Яков Брюс
Снимка със свободен достъп
"Мъж честен и учен" – това пише британският посланик в Русия сър Чарлз Уитърт за един от най-близките сподвижници на Петър I – Яков (Джеймс) Брюс. Представител на древен род шотландски крале, Брюс се изявява и като математик, астроном, дипломат, инженер и преводач, а някои дори смятат, че практикува черна магия.
Главното дело на живота на шотландеца обаче е артилерията. След като в хода на Северната война срещу Швеция (1700-1721) му е поверено командването на артилерията на руската армия, той успява да я издигне на изцяло различно качествено ниво.
Брюс създава нови образци на въоръжение, неуморно работи за увеличаване на надеждността, мощта, мобилността и далекобойността на стрелковото оръдие, което започва а се изработва по единен стандарт. Освен това не забравя да се грижи и за достойното заплащане и грамотна подготовка на артилеристите, които в очите му са елитът на руската армия.
Резултатът от работата на трудолюбивия шотландец не закъснява. Още през 1702 г. успешно обсадата на шведската крепост Нотебург се увенчава с успех, след което са превзети и Ниенщанц, Дерпт и Нарва. Ефективният огън на артилерията под командването на Брюс е един от ключовите фактори за победата на руската армия в Полтавската битка през 1709 г., която фактически определя по-нататъшния ход на конфликта.
След 12 години Яков Брюс, заедно с Андрей Остерман, оглавява руската делегация на преговорите с шведите в град Нищад. Според условията на сключения мир Русия получава "в напълно непрекословно вечно владение" Ингрия, Ливония, Ливония (централна и северна Латвия), Естландия (Естония), както и югоизточната част от Финландия. През същата тази 1721 г. държавата на Петър I е провъзгласена за империя.
Георг Вилхелм де Генин
Снимка със свободен достъп
Също като Яков Брюс, немският инженер Георг де Генин, който пристига в Русия през 1697 г., служи на "бога на войната" – артилерията. В хода на започналите наскоро бойни действия срещу шведите той се занимава с преподаването на артилерийско дело и лично участва в превземането на Виборг и редица други шведски крепости.
След като забелязва великолепните организаторски умения на Генин, цар Петър I му възлага да построи оръжейни и барутни заводи в Санкт Петербург и в Карелия, където освен с всичко останало, предприемчивият немец основава и първия курорт в страната – Марцианлните води.
Доволен от резултатите от свършената работа, самодържецът подарява на Генин свой портрет, украсен с диаманти, и го праща да гради промишлеността в Урал. Там Вилим Иванович, както започват да го наричат в Русия, не само възстановява и модернизира старото производство, но и за 12 години построява от нулата девет нови завода, като участва в основаването на големи регионални центрове като Перм и Екатеринбург.
Патрик Гордън
Снимка със свободен достъп
През 1661 г., когато Патрик Гордън попада на служба при бащата на Петър I – Алексей Михайлович, той вече е опитен военен. Шотландският "войник на късмета" успява да участва в няколко военни кампании под полско и шведско знаме.
По време на борбата за власт между царевна София и царицевич Петър през 1689 г. командирът на 2-и московски (бутирски) изборен полк Гордън решително подкрепя последния и му осигурява безкръвна победа. Оттогава шотландецът започва да се ползва с безграничното доверие на бъдещия руски император.
Петър мечтае да създаде принципно нова мощна армия, способна да си съперничи с войските на водещите европейски държави, за което знанията и опитът на Патрик (Петър Иванович) Гордън се оказват безценни. Той е блестящ военен специалист и не само консултира царя по всички военни въпроси, но и обучава и подготвя сформираните по западноевропейски образец Семьоновски и Преображенски полк, които по негово предложение са наречени гвардейски.
Самият Гордън въвежда войската в бой в хода на Азовските походи срещу турците през 1695 и 1696 г., но не му е съдено да доживее най-важната схватка, в която подчинените му се изявяват така ярко. 64-годишният "кръстник" на руската гвардия умира през 1699 г. буквално в навечерието на Северната война срещу Швеция.
Франц Лефорт
Снимка със свободен достъп
Синът на женевски търговец Франц Лефорт е един от най-близките съратници и приятели на цар Петър I. Той напълно споделя вярата на самодържеца, че Русия трябва да се европеизира час по-скоро и активно му помага в този процес.
Лефорт намира в Европа най-добрите военни и граждански специалисти и ги привлича на руска служба, като им казва, че "с божията милост живеем под такова управление, което никога не е било по-милостиво към чужденците". Той е сред основоположниците на руския флот и на новата армия, създадена по европейски образец. По волята на царя на Франц Яковлевич са присъдени генералски и адмиралски чин.
Лефорт умира внезапно през 1699 г. само на 43 години, съвсем малко преди началото на съдбоносната за Русия Северна война. "Само той ми беше верен. На кого мога да разчитам сега?!", казва дълбоко опечаленият от загубата на приятеля си Петър. Днес името му носи един от най-старите райони на руската столица.
Хенрих Йохан Фридрих Остерман
Снимка със свободен достъп
Хенрих Йохан Фридрих (Андрей Иванович) Остерман е от град Бохум и е наистина уникален човек. Владее съвършено немски, холандски, латински, френски и италиански език и с лекота научава руски, когато през 1704 г. е поканен на служба при цар Петър.
От обикновен преводач на посланика Остерман израства до глава на руската делегация (заедно с Брюс) на мирните преговори с шведите в Нищад през 1721 година. Силно умореният от дългогодишния конфликт Петър I е готов на сериозни отстъпки (по-специално, да върне на противника пленения Виборг), но Андрей Иванович проявява решителност и настойчивост и успява да сключи с Швеция мирен договор при максимално изгодни за Русия условия.
Доволният цар дарява на Остерман баронски достойнства. Дипломатът успява да зарадва Петър и през 1723 г., когато сключва с Персия изключително изгоден търговски договор. Освен това, Андрей Иванович консултира управника по въпросите на вътрешната политика.
След смъртта на царя през 1725 г. Остерман продължава да определя външната политика на държавата и провежда мащабна реорганизация на военноморския флот. Привилегированото положение на немеца е загубено заедно със смъртта на императрица Анна Ивановна през 1740 година.
По време на управлението на Елисавета Петровна Андрей Иванович е обвинен в държавна измяна и е осъден на смърт. В крайна сметка смъртното наказание е заменено със заточение в Урал, където Остерман умира през 1747 година.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви