Когато един мъж излиза от апартамента си в стандартна многоетажна сграда в Казан и минава покрай фигура, която бездейства на стълбището, той още не знае, че ще умре. Незабавно са произведени девет изстрела.
Ранената жертва успява да избяга на улицата, блъскайки се в объркан минувач, преди последният изстрел да го повали.
"Трябваше да има последен изстрел в главата, но плъзгачът беше в обратна позиция – свършиха ми патроните", казва Алексей Снежински, осъден килър, който е освободен предсрочно през 2016 г., въпреки че първоначално го грози доживотна присъда.
Мъжът, който лежи на земята, е първата му "поръчка". По това време наемният убиец е на 22 години.
"Иля Репин"/Реальное время
Ерата на поръчковите убийства
Десетилетието на 1990-те години е ерата на поръчковите убийства в Русия. Съветският съюз току-що се е разпаднал, оставяйки след себе си разрушена икономика, обедняло население и големи надежди, подхранвани от шокиращо бързия преход към капитализъм.
Слабата държава, общата бедност и дивите пари, заливащи гигантския руски пазар, бързо се превръщат в спирала на беззаконието, където "убий или бъди убит" не е просто фраза. През 1990-те години в Русия всяка година се образуват около 32 000 дела за убийства; до 1500 от тях са поръчкови.
Някои стават наемни убийци по призвание, други – по случайност. Има само една прилика, която обединява всички тях: веднъж влезли в "бизнеса", за тях няма изход.
Как влизат в системата
Елитните наемни убийци, които се усъвършенстват в този съмнителен занаят, често произхождат от армията или правоохранителните органи. Известният наемен убиец Александър Солоник, известен още като "Саша Македонски", който има в биографията си 43 потвърдени убийства, е служил в съветската армия, преди да влезе в редиците на полицията.
ТАСС
Друг елитен професионален убиец, Александър Пустовалов, известен още като "Саша Солдат" – човекът с 35 потвърдени попадения в биографията си – е призован в елитната морска пехота на армията и е известно, че е бил доброволец на фронтовата линия, когато през 1994 г. избухва Първата чеченска война.
Тези хора са обучавани да убиват от професионалисти и са усъвършенствали до съвършенство способностите си да отнемат човешки живот. Други пък се оказват на пътя на престъпността по случайност: израснали в бедност, заобиколени от престъпници от самото си раждане, това е техният начин да се адаптират.
"Един ден отидохме на плаж с приятели. Плувахме цял ден, ядохме диня. С настъпването на вечерта сред приятелите се разнесе мърморене. Те видяха един мъж, който беше дошъл да плува с едно дете. Казаха ми да чакам в колата. Веднага разбрах, че е извършено някакво престъпление, защото познавах добре приятелите си и знаех с какво си изкарват прехраната", спомня си Алексей Снежински.
Съвсем скоро най-лошите страхове на Снежински се потвърждават. Той видял тялото на мъжа, когото бил видял на плажа, и четиригодишния му син, който плачел над тялото на баща си. Един от приятелите на Снежински сложил ръка на устата на детето, за да потисне плача.
Снежински казва, че е взел детето и се е опитал да го успокои, като е излъгал, че баща му е жив и го чака вкъщи. След като дискретно завел детето при нищо неподозиращите си роднини и го оставил на вратата, Снежински се събрал с приятелите си в техния апартамент.
"Виждаш ли, Алексей. Не е голяма работа да убиеш някого", казал приятелят му, смеейки се. За няколко години Снежински се превръща в наемен убиец на организираната престъпност в Казан. Преди да бъде арестуван, той извършва поне шест поръчкови убийства.
Wikimedia Commons
Няма как да се измъкнеш
Когато през 1990-те години поръчковите убийства обхващат страната, методите на убийство също се увеличават. Ножове, пистолети, калашници, снайпери, гранати, самоделни взривни устройства, както и отрови и дори радиоактивни компоненти се използват от наемните убийци с различна квалификация и ниво. И все пак най-популярният метод винаги е един и същ.
"След масовото строителство на жилищни сгради присъствието на непознат човек в близост до жилището престава да бъде необичайно и тревожно", пише авторът Валтер Граукригер в книгата си за поръчковите убийства.
"Престъпниците веднага се възползват от това, като разработват така наречената "схема на пътя", която се превръща в класика за много десетилетия. Убиецът с оръжието се скрива във вход или в близост до такъв и след това тихо застрелва жертвата на път за вкъщи".
Но най-удобното място за наемния убиец да свърши работата си е вътре в асансьора.
"Асансьорът и колата са двете места, от които няма измъкване", казва Снежински. Бившият наемен убиец разказва история, при която асансьорът е умишлено програмиран да пропусне правилния етаж и да достави жертвата на наемния убиец, заобикаляйки охраната, която чакала на друг етаж.
Хладнокръвното убийство, последвано от незабавно и бързо оттегляне, е онова, което прави работата на наемен убиец тогава безупречна.
Справедливостта обаче сполетява много от професионалните наемни убийци, които действат през 1990-те. Някои от тях – като Алексей Снежински – са арестувани и осъдени. Други – като Саша Македонски или Лиминг Макс – са жестоко убити от собствените си "коллеги".
"От самото начало разбирах пътя, по който вървя. Че кръвта е върху мен и че е справедливо накрая да се пролее моята кръв", казва Снежински, който твърди, че е бил принуден да сътрудничи на прокуратурата, когато е станал мишена на организираната престъпност.
Докато е в съда, Снежински казва на майката на човек, когото е убил: "Бяхме момчета. Играехме сериозни игри, за възрастни".
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви