Защо Ленин създава независима от Москва държава на територията на Русия? (СНИМКИ)

В периода на кръвопролитната Гражданска война в Русия в източните части на страната се появява независима Далекоизточна република. Удивително, но тя е създадена по инициатива на самата Москва. Жертвайки териториите си за учредяването на новата държава, болшевиките възнамеряват да спрат Япония, която цели да подчини под своя контрол целия руски Далечен изток. В какво се състои хитрият план на Ленин?

Японците участват в широкомащабната интервенция на държавите от Антантата в Русия начело с Великобритания. Съюзниците са недоволни от изхода на съветска Русия от ПСВ след Бресткия мир през март 1918 г. и застават на страната на Бялото движение. Лидерите на "белите" им дават дума, че след свалянето на болшевиките и с идването им на власт ще продължат да се сражават срещу немците до победния край. И все пак западните воински контингенти, разположени в различни части на страната, не бързат да влизат в пряк военен конфликт с Червената армия и стоят в тила на руските си съюзници.

Към средата на 1919 г. Антантата започва да се замисля за постепенно изтегляне на войските си от територията на Русия: Първата световна война към онзи момент отдавна е приключила, а и надеждите за сваляне на Лениновото правителство се топят с всеки ден. Едновременно с това Япония не просто не възнамерява да напуска руските земи, но напротив – започва активно да увеличава военното си присъствие тук. За нея Гражданската война в Русия открива прозорец от големи възможности.

"Световната война подари на Япония неочакван подарък – недокоснатата съкровищница Сибир. Японците… следва да усвоят сибирската съкровищница… Присъединяването към Япония – не като инвазия, а в икономическия смисъл – зависи от уменията на японците", пише редакторът на "Народен вестник" И. Рокуро.

Японците бавно, но сигурно завладяват територии от Далечния изток и Източен Сибир, къде действайки директно, къде чрез поставени лица като атаманите Григорий Семьонов и Иван Калмиков. Експанзията на "Страната на изгряващото слънце" е сдържана единствено от опасението от открито народно въстание и острата позиция на САЩ, които са против такова засилване на геополитическия им съперник.

Дълго време Далечният изток за Москва е на втори план: в европейските части на Русия се водят ожесточени боеве и против японците се сражават само гневните "червени" партизански отряди. Но в периода от пролетта на 1919-та до началото на 1920-та Червената армия успява да разгроми Източния фронт на бялата Руска армия, да премине Уралските планини и да започне стремително настъпление навътре в Сибир, излизайки в крайна сметка на подстъпите към Байкалското езеро, недалеч от които се намират и японските гарнизони.

С оглед на продължаващата по това време съветско-полска война и наличието на крупни сили на "белите" под командването на генерал Антон Деникин в Южна Русия, откритият военен сблъсък с Япония изглежда за болшевиките като най-лошият сценарий. "Ще се окажем идиоти, ако си позволим да се увлечем в глупаво движение навътре в Сибир, а същевременно Деникин да оживее и поляците да ни ударят. Това ще бъде престъпление", телеграфира Ленин до председателя на Революционния военен съвет Лев Троцки през февруари 1920 година.

Именно тогава възниква идеята за създаването на буферна държава между териториите, находящи се под контрола на Москва, и Токио. На "ничията" земя действат редица просъветски правителства, които с нареждане от Москва на 6 април 1920 г. провъзгласяват създаването на Далекоизточна република (ДВР), формално независима от съветска Русия. Новата държава официално включва в себе си огромни територии от Байкал до Северен Сахалин, макар в действителност много от тях да се намират тогава под властта на белите и на японците.

Създаването на ДВР към онзи момент устройва почти всички: Москва, Вашингтон, антисъветските сили в Сибир, опасяващи се от разпространението на съветската власт, а също така и Токио, който незабавно започва разчистване от болшевишките "елементи" на териториите под своя контрол, разчитайки в бъдеще да подчини и новата държава. Само някои от командирите на червените партизански отряди изразяват протест и на болшевиките им се налага да положат доста усилия, за да ги убедят в необходимостта от тези временни мерки.

Далекоизточната република се сдобива с конституция, герб, флаг и валута (ДВР рубли), сформирани са органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. "О, това беше весела република – ДВР! – спомня си писателят и журналист Виктор Кин. – В парламента бушуваха фракции, внасяха някакви неща, съгласуваха, председателят молеше за ред. Над председателя висеше герб, почти съветски, но вместо сърп и чук имаше кирка и котва. Флагът беше червен, но със син квадрат в ъгъла. Армията носеше петолъчки – но наполовина сини, наполовина червени. И цялата република беше такава – половинчата".

Когато през юли 1920 г. лидерът на ДВР Александър Красношчеков пита Ленин какво трябва да е устройството на републиката, той му отговаря: "Допустима е демокрация с малки привилегии за комунистите". В действителност процентът на болшевиките в ръководството на страната винаги е бил преимуществен.

Москва активно помага на Далекоизточната република с пари и ресурси, а също така въоръжава Народно-революционната ѝ армия, обединяваща редовните войски с многочислените партизански отряди. Към ноември 1920 г. те наброяват 100 000 души (толкова са и войските на Япония на територията на Русия). Командирските постове са заети от червеноармейци. Един от тях – Василий Блюхер – някога е бил военен министър на ДВР и главнокомандващ на войските ѝ. Ставайки маршал на Съветския съюз през 1935 г., той е разстрелян след три години по време на масовите репресии, известни като "Големия терор".

Народно-революционната армия няма право да се сражава срещу японците (но на същите все още се противопоставят партизанските отряди), но активно довършва остатъците от белите части в Далечния изток. Към октомври 1920 г. успява да разчисти обширната територия на Забайкалието от войските на атаман Семьонов и местят столицата на държавата от Верхнеудинск в освободената Чита. Дори преди това по дипломатически път ДВР успява да изтласка от региона японците.

За няколко години сферата на влияние на "Страната на изгряващото слънце" в Далечния изток на Русия се съкращава до минимум. Изтерзаните от борбата с партизаните японци губят позициите си една след друга. В Токио започват да разбират колко внушителна сила са станали болшевиките, като чийто авангард в региона служи Народно-революционната армия на ДВР. През февруари 1922 г. частите (на ДВР) освобождават от белите Хабаровск, а на 25 октомври същата година влизат във Владивосток буквално по петите на евакуиращия се японски гарнизон. Едва Северен Сахалин остава в ръцете на японците, но и него са принудени да върнат през 1925 година.

След освобождението на източните територии на страната от белите и интервентите изчезва и необходимостта от съществуването на Далекоизточната република. На 14 ноември 1922 г. Народното събрание на ДВР се саморазпуска и се обръща към Москва с молба "да присъединят Далечния изток към единната Руска Социалистическа Съветска Република", което е и направено незабавно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви