Как фелдмаршал Паулус става коз на съветската делегация на Нюрнбергския процес

Legion Media
За фелдмаршала от Вермахта Фридрих Паулус се смята, че е загинал през януари 1943 г. край Сталинград. В Германия дори му правят погребение. Въпреки това през февруари 1946 г. за пълна изненада на присъстващите той се появява в съдебната зала в Нюрнберг.

Към средата на януари 1943 г. 6-а германска армия в Сталинград изпада в критично положение. Някога най-силната сухопътна армия на Вермахта губи боеспособност. До 28 януари остатъците от армията са разделени на три части. Съветските войски успешно потушават германската съпротива.

Фридрих Паулус многократно изпраща радиосъобщения до фюрера и иска разрешение да се предаде в плен, за да спаси живота на войниците. Всички молби обаче категорично са отхвърлени. На 30 януари щабът на Паулус получава радиограма от Хитлер, в която той дава на Паулус званието фелдмаршал и съобщава между другото, че "досега нито един германски фелдмаршал не е попадал в плен". С това дава ясно да се разбере, че при загуба на Сталинградската битка военачалникът трябва да се самоубие. Това става последната капка. Има легенда, според която Паулус, след като прочел радиограмата, казал на подчинените си: "Той иска да се застрелям, но аз няма да му доставя тази радост".

На следващия ден, 31 януари, той нарежда на своя подчинен да се свърже със съветските войски, за да преговаря за капитулация. В същия ден войници от 64-а армия пленяват командващия 6-а армия и целия му щаб.

31 януари 1943 г.

Разгромът на 6-а армия на Вермахта и особено нейната капитулация оказват зашеметяващ ефект върху фюрера. Властите се опитват да скрият от гражданите факта, че съветските войски масово пленяват германски войници. Германия обявява тридневен траур. Хитлер организира символично погребение за Паулус и поставя фелдмаршалския жезъл на капака на празния ковчег, който неговият генерал така и не получава.

Операция "Сатрап"

В германската армия от онова време няма по-авторитетен човек от Фридрих Паулус. Той е уважаван както от колеги и подчинени, така и от самия райхсканцлер. Паулус е сред участващите в разработването на стратегическия план "Барбароса" за победа над СССР. Затова за съветския елит е изключително важно той да се откаже от убежденията си и да започне да сътрудничи на съветските власти. Комплексът от мерки за убеждаване на нацисткия фелдмаршал е наречен операция "Сатрап".

Фелдмаршал Паулус се среща с генерал-полковник Хайц и други немски офицери, заловени в Сталинград.

Във възгледите на Паулус настъпва коренен прелом през лятото на 1944-а, когато му съобщават две новини. Първата е за смъртта на сина му, един от близнаците, капитан Фридрих Паулус младши през февруари 1944 г. в Италия. Втората е избиването на участниците в заговора срещу Хитлер на 20 юли същата година (прекият изпълнител на атентата срещу фюрера е станалият известен полковник Клаус фон Щауфенберг). Няколко офицери от Вермахта, замесени в заговора, близки до Паулус и споделящи неговите възгледи, са екзекутирани. Бившият фелдмаршал разбира, че след като тези хора са тръгнали срещу Хитлер, то залогът си струва.

Съветските власти водят контрапропаганда срещу разпространяваната от нацистите невярна информация за предполагаемата смърт на фелдмаршала край Сталинград. От август 1944 г. московското радио на немски предава обръщение на Паулус към германския народ. В него бившият фелдмаршал призовава сънародниците си да "отстранят Адолф Хитлер и да установят ново държавно ръководство, което да сложи край на войната" и да възстанови "мирните и приятелски отношения със сегашния противник". Над територията под контрола на Вермахта са разпръснати листовки с текста на призива на германския военачалник. Така Паулус става един от активните пропагандисти в борбата срещу нацизма. Присъединява се към комитета "Свободна Германия" на територията на СССР, създаден от Комунистическата партия на Германия за работа с пленените германски офицери.

Пристигането на Паулус в Нюрнберг

Още през 1942 г. СССР предлага да се проведе "специален международен трибунал", чиято цел е на съда да бъдат предадени и "наказани с цялата строгост на углавния закон всички главатари на фашистка Германия, които по време на войната са попаднали в ръцете на властите на държавите, борещи се против хитлеристка Германия".

Когато Паулус е пленен, вече се водят преговори за организиране на международен трибунал, но без особен напредък поради различните позиции на съюзниците (между Великобритания и САЩ от една страна и СССР от друга). И така, на 23 април 1945 г. Великобритания, вече в самия край на войната, предлага да бъдат екзекутирани престъпниците без съдебен процес. Битува мнението, че на теория защитници могат да оправдаят нацистите. Самите преговори между СССР, САЩ, Великобритания и Франция за създаването на трибунала започват на 26 юни и продължават до 8 август 1945 година. В края на преговорите окончателно е решено да се организира съд, който започва на 20 ноември 1945 г. в Нюрнберг.

Само че след година, към есента на 1946 година, процесът навлиза в застой. Защитата и самите подсъдими започват да изказват идеи, че нападението на Германия срещу СССР било превантивна мярка. Самият Хитлер още на 22 юни 1941 година, в деня на нападението срещу Съветския съюз, в обръщение към германския народ по радиото оправдава така започналата война: "Германският народ никога не е изпитвал враждебни чувства към народите на Русия. Вече над две десетилетия еврейско-болшевишката власт в Москва се опитва да подпали не само Германия, но и цяла Европа".

За да разсее слуха за превантивната мярка на нападението на нацистка Германия срещу СССР, съветската делегация предоставя в Нюрнберг стенограми от разпита на Паулус в Москва. Защитата на подсъдимите обаче определя всички документи като фалшифицирани, а самата стенограма – изфабрикувана.

Съветските власти решават при абсолютна секретност да доведат бившия фелдмаршал в Нюрнберг, за да даде показания.

За пристигането на Паулус не са предупредени дори американците, въпреки че градът се намира точно в тяхната окупационна зона. В операцията по транспортирането на бившия фелдмаршал в Нюрнберг е привлечен преводачът на съветската делегация Енвер Мамедов, който донякъде прилича на Паулус. И така два автомобила преминават през постовете на американската армия на границата със съветската окупационна зона. В тях на задната седалка са мъже с еднакви дрехи и с еднакви шапки. В първата кола е Мамедов, който е трябвало да бъде примамка при евентуален опит за убийство, а във втората Паулус с фалшиви документи, така че, ако загине, да не може да бъде идентифициран.

Енвер Мамедов // Фридрих Паулус

Появата на Паулус в съда

На 11 февруари 1946 г. страната по делото на нацистките престъпници за пореден път заявява, че показанията на Паулус са "изфабрикувани и направени под натиск и след мъчения в подземията на НКВД". На това председателят на съда Джефри Лорънс задава следния въпрос на съветския обвинител Роман Руденко:

Колко дни биха били необходими, ако Съветският съюз би се съгласил да доведе Паулус в Нюрнберг?

Настъпва времето да се извади козът. Руденко невъзмутимо отговаря на Лорънс:

Тридесетина минути. Паулус се намира в резиденцията на съветската делегация тук в Нюрнберг.

Фридрих Паулус свидетелства на Нюрнбергския процес през 1946 г. пред Международния военен съд в Нюрнберг.

В залата влиза мъж в нов костюм, специално ушит за него в СССР, и с лъснати обувки. Ефектът е като на гръмнала бомба. Дори някои от присъстващите да са предполагали, че Паулус е жив, никой не е очаквал той да се появи толкова бързо в съдебната зала.

Присъствието на бившия фелдмаршал на процеса е най-шумната сензация от началото на трибунала. Журналистите, отразяващи процеса, веднага започват да предават тази информация на своите издания.

Започва разпит, по време на който Паулус заявява, че в началото на септември 1940-а, когато "е назначен в генералния щаб на главното командване на сухопътните сили като оберквартирмайстер", той открива "наред с други дела, незавършена оперативна разработка, в която ставаше дума за нападение срещу Съветския съюз".

Представител на Щаба на Върховното командване и маршал на артилерията Николай Николаевич Воронов (в средата), командващ Донския фронт, генерал-полковник Константин Константинович Рокосовски (вляво), разпитват фелдмаршал Фридрих Паулус.

Първоначално фюрерът планира да атакува СССР в средата на май 1941-а, но този план според Паулус "е променен, тъй като Хитлер решава в края на март да нападне Югославия във връзка с променената ситуация в страната". Военачалникът заявява освен това, че "цялата подготовка за нападението срещу СССР, извършено на 22 юни, е била в ход още през есента на 1940 година".

Паулус описва всичко най-подробно. На следващия ден защитата подлага на кръстосан разпит бившия фелдмаршал, но не успява да открие никакви противоречия в думите му.

Фелдмаршал Фридрих Паулус. Нюрнбергски процес

Благодарение на присъствието на Фридрих Паулус на процеса и неговите показания съветската делегация успява да докаже, че нападението срещу СССР е било предварително планирано от нацистката върхушка. Така нацистките престъпници вече нямат шанс да се оправдаят.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"