"Настъпи времето за обяд и ние влязохме в кухнята. На стол бе завързано пиле, а до него прикрепен голям нож. Милата птичка, дърпаше се и мърдаше целия стол. - Виждаш ли? - каза татко на гостите ни. - Знам, че обичаш да ядеш живи същества, приготвихме ти пиле. Никой от нас не може да го убие, затова сложихме специално за теб този инструмент на смъртта. Убий си го сама. - Още една от твоите шеги! - възкликна леля Таня, смеейки се. - Таня, Маша, сега отвържете бедната птичка и я върнете на свобода.
Ние побързахме да изпълним желанието на леля. Освободихме пилето и започнахме да редим масата с макарони, плодове и зеленчуци. Леля всичко изяде с голям апетит."
Свободни източници
Тази сцена описва Татяна, дъщерята на Лев Толстой. Самата тя, сестра ѝ Маша и баща ѝ са върли вегетарианци. А жената на писателя София Андреевна казва, че вегетарианството "усложнява и удвоява обяда, водейки след себе си двойни разходи и излишен труд за хората". Освен това София смята вегетарианската храна за "недостатъчно насищаща". Но Толстой упорства и не хапва месо. В Русия той въобще не е единственият вегетарианец.
"Тукашното население лесно може да се разположи към вегетарианство"
Свободни източници
Диетоложката Джени Шулц открива през 1896 г. първата вегетарианска столова в Унгария, а през 1903 г. прави такава и в Москва. Джени Шулц е изучила отношението на руснаците към вегетарианството. Тя се обучава по "вегетарианска гастрономия" в Швейцария. "Многочислените, в повечето случаи продължителни периоди на пост, се следват от богати и бедни, както в градовете, така и в селата, съвсем добросъвестно. Това е и причината, поради която тукашното население може лесно да се предразположи към вегетарианство".
Действително в Русия на постите се придава голямо значение. Както пише изследователят на руското вегетарианство Питър Бранг, "За руското монашество, за разлика от западното (изключение са трапистите и картизианците), качественият пост – въздържание от употребата на месо, е основна норма". Добросъвестните монаси постят целогодишно, позволявайки си да ядат рядко риба. Обикновените вярващи спазват Великия, Петровския, Успенския и Рождественския пост, заедно с постните дни (сряда и петък), което сумарно прави 220 дни в годината, в които не се яде месо.
Действително, когато вегетарианството се появява в Русия, "духовната" почва за него е била готова. В "Повести за отминалите години" от 1074 година пише: "Времето на поста прочиства ума на човека". А в житието на великия руски светец Сергий Радонежки пише, че дори като бебе той не е доближавал гръдта на майка си в постните дни, което свидетелства за неговата святост".
Излиза, че духовната почва за вегетарианството в Русия е подготвена, но Руската църква осъжда този нов начин на хранене. Църквата познава няколко секти – хлисти и скопци, които напълно се отказват от яденето на месо. Църквата активно противодейства на тези секти, което води и до отричането на вегетарианството. Самата готовност на някого да се откаже изцяло от месото поражда подозрения у църквата, че този човек може да е станал член на дадена секта.
През 1913 г. Николай Лапин, християнин от село в Саратовска област, пише за списание "Вегетарианско обозрение" своята статия "Защо станах вегетарианец". Лапин се отказва от месото на 18-годишна възраст, защото от дете не може да гледа убийствата на животните. Неговите съселяни започват да се съмняват в уменията му да се справя с трудния селски живот, но като виждат, че въздържанието от месо не му пречи да работи, те го обвиняват, че е обсебен от дявол. Вегетарианското хранене поражда въпроси и у простите хора, не само в жената на Толстой, която упреква графа за това, че е научил дъщерите им "да не ядат месо, а да ядат оцет с масло, което ги прави зелени и слаби".
Толстой и "храненето без убийство"
Графът сам казва кога точно се е отказал от месото – 1883 – 1884 година, тогава се запознава с Владимир Чертков, който е вегетарианец, търсещ своето духовно развитие. През 1885 г. писателят вече е в конфронтация с жена си, а през 1892-ра пише очерк "Първа стъпка" - страстен манифест за вегетарианството. "Как е възможно да вземеш и убиеш кравата, която в продължение на десетилетие е хранила теб и твоите деца с мляко? Овцата, която те е топлила с вълната си? Да ги убиеш! Да им прережеш гърлата и да ги изядеш!", пита Толстой.
