Лазар Хиландарски
Свободни източници
Родом от град Призрен, монахът Лазар напуска родината си малко след като сърбите претърпяват тежко поражение от турците в битката при Косово през 1389 година. Известно време той се подвизава в Хилендарския манастир на Атон (на сръбски Хиландар), след което пристига в двора на московския княз Василий I Дмитриевич.
Лазар от Хиландар (или както започват да го наричат в Русия – Лазар Сърбина) е не само Божи служител, но и изкусен часовникар. През 1404 г. по поръчка на руския владетел той изработва механичен часовник, който бие на всеки кръгъл час и е монтиран на една от кулите на Московския кремъл.
Първият обществен часовник в Русия се оказа истинско технологично чудо и работи точно повече от двеста години, след което е заменен от по-модерен. За съжаление изобретението на Лазар Сърбина не е оцеляло до наши дни и за него знаем само благодарение на летописите.
Сава Рагузински-Владиславич
Свободни източници
Търговец, дипломат, таен агент, военен съветник, държавник и общественик – всички тези роли успешно съчетава потомъкът на херцеговинските князе граф Сава Лукич Рагузински-Владиславович, който става един от основните сподвижници на руския цар Петър I.
Младият талантлив мъж се занимава активно с търговия в Истанбул, докато през 1702 г. местното руско посолство не му предлага да работи срещу общия враг на православните сърби и руснаци – турците. Отлично ориентиран във вътрешната и външната политика на Османската империя, с огромен брой връзки в цяла Европа, Рагузински-Владиславович предоставя на руските дипломати ценна секретна информация.
През 1708 г. графът се премества в Москва, където става съветник на царя за Югоизточна Европа и по-специално за родните му Балкани. Сава Лукич често пътува до Черна гора, установява контакти с княжествата на Молдова и Влашко. През 1711 г. по време на Прутската кампания срещу турците, която се води само на територията на Молдова, той, като консултант "за съвети по местните въпроси", е в щаба на командващия руските войски Борис Шереметиев.
Впоследствие графът е изпратен във Венеция и Рим, за да надзирава млади руски благородници, които са обучавани там в морското и военно дело. Във Ватикана Сава Лукич договаря развитието на двустранните отношения между Москва и Светия престол.
Специална страница в биографията на Рагузински-Владиславович е мисията в Китай през 1727 г., по време на която той решава проблеми с търговията и определянето на границите между двете сили. Град Троицкосавск (днес Кяхта) е основан от дипломата през същата година на границата с империята и служи като основен център на руско-китайската търговия до втората половина на XIX век.
Петър Текели
Свободни източници
"Спомням си, спомням си го този мой мил колега, мустакат хусар и сумтящ ездач, който се гордееше с приликата си с Петър Велики, с чийто портрет умря", толкова топло говори изключителният пълководец Александър Суворов за Петър Абрамович Текели, сръбския благородник, направил блестяща военна кариера в Русия.
Първоначално Текели служи на австрийските Хабсбурги в редиците на унгарските хусари, но заради тормоза от унгарските си колеги той се премества в Руската империя през 1747 г., където се присъединява към армията с чин подпоручик. След 42 години той ще излезе в оставка вече като генерал-аншеф, звание в руската императорска армия, което се равнява на фелдмаршал.
Петър Абрамович участва в многобройни битки срещу поляци, турци и прусаци, в които многократно проявява храброст и смелост. Командирът обаче ще бъде запомнен най-вече с ликвидирането на Запорожката Сеч – военнополитическата организация на днепърските казаци.
Императрица Екатерина II смята казаците за пияници и невежи, за "вредно сборище " с "политически разнороден и юродив състав", чието основно занимание е грабеж. През май 1775 г. Текели получава под свое командване корпус. Възложено му е с него да премахне Сечта, която носи много проблеми и е толкова трудна за контрол.
Със стремителен марш войската на Текели се приближава до земите на казаците и ги заварва неподготвени. Командирът успява да се договори със старейшините и по този начин да избегне кръвопролитието. Казаците доброволно предават крепостта си, която е изравнена със земята от руската артилерия, след като са взети хазната и архивът ѝ.
Огнеслав Костович
Свободни източници
Огнеслав Коростович не е навършил и 30 години, когато решава да се премести от Австро-Унгария в Русия. През 1877-1878 г. сърбинът участва в руско-турската война и му е присвоено званието флотски капитан. Военната кариера обаче не го привлича много и той решава да се посвети на науката.
Още през 1878 г. Огнеслав Степанович започва да работи върху създаването на подводница. "Риба-лодка" с едно витло се предвижда да носи осем души на борда и дори да има прототип на торпедна тръба за изстрелване на 12 торпеда. Поради липсата на достатъчно мощен двигател обаче проектът така и не е осъществен.
Тогава сръбският изобретател се заема с разработката на огромен дирижабъл "Русия" с дължина 64 метра. Огнеслав Степанович взема предвид грешките от миналото и проектира двигател с вътрешно горене с мощност 80 конски сили, който няма аналози в света по това време и в крайна сметка е произведен и тестван успешно.
Костович патентова своя "усъвършенстван двигател", който работи с бензин, керосин, петролни, светилни и други газове и експлозивни вещества" в Русия, Великобритания и САЩ. Изобретението намира широко приложение, включително при автомобилите.
Само че дирижабълът "Русия" така и не излита поради липса на достатъчно финансиране. Костович обаче няма навика да пада духом и до смъртта си през 1916 г. продължава да разработва нови проекти, сред които триплан, аерохидроплан и дори хеликоптер.
Олеко Дундич
Sputnik
Легендарният командир на Червената армия, елегантен кавалерист Олеко Дундич става един от главните герои на Руската гражданска война и може би най-известният сърбин, участвал в нея.
През 1916 г. подофицерът от австро-унгарската армия Дундич е пленен от руснаците. Той решава да се присъедини към Сръбския доброволчески корпус, сформиран от бивши военнопленници, за да се бие на страната на Антантата.
В Гражданската война, която скоро избухва в Русия, Олеко Дундич застава на страната на болшевиките. Той се прославя с изключителната си храброст на бойното поле като воюва в редовете на Първа конна армия, едно от най-боеспособните оперативни формирования на червените.
"Именно той, нашият червен Дундич, направи смел набег с четирима другари срещу Воронеж няколко дни преди белите да го изоставят. Петимата смелчаци си пробиха път до булевард "Революция" (тогава той се нарича улица "Болшая Дворянская" – бел. Russia Beyond) и предизвикаха такава паника, сякаш цял полк беше нахлул в града", спомня си командирът на Първа конна армия Семьон Будьони.
Дундич загива в бой на 8 юли 1920 г. по време на съветско-полската война. "Кой може да се сравни с този буквално приказен герой по дързост, смелост, доброта и другарска сърдечност? Това беше лъв със сърце на мило дете", говори за знаменития кавалерист бойният другар на сърбина в Първа конна армия Климент Ворошилов, който по-късно става маршал на Съветския съюз.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви