5 неща, с които се бори съветската власт

1. Религията

Атеистичната и антирелигиозната пропаганда е един от най-важните елементи в работата на болшевиките за създаване на нов съветски човек. Идеологът на революцията Владимир Ленин превръща цитата на Карл Маркс "Религията е опиум за народа" в истински лозунг. Той и неговите сподвижници вярват, че обикновеният човек, след като осъзнае, че няма Бог, ще разбере, че неговият собствен живот и животът на неговия народ зависи единствено от собствените му усилия.

Отчасти сметките на болшевиките са верни, тъй като институцията на Руската православна църква (а тя е доминиращата религиозна организация в страната) към края на XIX в. се е превърнала до голяма степен в орган, който спъва общественото развитие. В по-голямата си част свещеничеството брани позициите на държавата като държи населението в безправие и бедност, което пък допринася за последвалия разпад на държавата, гражданската война и многомилионните жертви.

Болшевиките създават много пропагандни плакати, на които духовниците са изобразени като карикатурно дебели и най-отвратителни същества в раса и с бради, които "въвеждат в заблуждение" народа. Много църкви и места за молитва са затворени и приспособени за икономически нужди. Освен това от църквите са иззети ценности – посуда от благородни метали за "нуждите на гладуващите", а камбани биват претопени за оръжие и патрони.

Четете по-подробно тук за това как болшевиките унищожават Църквата.

2. Неграмотността

Няколко години преди революцията, според различни оценки, само 20% от руското население могат да четат и пишат. Само че новата управляваща класа – работниците и селяните – трябва да бъдат грамотни и образовани, за да участват в обществения живот и да увеличат производителността. Следователно една от първите и мащабни кампании на болшевиките е премахването на неграмотността и насърчаването на образованието.

През 1919 г. е издаден декрет, с който се задължава цялото население на възраст от 8 до 50 години да се ограмотява по желание на руски или на родния си език. Освен това, за да облекчат обучението, болшевиките правят реформа в правописа. За 10 години са ограмотени около 10 милиона души и според данните от преброяването на населението от  1926 г. по селата вече около 50% от хората са грамотни, а към 1939 г. вече почти 90% от цялото население са грамотни.

3. Социалното неравенство

Съветската власт се стреми да изгради общество на всеобщото равенство, в което няма да има бедност и нищета, а получаваните доходи да бъдат преразпределени. Управляващите отричат принципа на личното обогатяване и приоритета на частната собственост, които са двигателите на капитализма. Още повече, че на идеологическо ниво е заклеймена самата възможност да ползваш някакви блага, ако до теб има някой, който е лишен от тях. Повелята е да споделяш със съседа си всичко, което имаш. А в идеалния случай да дадеш дори повече, отколкото ползваш за себе си.

Тук е използван друг лозунг на Карл Маркс: "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите". Не трябва да има бедни и богати, всички имат почти еднакви доходи, всички работят за благото един на друг и общият резултат се споделя от всички (нещо подобно все още съществува в скандинавските страни, дълбоко пропити от най-добрите съветски принципи).

Според съветския морал човек трябва да дерзае и да работи не за лично обогатяване, за което да получи някакви материални облаги, а в името на самата кауза и осъзнаването на общото благо. Той трябва да получава удоволствие не от потреблението на материални блага (такъв двигател на развитието в крайна сметка е възприет в капиталистическото потребителско общество), а от самия процес на работа и себереализация (по същество много разумно целеполагане в съответствие с добре известната ценностна пирамида на Ейбрахам Маслоу).

4. Тунеядството

В СССР се приема, че всеки човек трябва да работи, а не да живее от рента или от лихви от капитал, или пък за чужда сметка, и се води упорита борба срещу "тунеядците". Ленин ги причислява към една категория с богатите и мошениците - и едните, и другите са враждебни на пролетариата. "Който не работи, не трябва да яде" е друг популярен съветски лозунг. В съветската конституция е посочено правото на труд и на всеки гражданин е гарантирана работа. Най-често това се случва чрез разпределение след завършване на професионално или висше учебно заведение.

През 60-те години на миналия век е издаден указ за "засилване на борбата с лицата, които избягват обществено полезен труд и водят противообществен паразитен начин на живот". Понякога се организират истински хайки срещу такива хора - например през работен ден в градския транспорт могат да поискат документи и да питат защо човек не е на работа.

Често указът засяга дисиденти - например поети, писатели, художници, които официалната съветска преса не публикува и които не са наемани на официална работа. Един от най-известните примери за засегнатите от указа е поетът Йосиф Бродски (той е пратен на заточение).

5. Безнравствеността

Болшевиките вземат много от християнските заповеди, за да формират моралния кодекс на новия човек. Например принципът за равенство на всички хора (няма елин и евреин), необходимостта да се живее за общото благо, а не за личното (обичай ближния си както самия себе си), отказът от придобиването и отхвърлянето на частната собственост (това е един от обетите, дадени от хората, които стават монаси) както и възприемането на жената като равнопоставена личност на мъжа.

При липсата на религия, която да се бори с човешките пороци, съветската власт е изправена пред необходимостта да създаде нови начини за налагане на морал и нравственост. Един от тези методи е общественото порицание. Човек, който е извършил неморален акт, който се е държал по несъветски начин, може да бъде извикан на среща на колектива - в училището, института, на работа - и с него да се проведе възпитателна беседа за нравите. Защото той в крайна сметка е "опозорил" не само себе си, но и целия екип, а и целия Съветски съюз. Особено активна борба се води с пиянството и разгулния начин на живот. Властите могат дори да се намесват в семейните дела и да осъдят неверен съпруг например.

Освен това съветското правителство за първи път в историята на Русия се заема с проблема с всеобщото възпитание и образование на децата. То престава да бъде семейно дело и става държавно.

Съветската власт активно се бори и с младежката престъпност. След Първата световна война и особено след Гражданската война в Русия много деца са изгубили родителите си и само официално има около 7 милиона бездомни деца (в същото време едва близо 30 000 са настанени в приюти).

Много деца буквално израстват "на улицата" и разбира се те се занимаваха с кражби и просия. Държавата изцяло поема под свой контрол проблема с опеката на бездомните деца. Създадена е специална комисия за децата, открити са много приюти и учебни заведения. Специални оперативни групи работят по гари и железопътни линии, където всъщност "хващат" бездомни деца, хигиенизират ги, хранят ги и ги разпределят в приют. Към 1924 г. вече 280 000 са настанени в приюти.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви