Защо Сталин разстрелва най-младия съветски маршал Тухачевски

История
БОРИС ЕГОРОВ
Михаил Тухачевски е един от най-талантливите съветски военачалници и военни теоретици. Но извънредните му амбициозност и независимост не се харесват на Сталин.

"Ще разтърсим Русия като мръсен килим, а след това ще разтърсим целия свят... Ще навлезем в хаоса и ще излезем от него само като унищожим напълно цивилизацията", – тези думи принадлежат на Михаил Николаевич Тухачевски, изключително амбициозен и честолюбив съветски военачалник и военен теоретик, който става маршал на Съветския съюз на 42-годишна възраст.

В различни периоди този военачалник е наричан "Червения Наполеон" и "съветския Бонапарт". Тухачевски си мечтае напълно да преобрази Червената армия и да я поведе към победата над империализма в нова световна война, но, в крайна сметка, е обявен за "враг на народа" и е разстрелян от своите няколко години преди началото на войната.

Като избира военната кариера, Михаил Николаевич се доказва ярко по време на Първата световна война и за проявената храброст в боевете в течение на половин година си заслужва цели пет ордена. Но още през февруари 1915 г. подпоручик Тухачевски попада в немски плен, от който успява да избяга едва от петия опит през 1917 година.

В разразилата се върху развалините на Руската империя Гражданска война бъдещият маршал, въпреки че е от дворянски произход, избира страната на болшевиките. Предполага, че в току-що създадената Червена армия ще има къде повече кариерни перспективи, отколкото у белите – и съвсем не греши.

Тухачевски се проявява като способен военачалник и бързо израства до командарм (ръководител на армия – бел.ред.). Успешно се бори с противниците на съветската власт в източните и южните части на страната, а във войната срещу Полша на 29 април 1920 г. му поверяват командването на целия Западен фронт.

"На нашите щикове ще донесем на трудещото се човечество щастие и мир. На Запад!", обръща се военачалникът към войските си преди началото на знаменитото юлско настъпление през 1920 година. За по-малко от месец Червената армия нанася на поляците тежко поражение и, стремително навлизайки в Беларус, излиза на подстъпите към Варшава. И все пак не успяват да разпалят огъня на световната революция в Европа – край стените на полската столица войските на Тухачевски са неочаквано разбити.

След полското фиаско на Тухачевски му се налага да се потруди като назидател. През март 1921 г. потушава избухналото в Кронщат (главната база на Балтийския флот) въстание на моряците против диктатурата на болшевиките. С моряците, някогашната главна опора на съветската власт, той нарежда да не се церемонят: "Жестоко се разправете с метежниците, разстрелвайки без всякакво съжаление… не се занимавайте с пленяване".

През същата година "Червения Наполеон" получава нареждане да разгроми мащабно селско въстание в Тамбовската губерния. Някои от криещите се в горите партизански отряди са обстрелвани от войските на Тухачевски с химически снаряди.

След края на бойните действия Михаил Тухачевски заема редица ръководни длъжности във въоръжените сили на страната: началник на Военната академия на РККА, началник на Генералния щаб на РККА и първи заместник-народен комисар (министър) на отбраната. През ноември 1935 г., на 42-годишна възраст, той става най-младият маршал на Съветския съюз.

На всички свои постове главната задача на военачалника е да подготви Червената армия за бъдещата голяма световна война, за която според него тя е напълно неподготвена. Михаил Николаевич е автор на 120 труда по стратегия, оперативно изкуство, тактика, обучение и подготовка на войските. Той буквално бомбардира ръководството на Съветския съюз със своите "бележки" и "съображения" за военната реформа.

Тухачевски старателно разработва "теорията на дълбоката операция", чийто смисъл е провеждането на серия от операции за пробив в отбраната на противника на няколко места и въвеждането на високомобилни механизирани части в пробива с цел постигане на оперативен успех. Основна роля в тези пробиви играят армадите от танкове, които "съветският Бонапарт", за разлика от много свои колеги, не смята за обикновена подкрепа на пехотата.

"Трябва да се има предвид, че в съвременните условия на водене на война много често не е възможно да се постигне унищожаване на противника с една операция", пише Тухачевски във "Въпроси на съвременната стратегия": "Врагът често се изплъзва при атака. Затова трябва да провеждаме операции една след друга, за да унищожим врага поне на последната линия на неговата съпротива. А тази черта се намира там, където започват районите, които снабдяват войната".

"На поста първи зам.-народен комисар на отбраната М.Н. Тухачевски проведе голяма организационна, творческа и научна работа", спомня си маршал Георгий Жуков. "При срещи с него ме пленяваше разностранната му осведоменост по въпросите от военната наука. Умен, широко образован професионален военен, той имаше великолепни познания както в областта на тактиката, така и в стратегическите въпроси. Но добре разбираше ролята на различните видове наши въоръжени сили в съвременните войни и умееше да подходи творчески към всеки проблем… В Тухачевски се усещаше гигантът на военната мисъл, звездата от най-голяма височина в плеядата от надарените военачалници на Червената армия".

Михаил Николаевич прави много за развитието на новаторските по онова време въздушно-десантни войски, сили за противовъздушна отбрана, реактивните средства за бой, ракетната техника и торпедоносната авиация. Той подчертава, че е необходимо танковите и военновъздушните сили да разполагат с добре обучен персонал и достатъчно свързочни средства. Именно те ще липсват на Червената армия през лятото на 1941 година.

Не всички предложения на маршала срещат положителен отзвук сред военното и политическото ръководство на страната. Идеята за разработване на десетки различни типове танкове (артилерийски изтребители, десантни танкове за пехотата, изтребители с картечници, съпровождащи танкове за пехотата и т.н.) изглежда абсурдна за много военни командири. Тухачевски е критикуван и за това, че проектите му напълно не отчитат социалните и икономическите реалности на страната, която по това време е в процес на мащабна индустриализация (например през 1930 г. Михаил Николаевич поема инициативата да започне производството на танкове в невероятното количество от 100 000 броя годишно).

Основен противник на Тухачевски е комисарят по отбраната Климент Ворошилов, който проваля много от проектите на "съветския Бонапарт". Последният, от своя страна, не се поколебава да обвини открито своя началник в некомпетентност. И единият, и другият имат своите поддръжници във военното ръководство на страната. Достигнал връхната си точка през 1937 г., разколът трябва незабавно да спре и Сталин го прави по радикален начин.

На 10 май 1937 г. Михаил Николаевич е преместен от поста първи зам.-народен комисар на отбраната на поста командир на Волжкия военен окръг, а на 22 май е арестуван. Тухачевски е обвинен в подготовка на военен "фашистки" заговор в Червената армия, целящ насилствено сваляне на властта в Съветския съюз и установяване на военна диктатура. След бърз съдебен процес "Червения Наполеон" е застрелян на 12 юни.

Заедно с Тухачевски по делото за "антисъветска троцкистка военна организация" са арестувани и екзекутирани много негови съратници: командирите от първи ранг Йона Якир и Йероним Уборевич, началник на Военната академия. Командир от 2-ри ранг Август Корк и други. Всички те са реабилитирани през 1950-те години поради липса на доказателства.

Ворошилов винаги е бил абсолютно верен на Сталин и в конфликта с твърде независимия Тухачевски "бащата на народите" го подкрепя. Освен това се предполага, че "съветският Бонапарт" е бил подготвян от разузнавателните служби на нацистка Германия. В опит да отслабят отбранителната способност на Съветския съюз те уж изфабрикуват информация за връзката на маршала с германския генерален щаб и я предават на Москва чрез трети лица. Тази теория обаче няма потвърждение.

С убийството на Михаил Тухачевски и неговите сътрудници започва вълна от мащабни репресии в Червената армия, които засягат десетки хиляди членове на командния състав. През лятото на 1939 г. само двама от първите петима маршали на Съветския съюз са все още живи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: