Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1697 г. цар Петър I, като част от дългото си пътуване до европейските страни, посещава Холандия, където местните власти организират демонстративна морска битка за високия гост. Наслаждавайки се на спектакъла, царят е привлечен от оживеното момче в кабината, което сръчно "като маймуна" се катери по вантите и закопчава платната.
Портрет на Антон Девиер
Свободни източнициТози млад мъж е Антониу Виейра, от бедно еврейско семейство, което се е преместило от Португалия в Амстердам. Царят, който обикновено съди хората не по техния произход и богатство, а по техните способности и сила на характера, предлага на момчето да постъпи на руска служба, на което юношата с охота се съгласява.
Петър I не бърка в избора си – за десет години португалецът израства от обикновен паж до генерал-адютант. През 1718 г. царят го назначава на поста първи полицейски генерал в Санкт Петербург. Той отговаря за спазването на реда в тогавашната столица на Руската империя.
Антон Мануилович Девиер, португалецът променя името си според руския маниер, ревностно се захваща за работа. Той сформира полицейски щат, поставя порти на входовете на града и въвежда нощна стража по улиците. Освен това с неговите усилия е създадена противопожарна служба, активно са пресушени блата и са изградени дренажни системи. Хвърлянето на боклук в Нева се наказва с камшик, а търговците са бичувани за продажба на стоки с ниско качество или неоправдано увеличение на цените.
Петър I е много доволен от своя генерал полицмайстор. "Непреклонен и бърз в изпълнението на царските заповеди, той (Девиер) предизвика такъв страх сред всички жители на града, че те трепереха само при звука на името му", пише живеещият в Русия холщайнски дворянин Фридрих Бергхолц.
Популярността на Антон Мануилович започва да намалява малко след смъртта на императора през 1725 година. Не последната роля в това изиграва друг близък сътрудник на Петър, Негово светло височество княз Александър Меншиков.
Портрет на Александър Меншиков
Свободни източнициДвамата държавници не се харесват от момента, в който Девиер, който все още не е успял да заеме висок пост, започва да ухажва сестрата на Меншиков Анна. Португалецът не само получава груб отказ, но и е заловен и бит от слугите на Александър Данилович.
Императорът се намесва в спора и по своя воля разрешава брака, но враждата между сподвижниците му само се доразгаря. Никой от тях по-късно не пропуска възможността да навреди на другия.
В крайна сметка, на 27 май 1727 г., в самото начало на царуването на дванадесетгодишния Петър II, който е под пълния контрол на Меншиков, Антон Мануилович е обвинен в намерение да отстрани монарха от власт. Лишен от дворянска титла и собственост, той е наказан с камшик и е заточен в Сибир.
През 1741 г. императрица Елисавета Петровна оттегля всички обвинения срещу Девиер и го връща в Санкт Петербург. Три години по-късно дори е преназначен за шеф на столичната полиция. Здравето на 63-годишния португалец обаче вече е влошено и, след като е на поста едва от около шест месеца, той умира.
Първоначално синът на португалския посланик във Виена Гомеш Фрейри де Андраде дори не си е и помислял да отиде в далечна Русия. Той системно прави военна кариера в Португалия, като редува служба в сухопътната армия със служба във военноморския флот на страната.
Щурм на Очаков
Януарий СуходолскиВъпреки това липсата на възможност да се докаже в голяма война силно дразни Гомеш и през 1788 г., с разрешение на кралския двор, той взема участие в руско-турската война, по време на която с чин втори майор на егерския полк от Екатеринославската армия участва в обсадата на крепостта Очаков (днес – град в южната част на Украйна).
В ранната мразовита сутрин на 17 декември, проправяйки си път през снежна буря, руските войски нахлуват и Фрейри де Андраде е един от първите, които се изкачват по стените на цитаделата. С указ на императрица Екатерина II смелият португалец е награден с военен орден "Свети Георги" 4-та степен.
Една война не е достатъчна за Гомеш и през 1789 г. той се обръща към руското командване с молба да го изпратят в Балтийско море, където по това време вече се водят военни действия срещу Швеция. Заради уменията си той лесно се преквалифицира в морски офицер.
За отличното управление на плаващата батарея (бавноходен кораб с мощна артилерия за обсада на крайбрежни крепости) по време на първата битка при Рочензалм на 24 август той е награден със златен меч с гравиран надпис "За храброст" и е повишен в полковник. "Приятно е да чуем похвалата, която не само началниците, но и неговите другари изразяват по отношение на смелостта, усърдието и активната работа на комодор Гомеш Фрейри де Андраде", докладва в Лисабон секретарят на португалската мисия в Санкт Петербург Ф. Ш. Де Нороня Торезан.
Генерал Фрейри де Андраде
Свободни източнициПрез 1791 г., след края на войните срещу турците и шведите, Фрейри де Андраде се завръща в родината си. Гомеш отново се озовава в Русия през 1812 г., но това посещение не е приятелско. Като офицер от Португалския легион той участва в пълномащабното нахлуване на Великата армия на Наполеон в Руската империя.
Въпреки това португалецът не участва в битките срещу бившите си другари по оръжие, тъй като служи като военен губернатор на град Дисна (днес в северна Беларус). През зимата на същата година той напуска Русия заедно с малка част от разбитата френска войска. Този път завинаги.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си