Кой е могъл да натрупа богатство в СССР?

История
ГЕОРГИ МАНАЕВ
В "страната на равенството" някои хора всъщност си живеят като царе.

"Често казват за мен, че съм "първият милионер", казва в интервю през 2015 г. Вадим Туманов. "Да, разбира се, печелех много, защото дори обикновените работници, където и да работехме, получаваха повече от регионалните партийни секретари! А секретарите полудяваха от яд".

Артелите

Вадим Туманов е известен директор на златотърсаческия артел "Печора". Такива артели има много. Артелите, създадени само от Туманов, включително артелът "Амур", който действа и до днес в руския Далечен изток, са изкопали общо над 500 тона злато (през 1960-те общото производство на злато в СССР е около 150-170 тона годишно, така че на артелите на Туманов се пада сериозен дял от работата).

Артелите са полу-формални работни групи или колективи, които са въздесъщи в икономиката на СССР. Артелите произвеждат мебели, играчки, работят за сезонните индустрии като риболов, жътва, събиране на ядливи горски плодове и т.н. Естествено, копаенето на злато е най-доходоносната им дейност. Държавата се нуждае от тях, защото само опитните миньори могат да копаят за злато ефективно. Артелите са активни до 1980-те.

Колко печелят работниците на Туманов? При 12-часова смяна без почивен ден, основно в сурови северни условия, те печелят по около 10 000 рубли на сезон (3-4 месеца), което е огромна заплата при положение, че министърът взема по около 1000 рубли на месец (след данъчно облагане).

Партийни членове

Членовете на Комунистическата партия са "богаташите" на СССР – всички сравняват заплатите им с тези на партийните шефове. Държавните служители, които са членове на партията, изкарват повече от "обикновените" държавни служители – заплатата на министър от правителството на СССР е около 1000 рубли, а секретарите на Централния комитет на КПСС (всъщност техният ранг е по-нисък от този на министрите) също изкарват по около 1000 рубли. Генералният секретар на Централния комитет на КПСС (Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Михаил Горбачов – всички те са заемали този пост) взимат заплата от около 1500 рубли месечно.

Средната заплата в СССР през 1970-те и 1980-те е около 150 рубли месечно. Нискоквалифицираните работници (хамали, сестри, продавачи, чистачи, охранители, пазачи и т.н.) получават по около 70-80 рубли. За професии като учители, лекари, шофьори на камиони, машинни оператори заплатата може да достигне 120-150 рубли, а инженерите вземат по 130-220 рубли. Заплатата на висококвалифициран опитен работник в производството може да достигне 300-350 рубли. А директорите на заводите вземат по 300-450 рубли месечно.

Артисти

Да си известен певец, музикант или актьор в СССР наистина отваря много врати. В онези времена няма много звезди, следователно те се радват на охолен живот.

Певците, музикантите и другите артисти, които са на официална държавна служба, вземат заплати в зависимост от статута си. Заслужилите артисти на републиките или на СССР могат да си докарат по цели 40 рубли за един концерт – една трета от заплатата на инженер. Народните артисти вземат още повече. Но реалните им доходи са неофициални и идват под формата на подаръци. Например певицата Людмила Зикина получава огърлица със 127 диаманта от Гейдар Алиев, заместник-министър председател на СССР.

Официалните заплати на певците и артистите често се различават сериозно от реалния им доход. Официалната заплата на Владимир Висоцки за концерт е само 11,50 рубли, но неофициалните му представления често му носят до 500 рубли всяко. В същото време, заплатата му като актьор също е доста висока – говори се, че за ролята си на Арабина на Петър Велики в едноименния филм той получава цели 3450 рубли.

Писатели/поети

Доходите на писателите и поетите в СССР се състоят от хонорари + авторски права за всяко копие на книгите им, което означава, че колкото по-голям тираж има даден книга, толкова по-богат става авторът ѝ.

Хонорарите варират в зависимост от статута на автора – от 250 до 800 рубли за отпечатан текст от 23-25 страници. Основният доход, обаче, идва от авторски права. Сергей Михалков, детски поет и автор на текста на съветския химн, е известен като може би най-богатият съветски писател – общият тираж на книгите му надхвърля 300 милиона.

Драматургът Анатолий Барянов, който е буквално неизвестен в Русия в наши дни, получава 920 700 рубли от авторски права през 1949 г. за постановката на пиесата си "От другата страна". За сравнение, "Победа" – най-луксозната съветска кола през 1950-те, струва около 15 000 рубли.

Но основните активи на писателите, поетите и драматурзите не им принадлежат. Като "официално признати" творци, членове на Съюза на писателите и други творчески обединения, те имат право да използват санаториуми, да получават държавни дачи и просторни апартаменти. Но всички тези луксове могат да им бъдат отнети във всеки един момент, ако изпаднат в немилост в очите на администрацията на Комунистическата партия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: