Как съветски разузнавач спасява сина на Чърчил

Архивна снимка; Hulton-Deutsch Collection/Corbis/Getty Images; Свободни източници
Съветски офицер трябва да "нокаутира" Рандолф Чърчил, за да спаси живота му.

В 5 часа сутринта на 25 май 1944 г. град Дървар в Западна Босна и Херцеговина, контролиран от силите на Югославската народноосвободителна армия (ЮНОА), е подложен на тежка бомбардировка от германски самолети. По-късно в покрайнините на града се приземяват планери, от които набързо слизат войници от 500-ия въздушнодесантен парашутен батальон на СС.

Втората световна война - операция Roesselsprung, 1944

Това е началото на германската операция  Rösselsprung (Рьоселшпрунг или "Ход (скок) с/на коня"), чиято цел е да унищожи или залови висшия ръководен състав на югославското съпротивително движение, особено маршал Йосип Броз Тито и офицерите от неговия щаб, както и членовете на съветските, британските и американските военни мисии, разположени в града.

Тогава германците, които преследват югославския лидер, имат възможност да ударят с един куршум два заека. В крайна сметка единственият син на британския министър-председател Уинстън Чърчил - Рандолф, по това време е в Дървар.

Специална мисия

Войници от 500-ия парашутен батальон на СС се подготвят за операция Rösselsprung (1944)

"Имайте предвид, че синовете на министър-председателите не скачат просто така с парашут и не се появяват в чужди щабове без конкретни цели" - така Сталин коментира съобщението на Александър Голованов, командир на Стратегическата авиация на СССР, че майор Рандолф Чърчил е пристигнал в Югославия през февруари 1944 година.

На пръв поглед появата на по-младия Чърчил в Дървар не е свързана с някакви важни политически задачи. Там той се занимава с военна журналистика и говори пред антифашистки младежки конгреси в Югославия.

Маршал Тито стои със своите министри и върховен щаб в планинския си щаб в Югославия на 14 май 1944 г.

Всъщност Рандолф играе ролята на свързващо звено между британското ръководство и маршал Тито. Подобно на други офицери от британската и американската мисия, той работи активно за извеждането на НОАЮ от опеката на Москва и попадането ѝ в сферата на влияние на Лондон и Вашингтон.

Скритото съперничество между СССР и Запада на Балканите обаче не пречи на Чърчил да установи приятелски отношения с Константин Квашнин, съветник по подривната дейност от съветската военна мисия. Именно на този офицер британецът дължи живота си.

В капана

Рандолф Фредерик Едуард Спенсър-Чърчил

Германците се отнасят много сериозно към издирването на Тито. Освен един батальон на СС, в операцията участват моторизирани пехотни полкове, разузнавателни, танкови и инженерни батальони, полк от дивизията със специално предназначение "Бранденбург" и хърватски части.

След като сломяват съпротивата на югославските части, германците бързо окупират града и принуждават разпръснатите съюзнически сили да пробият в планинските райони. Маршалът и неговите другари по оръжие, съветски, британски и американски офицери, се придвижват към Купреш, а Рандолф Чърчил, Квашнин и някои членове на западните военни мисии са в групата, която се насочва към село Течиво.

Членове на 105-ти СС отряд, обучени за планинска война, на марш от Грахов до Дървар на 25 май 1944 г.

Непрекъснато преследвани от врага, групите успяват да установят контакт с военновъздушната база в Бари. Освен британските и американските ескадрили, там са базирани и ВВС на Червената армия.

Групата Квашнин-Чърчил е трябвало да се евакуира по въздух още на 1 юни, но планът така и не е осъществен. "До 8 юни ни преследваха из планините като стадо овце", спомня си Константин Константинович: "Ходехме само през нощта, а когато настъпваше денят, се криехме и водехме разузнаване.

Константин Квашнин, който има богат опит в разузнаването и саботажите, прави всичко възможно, за да гарантира, че групата ефективно ще избегне врага. Въпреки това в един момент капанът за него почти се затваря. Германците атакуват от три страни, като оставят единствения път за бягство - опасно спускане по стръмен склон в долината. 

Неудържимият майор

Ескортният батальон на Върховния щаб, след десанта на Дрвар, преминава през село Щит по пътя за Фоча, юни 1944 г.

Самият Квашнин трябва да застрахова Чърчил по време на спускането. Според спомените на разузнавача синът на британския министър-председател не е бил съвсем трезвен по това време. Рандолф и без друго е бил любител на почерпките, а и обстановката сигурно е била твърде депресираща за него.

Без да реагира на забележките, англичанинът започва да си припява песни. Рискува не само да привлече вниманието на германците, но и да бъде повлечен надолу, като помъкне със себе си Квашнин и един от югославските партизани. В крайна сметка съветският офицер просто нокаутира неконтролируемия майор с един удар и го спуска на въжетата, вече безпомощен.

Константин Константинович Квашнин

След като безшумно елиминира вражеските постове, групата се измъкна в безопасна долина, където скоро е прехваната от британски самолети, пристигащи от Бари. Оказва се, че Тито е спасен няколко дни по-рано: югославският маршал и щабът му са евакуирани от съветски пилоти, които извършват трудно кацане на малък планински плацдарм.

Във военновъздушната база в Италия Рандолф вече е напълно изтрезнял. Като се сбогува, той стиска здраво ръката на Квашнин. Не изпитва обида към своя спасител.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"