Свободни източници
"Първа стъпка" има огромен резонанс – множество от интелигенцията се превръщат във вегетарианци: Николай Лесков, който иска да се създаде книга за вегетарианци. Философът Владимир Соловьов, който пише: "Докато сме неспособни да вдъхваме живот на неодушевената природа, дотогава сме длъжни да не убиваме живата". Художникът Николай Ге, който следва всички учения на Толстой, включително и "храненето без убийство". Възторжено описва своето вегетарианство и Иля Репин: "Изхвърлям яйцата (месото отдавна е изоставено). Салати! Каква прелест! Какъв живот (със зехтин). Бульон от сено, корени и треви – това е еликсирът на живота. Плодове, червено вино, сушени плодове, маслини и сини сливи, орехи – енергия! Може ли да се пресметне цялата прелест на растителната кухня?" През 1900 година Репин се жени за Наталия Нордман, една от известните рускини пропагандатори на вегетарианството, която се отказва от "убийствата" в храненето, не носи кожи, с което изцяло шокира дворянското общество.
ТАСС
Колко са били вегетарианските столови в Русия?
"Тук гледат на вегетарианството повече от идеалистична страна, ползата за здравето е по-малко известна", пише в статия Джени Шулц. Действително първите руски вегетарианци не са мислили за вредата от месото, а по-скоро протестират против убийствата на животни – затова и своето хранене наричат "безубийствено".
Вегетарианството се появява в Русия още преди Толстой. Толстоистът Юрий Якубовски пише, че през 1888 – 1889 година в Петербург е отбелязана 25-тата годишнина на първото вегетарианско общество "Нито риба, нито месо". Значи още през 1860-та вегетарианците са започнали да се обединяват помежду си – но все още без научна обосновка. Тя се появява през 1878 година, когато е публикувана статия на ректора на Петербургския университет, ботаникът Андрей Бекетов - "Храненето на човека в неговото минало и бъдеще". Авторът доказва, че хората по природа са растителноядни. Той показва високата цена на месото, напомняйки, че кланиците са: "отвратителни и смрадливи кървави места, в които режат, дерат, разкъсват, кълцат и източват кръвта от вените на месото"."Бъдещето е на вегетарианците", пише в заключение Бекетов. Но даже авторитетът на ректор не може да убеди публиката. За неговата статия излизат няколко присмехулни опровержения.
Свободни източници
Впрочем след публикуването на "Първи стъпки" отношението на Толстой към Бекетов се променя. Неговата статия е преиздавана два пъти в общ екземпляр от 15 000 броя в издателството на Владимир Чертков "Посредник". През 1903 г. същото издателство издава и съставения от Толстой сборник "Безубийствено хранене или вегетарианство. Мисли на различни писатели", съдържащ 250 мисли за ползата от вегетарианството.
Първата частна вегетарианска английска столова "мистър и мисис Моод" се открива в Москва през 1896 г., но почти веднага е затворена. През 1904 г. има цели 4 такива столови. На стените им висят портрети на "слънцето на руското вегетарианство" Лев Толстой. През 1914 г., според преброяване на Бранг, в 37 града има 73 вегетариански столови, най-много в Петербург (9) и по 7 в Киев и Москва.
Свободни източници
Този вид столови са доста популярни – московската столова в Газетния переулок обслужва до 1300 души на ден. Статистиката за посещението на столовите от Московското вегетарианско общество показва увеличение на посетителите. През 1909 г. те са 11 хиляди, докато през 1914 вече са 642 хиляди. Киевската обществена вегетарианска столова през 1911 г. е организирала 489 163 обеда за 200 326 посетители. През това време излизат и вестниците "Вегетарианско обозрение" и "Вегетариански вестник", както и алманахът "Естественият живот на вегетарианците".
Свободни източници
Именно в последните години преди революцията вегетарианството става масово явление в Русия. Но неговото развитие е спряно с настъпването на съветската власт. През първите години след революцията болшевиките не обръщат внимание на вегетарианците, но през 1929 г. Московското вегетарианско общество е забранено, а редица негови членове са заточени – за съветската власт те са "толстоисти", носители на идеологията за ненасилие и несъпротива, която трябва да се изкорени, което било и направено. В СССР, като пише през 1951 г. в Голямата Съветска енциклопедия, вегетарианството няма привърженици в страната. Вегетарианско общество в Москва е регистрирано отново през 1989 година.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви