Спасителката Лизета
По пътя от Великото посолство (дипломатическа мисия в Европа) Петър Първи в покрайнините на Рига среща търговци, които водят на повод кон от карабахска порода. Това е любов от пръв поглед! Царят предлага в замяна своя чистокръвен кон и доплаща отгоре сто холандски жълтици. Петър не се замисля особено и над избора на име: нарича го Лизета – смята се, че така са се наричали едни други тогавашните царски фаворитки. Покупката се изплаща: кобилата е предана на императора и му служи вярно.
Императорът се сражава с Лизета и в Северната война, и в Персийския поход. А по време на Полтавската битка, според преданието, тя му спасява живота: когато шведите откриват огън по Петър, Лизета скача встрани и куршумите минават само през седлото и шапката на императора.
Придворен котарак
В двора на Романови винаги е имало много животни, като някои от тях изпълняват напълно сериозна и отговорна работа. Например котаракът на цар Алексей Михайлович лови многобройни гризачи. Дори е удостоен с личен портрет: през 1663 г. "Оригиналното изображение на котарака на великия княз Московски" е нарисувано от чешкия художник Вацлав Холар. Вячеслав Шварц пък запазва лика на котарака на картината "Сцена от домашния живот на руските царе".
След Алексей Михайлович и неговите наследници започват да отглеждат котки. Петър Първи си носи котка от Холандия, а Елисавета Петровна нарежда да ѝ докарат подбрани мишеловци от Казан, за да се справят с мишките и плъховете в Зимния дворец.
Мистър и мисис Андерсон
Екатерина II обожава кучетата. Най-голямата ѝ страст са италианските мини хрътки: английският доктор Томас Димсдейл ѝ донася двойка изящни малки палета. Те стават родоначалници на голямо семейство императорски кучета – императрицата подарява малките Том Андерсон и мисис Андерсон на свои приближени. Царските хрътки живеят в домовете на Волконски, Наришкини и княз Орлов. Макар за четириногите да се грижи специален слуга, Екатерина сама ги разхожда: този момент е запечатан на платно от Владимир Боровиковски, който изобразява царицата с италианска хрътка, наричана още левретка, на разходка.
В писма императрицата с охота разказва как любимците ѝ я следват и от време на време дори се извинява за кривия си почерк и за драсканиците, които оставя по хартията палавото куче. Сред любимците на Екатерина е и правнучката на Том Андерсон – Земира. Екатерина не жали нищо за нея: дори кучето спи в комфорт и лукс върху старото соболово палто на господарката си. Императрицата тежко преживява смъртта на питомците си: по време на разходка в Царско село тя задължително посещава мястото на последния им пристан край Голямото езеро.
Цирков пудел
Дошлите на почивка в немския Карлсбад зрители се стремят да се доберат до представление, на което пудел на име Мунито смята, отгатва различни цветове и дори карти! За кучето-чудо дочува и руският посланик Дмитрий Татишчев и го купува като подарък за Николай I. Императорът му дава името Хусар и много го обича – сам го разхожда и го храни със сухарите, които му носят за закуска, Ако трябва да повика някого, той изпраща кучето: то, като намери нужния човек, започва да подръпва ръбовете на дрехите му.
Верният Милорд
Александър II разхожда сам любимия си сетер Милорд. Не отстъпва на никого това си задължение. Черното куче с бяла лапа е познато на всички: то е доста диво и често скача по разхождащите се в Лятната градина хора. Веднъж на един младеж, който носи крендел за подарък на баба си, "му излиза късмета". Като вижда императора, той моментално застава мирно и отдава чест на монарха – в този момент някой отскубва от лявата му ръка вкусната кифличка – похитителят, разбира се, се оказва Милорд. Императорът дава на младежа торта за баба му, за да компенсира откраднатия крендел, а на самия юноша дава няколко фунта бонбони.
Както и екатерининските левретки, царският сетер оставя след себе си наследници, а едно от кученцата отива в дома на Лев Толстой. Милорд е невероятно привързан към стопанина си, като уви – именно това го погубва. По време на пътуване на Световното изложение в Париж през 1867 г. императорът не го взема със себе си и сетерът умира от тъга.
Лайката Камчатка
"Дали имам сред хората поне един безкористен приятел – не, невъзможно, а кучето може да бъде. И Камчатка е такъв", спомня си Александър III за бялата си петниста лайка Камчатка. Матросите от крайцера "Африка" я водят на императора след околосветско пътешествие. С нея той ходи на лов, разрешава ѝ да нощува в покоите му и я храни със специално приготвени лакомства от кайма и черен дроб.
Животът на кучето приключва трагично: влакът, на който царското семейство се връща от Крим в Петербург, дерайлира край станция Борки. Императорската двойка и децата им се отървават с натъртвания, но Камчатка загива. Царят заповядва верният му приятел да бъде погребан в Гатчина, в градината срещу кабинета му.
Негово величество слонът
Тези величествени животни са доставяни като подарък на Романови от началото на XIX век – за тях е построен специален павилион в Царско село. Двойка добродушни гиганти принадлежат и на Николай II: индийският е донесен през 1891 г. от пътуване в Ориента, а африканският е изпратен от Абисиния. Слончетата имат специален гледач, който се грижи за тях и ги обучава. Поддръжката им струва доста скъпо – 18 000 рубли годишно. Няма шега: всеки ден слонът изяжда по два пуда хляб, изпържен в олио. И обезателно ходи до езерото, където прави водни процедури. Николай II пише в дневника си: "Доведох с Алексей слона до нашето езерце и той се забавляваше с къпането му". Африканският великан живее в Царско село до 1917 г., докато не го застрелват матросите.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви