна пътничка, която е имала нужда от спешна хоспитализация.

Съдебните работи продължават до 1995 година. Върховният съд на Руската федерация осъжда седем души, непосредствено свързани с поставянето на тръбите и игнорирали нанесените повреди. Четирима от тях моментално са амнистирани за 50-годишнината от Победата във Великата отечествена война, един скоро след това е оправдан и едва двама получават две години в колония за лица, извършили престъпление по непредпазливост.

По официални данни в резултат на жп катастрофата край Уфа от 1284 пътници в двата влака загиват 575 души, 181 от които са деца. Почти напълно загива юношеският хокеен отбор "Трактор-73", двукратни шампиони на Съветския съюз. Стотици хора остават инвалиди за цял живот. "И дод нес не трябва ръцете ми да ги близват слънчеви лъчи, –твърди шафнерът Валентина Джонджуа. – Ако попадне слънце, ръцете ми започват да почерняват. Не да почервеняват, а да почерняват. Но останах жива".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви