Кога кафето се появява за първи път в Русия?

Първото споменаване на кафето в руски документи е от 1665 г., когато то е предписано на цар Алексей Михайлович като лек срещу подуване на корема, главоболие и хрема. Не е известно дали това е помогнало по онова време, но едва когато Петър Велики посещава Холандия през 1697 г., успява да се наслади на ароматната напитка.

Кафе или водка?

Петър опитва кафе с Николаас Витсен, градоначалника на Амстердам и управител на Източноиндийската компания. След като царят похвалил кафеената напитка, Холандия започнала да доставя на Русия кафеени зърна от плантациите си на островите Ява, Суматра и Цейлон.

Петър обаче толкова я харесва, че през 1714 г., когато се открива Кунсткамера – първият музей в страната, царят нарежда "не само да се пуска всеки безплатно тук, но ако някой дойде с компания да види рядкостите, да го почерпят с чаша кафе или чаша водка за мен".

Царят заповядва да се пие кафе по време на събранията и висшите класи били принудени да изпълняват заповедите му, въпреки че го намират за непоносимо горчиво. До края на 1724 г. в Санкт Петербург има петнадесет гостилници, в които хората могат да пият кафе. Въпреки това там ходят предимно чужденци.

Много от нововъведенията на Петър не се харесват на руското духовенство и кафето не прави изключение. Има такива поговорки: "Чаят е проклет на три събора, а кафето на седем" (събор – събрание на църковни представители), "Картофите са проклети, чаят е проклет, тютюнът и кафето са проклети", "Който пие кафе, Бог ще го убие".

Кафе за императрици

Първата кафетерия, в която може да се купи кафе на зърна, се появява в Санкт Петербург през 1740 г. с благословията на Анна Йоановна, племенница на Петър I. Тя е страстна почитателка на напитката и я пие всяка сутрин.

Кафенетата се поддържат от местни жители от Холандия, Германия и Англия. Те варят кафе в медни или калаени съдове, филтрират го и след това го пият, както са свикнали в родните си страни, например по немски без добавки или по виенски с бита сметана, с мед, шоколад или захар.

Друга руска императрица с германски корени, Екатерина II, казва, че пие до пет чаши силно кафе на ден – за приготвянето на една чаша са необходими 400 грама смлени кафеени зърна. И уж когато един от поданиците ѝ изпива чаша кафе, предложена му от императрицата, едва не умира от сърцебиене.

Гадаене с утайка от кафе

С разпространението на кафето популярност придобива и гадаенето по утайка от кафе, за което се споменава за първи път в документи от средата на XVIII век. Към края на века се отпечатват книги с инструкции как да се тълкуват "символите" на кафето. На баловете и приемите на висшето общество започват да се канят "кафеджийки", които могат да предсказват бъдещето с помощта на утайката от кафе.

Съществува легенда, че през 1799 г. циганка предсказала на руския император Павел I близката смърт, за което едва не платила със живота си. Самият император е убит през 1801 година.

Въпреки това тези развлечения, както и самото кафе, остават привилегия на благородниците и царските особи. До началото на XIX век кафето не е достъпно за обикновените хора.

Възможно ли е кафето да се сърба с лъжица като супа?

През 1805 г., по време на войната на Третата коалиция (наричана още Руско-австро-френска война), руските войски се оказват в Австрия, където виждат местното население да пие кафе с удоволствие. Войниците го наричат "кава" и се пристрастяват към него. Казват, че отначало го сърбали от големи чинии като супа.

С помощта на военните кафето навлиза в Русия не само от Западна Европа, но и от Изтока. Казаците по границата и по време на войната с Османската империя (1806-1812 г.) взимат като трофеи чувалите с кафе на зърна и съдовете за приготвянето му. Така кафето става популярно в района на Азовско море и Кавказ. Казаците развиват традицията да канят своите приятели и роднини на кафе по обяд. Кафето се сервира с двойна сметана или подправки.

Самовари за кафе

Още едно доказателство, че през XIX век кафето постепенно навлиза в домовете на всички слоеве от населението, са самоварите за кафе, които се появяват през 1820 година. Приличат на сплескан цилиндър с плоски дръжки, успоредни на тялото. Такъв самовар има рамка с панта, в която е окачена торбичка със смлени зърна кафе. Самоварите за кафе се изработват от две части, като единият съд е за чай, а другият – за кафе.

Появяват се и начини за пестене на кафе: добавят в него цикория или други съставки (препечено ечемично брашно, нарязани жълъди, цвекло, крушови семки, динени кори и корени от глухарче).

Кафето през ХХ век

Преди избухването на Първата световна война успяват да установят внос на кафе в страната, но във военно време то попада сред луксозните стоки. През 1930 г. вносното кафе отново става достъпно, но си остава скъпо и рядко. Едва по времето на Леонид Брежнев (1964-1982 г.) кафето става по-достъпно. Самият генерален секретар обича да започва сутринта си с чаша кафе с мляко.

По това време по-голямата част от кафето се внася от Бразилия и Индия. През 1972 г. СССР започва собствено производство на разтворимо кафе.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви