Чуждоземци, чуждостранци или просто "нехристи" – в Рус чужденците се наричат как ли не. Но най-разпространеното им прозвище е "немци". Откъде идва то?
Как се появяват "немците"
В първата руска летопис споменаването на "немците" в Рус се отнася към X век – така се наричат мисионерите на Римския папа, пристигнали да предлагат на руския княз да приеме тяхната вяра.
По-късно в Рус има много различни чужденци, но всички тях често наричат "немци", независимо от коя страна произлизат. Причината е, че те не можели да кажат и дума на руски и били буквално "неми".
По стечение на обстоятелствата в Рус винаги е имало много чужденци именно от Германия – много повече от представителите на която и да е друга държава. От XII в. тук започват да пристигат търговци, лекари, занаятчии, а през XVI в. се появява дори немски квартал (Немецкая слобода). Самите царе вече активно привличат професионалисти и специалисти – например във военното или в инженерното дело. Петър I е известен германофил – в неговото близко обкръжение има огромен брой синове на Германия. Затова прозвището "немци" в руския език се прикрепя именно към тях.
Руската императрица Екатерина II е етническа германка. Тя разрешава на немците да се заселят в земите на руското Поволжие (техни потомци живеят в Русия и до днес) и така се появява понятието "руски немци".
Как още се наричат чужденците в Русия
Чужденците се наричат "немци" за простота, но все пак жителите на Рус умеят да различават представителите на другите народи и в различни периоди от историята, в отделни случаи, им измислят и други прозвища.
Първите чужденци, които виждат славянските племена, населяващи територията на Древна Рус, най-вероятно са викингите. Според най-разпространената историческа теория първите управници на Рус и основатели на руската държава са именно те – смята се, че славянските племена сами канят "варягите"-викинги да ги управляват. "Варяги" в Рус наричат всички скандинавци. Освен това известният търговски път от Европа до Византия през водните артерии на Рус се нарича "От варягите до гърците".
Най-масовото "нашествие" на чужденци в Рус настъпва през XIII в. – нахлуването на татаро-монголите. Тези "басурмани" изглеждат съвършено непознати и изповядат исляма. Много учени смятат, че "басурманин" е изкривено произнасяне на думата "мюсюлманин". Така започват да се наричат не само онези, които изповядват исляма, но и много други чуждоверци, особено от Азия.
Въпреки че повечето чужденци от Западна Европа като цяло се наричат "немци", има едно изключение – италианците. Те получават прозвището "фрязин" или "фряг". Предполага се, че то идва от думата "франк". През XV в. голям брой италиански архитекти са поканени в Русия – те строят стените и съборите на Московския Кремъл и други укрепителни съоръжения. Много от тях се асимилират и дори приемат фамилията "Фрязин" – Алойзио де Карезано става Алевиз Фрязин, а Антонио Джиларди – Антон Фрязин. Дипломатът Джан Батиста де ла Волп пък се прекръства на Иван Фрязин.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви