Колко пъти руснаците са побеждавали монголската Златна орда?

История
БОРИС ЕГОРОВ
Най-известната победа над монголите руснаците удържат в хода на Куликовската битка през 1380 година. Но този триумф далеч не е единственият.

Монголското нашествие, обхванало Рус през 1237 г., е като лавина. Оказва се, че нищо не може да спре натиска на номадите, които без особени усилия разгромяват княжеските дружини и превземат дори най-силните крепости. Въпреки това от време на време руснаците успяват да се съпротивляват успешно на противниците си. Така например, на монголите им се налага да държат обсадата на малкия град Козелск цели 50 дни, а от Смоленск са напълно отблъснати. Но до сериозна победа над нахлулия враг тогава не може да става и дума.

В крайна сметка Рус е покорена и попада под политическа и икономическа зависимост от простиращата се се близо до границите в южните степи могъща Златна орда. Нейните ханове започват да събират редовен данък и да раздават на руските князе ярлици (грамоти-разрешения) за управление в собствените им земи, като с радост подклаждат враждите помежду им и от време на време подкрепят една от страните. В хода на един подобен конфликт се случва и първата сериозна победа на руските войски над монголите.

В началото на XIV в. тверският княз Михаил Александрович и московският княз Юрий Данилович оспорват ярлика на великото княжество, което му дава старшинство над останалите руски правници. Юрий, който е женен за Кончака, приелата православието сестра на хан Узбек, привлича подкрепата на Ордата. Въпреки това в битката край село Бортенево на 22 декември 1317 г. тверската войска успява да разбие съвместните сили на московския управник и монголския военачалник Кавгадий. Михаил Александрович знае, че врагът няма да му прости този позор (особено след като Кончака умира в тверски плен). Без да чака в земите му да дойде наказателната експедиция, през 1318 г. той доброволно отива на съд при хана и така и не се връща жив обратно.

В средата на XIV в. в Златната орда настъпва политическа криза – за две десетилетия на престола се сменят 25 ханове. Монголите водят яростна борба помежду си за власт, но в същото време не спират да грабят руските княжества, които от време на време успяват успешно да ги отблъснат. Така например през 1365 г. в сражението край Шишевската гора е разгромен бек (княз) Тагай, който разграбва рязанските земи. Две години по-късно в битката при р. Пяна поражение търпи емир Булат-Тимур, чиято войска нахлува в пределите на Городецкото княжество.

Кулминацията на многовековния руско-монгослки конфликт става схватката между Московските княжества, които през 1370-те са се превърнали в основния център на руската съпротива срещу Ордата, и могъщия беклярбек (бек на всички бекове) Мамай, който бележи огромни успехи в подчиняването на различни части на Златната орда. През 1378 г. на р. Вожа руснаците успяват да удържат важна победа над пратените при тях войски: разгромени са пет тумена (около 50 000 войници), петима военачалници остават да лежат на бойното поле, включително командващият мурза Бегич.

Две години по-късно на Куликово поле (недалеч от Тула) войската на московския княз Дмитрий Иванович се сблъсква вече със самия Мамай. "И настана сеч люта и велика, и битка жестока, и грохот страшен; от сътворението на света руските велики князе не бяха водили такава битка…", пише за тази битка в Летописната повест. "Когато се биеха, от шестия до деветия час, като дъжд от облак се лееше кръв и на руските синове, и на врагове, и безчислено множество падна мъртво и от двете страни. И много руси бяха покосени от татари, а татари – от руси. И падаше труп върху трупа, татарско тяло върху християнско тяло; тук-таме се виждаше руснак, погнал татарин, и татарин, преследващ руснак".

Изходът от сражението решава руският полк от засада, който удря атакуващата монголска конница в тила. Мамай, изгубил почти цялата си войска, бяга и скоро е окончателно довършен от своя основен съперник – хан Тохтамиш, който, за разлика от узурпатора Мамай, е потомък на Чингис хан и се смята за законен управник на Ордата. Тохтамиш успява да сложи край на кризата в Ордата през 1382 г., когато подпалва Москва и възобновява плащането на данък. Въпреки това процесът на освобождение на Рус, отприщен след триумфа на Куликово поле, вече не може да бъде спрян.

Руските князе вече не гледат монголите със страх и трепет. Те често саботират плащането на данък, без да се тревожат от реакцията на Златната орда, която се разпада след удара на средноазиатския завоевател Тамерлан в средата на XIV век. Последните опити руснаците да бъдат покорени предприема хан Ахмат, който управлява т.нар. Голяма орда – най-голямата останка от някога могъщата държава.

През 1472 г. монголската войска се опитва да пробие в Москва, но е спряна на р. Ока край Алексин. Осем години по-късно е организиран нов поход. Противниците се срещат при р. Угра и след няколко неуспешни опитата да форсира водната преграда Ахмат извежда войската си. С властта на монголите в Рус е свършено окончателно. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: