"Само човек като него би могъл да устои и да удържи в ръце тези земи. Мъжеството и самоотвержеността на командира бяха пример за подчинените му и това до голяма степен способства за издръжливостта, която прояви целият личен състав на армията, докато се сражаваше в града за града". С тези думи маршал Константин Рокосовски описва генерал Василий Иванович Чуйков, който командва 62-а армия, защитавала Сталинград в жестоките и кръвопролитни боеве през есента на 1942 година.
Министерство на отбраната на Руската федерация
Бойният път на Чуйков започва през 1918 г., когато 18-годишният юноша влиза в редиците на Червената армия. Той се сражава на полетата на Гражданската война в южната, западната и източната част на старната и още на 19-годишна възраст му поверяват командването на стрелкови полк. През 1939 г. Василий Иванович вече е израснал до командващ на армията и взема активно участие в съветско-финландската война през 1939-1940 година.
Министерство на отбраната на Руската федерация
Особено място в живота на Чуйков заема Китай. Още през 1926 г., след като завършва Военната академия на Работническо-селската червена армия (РККА), където, между другото, изучава и китайски език, е пратен в страната като дипломатически куриер. През 1940 г. се връща там отново, този път като военен съветник на Чан Кайши, за да окаже помощ на китайската армия, водеща тежка борба против японците. Когато вермахтът нахлува в Съветския съюз, Василий Чуйков все още е в Далечния изток. "Втурнах се към фронта, за да може час по-скоро да започна да се сражавам с нашия основен враг – фашистка Германия", спомня си пълководецът. В крайна сметка, през 1942 г. генералът е отзован у дома, където го очаква истински ад.
Свободни източници
На 28 юни в хода на операцията "Блау" немската войска пробива отбраната на Червената армия в южната част на страната и се устремява към богатите на нефт находища в Кавказ. Шеста армия на Фридрих Паулус и 4-а танкова армия на Херман Хот на свой ред напредват към Сталинград. Превземайки този голям промишлен център и транспортен възел на Волга, немците ще могат да отсекат Кавказ от централните райони на СССР, което моментално ще постави страната на ръба на катастрофата.
Свободни източници
На 22 юли Чуйков поема командването над 1-а резервна (64-а армия), която посреща врага край Дон на далечните подстъпи към Сталинград. На 12 септември Василий Иванович оглавява 62-а армия, на която ѝ се налага да се бие в самите очертания на града. За няколко месеца това изтерзано в боевете оперативно обединение сменя трима командващи. Армията отстъпва под натиска на германците, които неуморно напират към Волга, и буквално за всяка улица, къща, жп насип, мазе и дори куп руини се водят кръвопролитни схватки. "Превземахме сграда след сграда, като ги превръщахме в отбранителни възли. Боецът напускаше заетата позиция, едва когато подът под краката му пламваше и дрехите му започваха да горят", спомня си военачалникът.
Министерство на отбраната на Руската федерация
Чуйков се отказва от идеята да води контраатаки с части и големи подразделения, като вместо това залага на създаването на малки по численост (20-50 души), но изключително мобилни групи в рамките на полковете. Те "се вкопаваха в сградите и в земята и чакаха да се приближат фашистите, за да хвърлят гранати" или проникват в тила на противника по подземни тунели, като му нанасят болезнени удари.
"Тактиката да се използват щурмови групи се основава на бързината на действията, натиска, широката инициатива и дързостта на всеки боец", пише в спомените си Василий Иванович. "Гъвкавостта в тактиката беше необходима на тези групи, защото, нахлувайки в укрепена сграда, попадайки в лабиринт от заети от противника стаи, те се сблъскваха с много неочаквани неща. Тук влезе в сила едно неумолимо правило: да успееш да се обърнеш! На всяка стъпка боецът е дебнат от опасност. Това не е беда – във всеки ъгъл на стаята граната и напред! Поредица от автоматни изстрели по останките от тавана; граната и пак напред! Другата стая – граната! Завой – още една граната! Сваляш автомата! И не се бави!".
За да лиши немците от възможността да използват артилерията и авиацията си ефективно, войската на Чуйков се разполага в непосредствена близост до вражеските позиции. Почти на първа линия е и щабът на самия генерал, който категорично отказва да се евакуира на другия бряг на Волга. На 14 октомври немците предприемат успешен пробив и се оказват само на 300 м от командния пункт. В боя се налага да влезе ротата, която охранява щаба. "Ако врагът успееше да се приближи още повече, щеше да ни се наложи сами да се бием с немските танкове", пише Василий Иванович.
Георгий Зелма/Sputnik
В началото на ноември притиснатата на Волга 62-а армия държи само една десета от града: района на север от Сталинградския тракторен завод, селището на завода "Барикади", няколко цеха на завода "Червен октоври" и няколко градски квартала. Независимо от тежкото положение на защитниците, немските планове са провалени. Шеста армия на Фридрих Паулус напълно затъва в Сталинград и не успява да сломи съветската отбрана преди настъпването на студа. Докато войската на Чуйков сковава противника в изтощителни улични боеве, Червената армия трупа резерви и на 19 ноември пристъпва към осъществяването на стратегическата настъпателна Операция "Уран", която завършва с пълната обсада на немската групировка.
В началото на 1943 г. 62-а армия взема участие в довършването на обкръжения противник в хода на Операцията "Кольцо" (Пръстен). Впоследствие, преименувана на 8-а гвардейска армия, под командването на Чуйков тя освобождава Украйна и Полша, като завършва своя славен боен път в Берлин. Василий Чуйков, който получава прозвището "Генерал Щурм", след войната заема редица високопоставени длъжности, сред които и главнокомандващ на съветските войски в Германия и главнокомандващ на Сухопътните войски на СССР.
Министерство на отбраната на Руската федерация
През 1981 г., малко преди смъртта си, Василий Иванович се обръща към генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев с молба да бъде погребан на Мамаевия курган във Волгоград (както от 1961 г. започва да се нарича Сталинград) – място на ожесточени боеве, където след войната е издигнат мащабен мемориален комплекс. "От това място се чува ревът на волжките води, залповете на оръдия и болката на сталинградските руини, там са погребани хиляди бойци, които аз командвах...", пише Чуйков на съветския лидер. Желанието на пълководеца е изпълнено.
ТАСС
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви