През 1960-те години в Съветския съюз при добро желание може да се намери нелоша акустична китара, но с електрическите китари ситуацията е доста по-сложна. Собствени съветски китари в онзи момент просто няма.
Мечтата на всички музиканти е американската китара-легенда Fender Stratocaster, но да си я купят и да я вкарат в страната могат само малцина избрани – ако роднините ти работят като дипломати или моряци на далечни плавания. Има и вариант китарата да се вкара от съюзническите страни – ГДР или Чехословакия, но това също е доста скъпо удоволствие.
Между другото, независимо от студената война и идеологическото отвращение към всичко западно (и по-специално към "западната" музика – джаз и рок), в СССР по време на перестройката има много официално одобрени музикални групи. Собствени ансамбли има в най-различни учреждения. И на всички тях им трябват китари.
Нито един съветски завод няма опит в правенето на китари, затова е взето решение първите екземпляри да се произвеждат в мебелните фабрики: от същия материал, от който се правят, например, шкафове, табуретки и легла.
За първи път собствена китара е произведена в Санкт Петербург през 1964 г. под марката "Тоника". Тя струва 180 рубли, което е повече от заплатата на един висококвалифициран инженер.
Най-масова е китарата "Урал", произведена в мебелния завод в Свердловск (днешен Екатеринбург). По онова време съществува организацията НИКТИМП – Научноизследователски институт на музикалната промишленост, който се занимава с разработването на музикални инструменти по поръчка на министерството на културата. Но в Свердловск решават да създадат собствена версия на китарата.
Те внасят няколко китари Yamaha и… ги копират. Съветската китара "Урал" е копие на китарата Yamaha CR-5 с малко променени пропорции и корпус.
Цялото производство на китари е под контрола на държавата, като през 1970-те и 1980-те години в страната с тази дейност се занимават 3 завода: в Свердловск, в Ростов на Дон и в Орджиникадзе (днешен Владикавказ). Има 40 различни модела съветски електрически китари.
Основната отличителна черта на съветските електрически китари не уникалното звучене и качествения звук, а структурата им. Съветските китари са с дебел като дънер гриф. Често той е по-голям от корпуса и китарата трябва да се придържа при свирене.
Друга особеност е големият слой лак, което прави електрическите китари неубиваеми.
Музикантите се шегуват помежду си, че съветският инструмент става само да бъде разбит от Кърт Кобейн на сцената. И по всяка вероятност в случая няма да пострада китарата, а сцената.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви