Руските мислители от векове спорят дали Русия трябва да избере европейския път на развитие или да се съсредоточи върху своята уникалност. Има и трети вариант, да научи повече от своите азиатски съседи (повече подробности тук).
Лев Толстой, с характерната си оригиналност, не попада в никакъв лагер. Неговото мнение за това дали Русия се нуждае от Европа и нейните ценности е някак особено.
Всички европейски страни "са уж свободни"
Толстой е изключително критичен към руската действителност, в която живее, оплаквайки се от "патриархалното варварство, кражбите и беззаконието, които царят в родината му" (пише той в писмо до леля си Александра). В същото време обича и високо цени някои европейски мислители.
Когато Толстой е само на 15 години, той за първи път се запознава с произведенията на френския мислител Жан Жак Русо и прочита всичките му 12 тома. "Бащата на европейската демокрация" прави огромно впечатление на тийнейджъра. Русо противопоставя "естественото състояние" на човечеството с гражданското общество и признава частната собственост за причина, която води до неравенство между хората, Русо се обявява за народовластие.
Musée Antoine-Lécuyer
Всички тези идеи навлизат дълбоко в съзнанието на младия Толстой и всъщност формират основата на мирогледа му през целия му живот. 5 години преди смъртта си той пише: "Русо беше мой учител откакто бях на 15 години. В живота ми има две големи и благотворни влияния, това са Русо и Евангелието“.
Но въпреки факта, че Толстой говори толкова високо за европейския мислител, той оценява състоянието на съвременна Европа негативно и вярва, че положението на западните общества е дори по-лошо от руското. Следователно то не е подходящо да се вземе за пример от руснаците.
Вероятно в ранната си младост Толстой е имал някакви надежди и илюзии за европейската действителност. Но едно пътуване до Европа, което прави през 1857 г., за да изучава европейските методи на преподаване и образователната система (Толстой иска да отвори училище за селски деца в имението си), го разочарова. Той не намира нищо ново и полезно за себе си в европейските училища, освен това е шокиран от нравите на европейците.
Той е дълбоко поразен от публичната екзекуция с гилотина, на която става свидетел в Париж (по време на това пътуване Толстой посещава още Италия и Швейцария). Подобни екзекуции във Франция по онова време са обичайно и познато забавление, привличащо огромни тълпи от зрители. Дори за "варварска" Русия подобен публичен спектакъл е напълно немислим (публичните екзекуции са премахнати много преди раждането на писателя). Толстой е шокиран от факта, че убийството на човек е превърнато в зрелище, и в същото време от факта, че това убийство е автоматизирано и извършено от машина, специално създадена за това. Така той си прави сериозни изводи за духа на европейските държави.
Brown University Library
В същото време Толстой е неприятно изненадан от "свободната любов", възприемана от европейското общество като норма. Той пише, че от 36 двойки, живеещи в пансиона, където е отседнал, 19 не са женени. Тази реакция на писателя изобщо не е причинена от лицемерие, самият Толстой открито признава за своята слабост към жените. Писателят цял живот се бори с това си качество и смята, че "плътските желания" са едни от основните човешки грехове, водещи до всички останали. Писателят смята, че подобно "нормализиране" на плътския грях от обществото води до целенасочено извращаване на народа.
Грешката на Русия
Впечатленията от младостта на Толстой за Европа, за нейните ценности и свободи, с годините стават само по-силни и по-радикални. "Хората на Европа и Америка са в положението на човек, който вече е отишъл толкова далеч по път, който отначало изглежда добър, но колкото по-напред върви по него, толкова повече се отдалечава от целта си, и в крайна сметка се страхува да признае, че това е грешен път", пише той още през 1905 г. в статията "Великият грях".
Руснаците, според Толстой, въпреки всичките си слабости, за разлика от западняците, все още не са се отклонили от планирания път и могат да продължат по правилния път... Той обаче е много разстроен, че вместо да продължи този път, Русия "робски имитира всичко, което се прави в Европа и Америка". Толстой смята това за огромна грешка.
Руският народ е призован от своите лидери да върви "на опашката на умиращите и объркани европейски и американски народи, той трябва по-бързо да се разврати и да се отрече от своето призвание, само и само да заприлича на европейците", пише Толстой.
Свободни източници
Цялата история на Европа, според Толстой, е история на глупави и развратни владетели, "убиващи, съсипващи и най-важното – развращаващи своя народ". В статията "Едно нещо за нуждите. За държавната власт" Толстой поставя на едно ниво и "развратника Анри VIII", и "злодея Кромуел", и "лицемера Чарлз I" ... (Толстой също не идеализира и руските царе).
Писателят е разстроен, че в Русия се призовава за въвеждане на форми на политически живот, както този в Европа и Америка, "сякаш осигуряващи свободата и благосъстоянието на всички граждани". Според него Русия не трябва да мисли за "свобода на печата, религиозна толерантност, свобода на сдружаване, мита, условни присъди, отделяне на църквата от държавата", както правят в Европа. И най-важното според писателя, Русия не трябва да се превръща от селска страна в пролетарска, защото именно селският живот Толстой смята за най-моралния и правилен за всеки народ.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви