Уникалният затвор, който управляват съвместно СССР и САЩ

История
БОРИС ЕГОРОВ
В продължение на 40 години страните-победителки във Втората световна война съвместно управляват берлинския затвор Шпандау за нацистки престъпници. Дори когато светът е на прага на ядрен конфликт, тук отношенията между вчерашните съюзници винаги остават топли и добросърдечни.

Мрачна четириетажна сграда от червени тухли с кръстообразна форма, обградена с шестметрови каменни стени и два реда бодлива тел. Така изглежда затворът Шпандау в западната част на Берлин, където през 1930-те година могат да се поберат до 800 затворници. През втората половина на XX в. тук присъдите си излежават само седем души.

Невеликолепната седморка

През 1945 г. тези хора са ненавиждани от половината свят. Те са осъдените от междунордния военен трибунал високопоставени лидери на Третия райх, на чиято съвест лежат многобройни военни престъпления и престъпления срещу мира и човечеството.

На 18 юни 1947 г. директно от Нюрнберг в Шпандау пристигат всичките седем избегнали смъртно наказание осъдени: бившият ръководител на Хитлерюгенд и гаулайтер на Виена Балдур фон Ширах; бившият министър на външните работи на Германия и имперски протектор на Бохемия и Моравия Константин фон Нойрат; министърът на въоръжението и военната промишленост Алберт Шпеер; министърът на икономиката Валтер Функ; бившият заместник на Хитлер в нацистката партия Рудолф Хес и адмиралите Карл Дениц и Ерих Редер.

На някои от тях им предстои да прекарат в затвора десет години, а на други – цял живот. Предполага се, че през цялото това време те ще са под непрекъснатия контрол на представителите на четирите държави-победителки във Втората световна война: СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Уникален затвор

Шпандау получава статут на Междусъюзен затвор, макар че се намира в британската зона на окупация. В дирекцията на затвора влиза по един представител от всяка от страните. Те имат постоянно присъствие в учреждението, като ежемесечно се сменят на председателския пост на ротационен принцип. Всички решения трябва да се вземат единодушно.

На цивилния персонал на затвора (освен на лекарите) е забранено да контактува със затворниците. Освен французи, руснаци, американци и британци, тук работят и граждани на други държави. Достъпът до Шпандау е забранен единствено на немците, макар че официалният език за общуване в администрацията е именно немският.

Външната охрана се сменя ежемесечно. Предаването на охранявания обект от една на друга страна е цял ритуал, съпровождан от тържествен марш на войници и рапорт на началниците на караулите. "Нямахме право да се излагаме – трябваше да покажем на всички, че сме способни войници на страните-победителки", спомня си военнослужещият от 133-и отделен мотострелкови батальон Николай Сисоев. "През портата на затвора влизахме с безупречни строеви стъпки, като с особено усърдие удряхме в паветата стоманените подметки на ботушите си, при което под сводовете на арката се разнасяше зловещ грохот".

Тежко ежедневие

Животът на затворниците в Шпандау изобщо не е лек. Те обитават единични килии и дори по време на разходка, посещение в църквата и работа (лепене на пликове) те нямат право да общуват помежду си. "Веднъж месечно ни позволяваха да напишем по едно кратко писмо, което минаваше през цензура; можехме и да получаваме по едно кратко писмо – и то минаваше през цензура", спомня си Редер. "Много често писмата, които идваха, изобщо не стигаха до нас или ни ги предаваха в цензуриран вид – големи части от тях бяха изрязани... Веднъж на два месеца ни разрешаваха свиждане от един от членовете на семействата ни, но това свиждане продължаваше не повече от 15 минути".

Съветската администрация се отнася към обитателите на Шпандау много по-строго от своите западни колеги. Например пазачите, които застъпват на нощна смяна на вишките, умишлено затръшват капаците на шахтите със силен трясък. За да предотвратят самоубийства, британците и американците включват светлините в килиите по няколко пъти нощем, докато съветският персонал прави подобни проверки на всеки 15 минути.

През 1962 г. СССР застава остро срещу инициативата на западните съюзници фон Ширах и фон Шпеер да бъдат освободени за "добро поведение". "Смекчаването на затворническия режим на главните немски военни престъпници, излежаващи наказание за най-тежките престъпления срещу човечеството, в този момент може само да поощри милитаристите и реваншистите, които отново кроят агресивни планове срещу миролюбивите народи", заявява тогава съветският посланик в ГДР Миахил Первухин.

Последният затворник

Въпреки това затворниците в Шапндау един след друг излизат на свобода: или след като изтичат присъдите им, или по здравословни причини. През 1966 г. в затвора вече е останал само един затворник – Рудолф Хес.

Военнослужещият от 133-и батальон Пьотр Липейко си спомня първата си среща със заместник-фюрера през 1985 г.: "Той вървеше срещу мен по тясната пътека в затворническия парк и един от нас трябваше да отстъпи. Изведнъж ме обзе някаква злост: защо аз, офицер от армията на страна-победителка, да го направя? Спряхме и видях изпод рунтавите му вежди един много внимателен и властен поглед, който не съответстваше на възрастта му. В продължение на няколко мига Хес проучваше новака, след което затворникът бавно се отдръпна от пътеката. Интересно, че след този "дуел" той започна да ме поздравява, въпреки че старият нацист никога не поздравяваше руснаците".

Според договореностите между съюзниците, след смъртта на последния затворник през 1987 г. (Хес успява да се самоубие), затворът Шпандау е напълно разрушен. На негово място е построен голям търговски център с автомобилни паркинги.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: