Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Да попаднеш в списъка с личните врагове на Иван Грозни е лесно като детска игра. Но да станеш личен приятел на царя по онова време е невъзможно. Във времената преди Петър в руския царски двор царуват порядките на тесногръдието – колкото по-важен в държавата е даден човек, толкова по-близък в буквалния смисъл на думата е до царя – седи с него на пиршества, съпровожда го на лов, ходи с него в банята. В онези времена царят не е свободен да избира приятелите си, а "дружи" по необходимост с представители на знатни родове.
Тези порядки, както и много други, нарушава Петър, който още като юноша се обгражда с приятели-чужденци от Немската слобода в Москва, а и през целия си живот с лекота завързва запознанства с всякакви хора, независимо от чина им – важното е да си разбират от работата.
Портрет на А.К. Нартов, XVIII век, Иван Никитин
Ермитаж/Свободни източнициАндрей Константинович Нартов, наричан "Царят на стругарите", не е задължен с нищо на Петър – по-скоро е обратното. Нартов е блестящ механик, изобретател на струга и, разбира се, виртуозен стругар. Така че цар Петър се учи от Андрей Нартов, който е от обикновен произход.
Още на 15 години Андрей започва да се занимава със стругарство в Московската школа по математически и навигационни науки, основана от царя. През 1718 г. Петър, след като разбира за таланта му, праща Нартов да учи в Европа, а след завръщането му го назначава начело на царската стругарна.
На практика това е работилница, където царят купува най-новите европейски машини и поръчва на Нартов да ги изпробва. Стругарната в двореца на Петър е разположена близо до царските покои, така че царят обичал да си почива, докато работи там. Синът на Нартов, Андрей Андреевич, по-късно записва и издава разказите на баща си за Петър Велики. В тях точно е уловен ироничният и героичен характер на императора.
Струг от А.К. Нартов, Ермитаж
Netelo (CC BY-SA 4.0)"Господарят, докато обработваше човешка фигура на струга и беше весел, че работата вървеше успешно, попита своя механик Нартов: "Как се справям?". А когато Нартов отвръщаше: "Добре", а Негово величество казваше: "Андрей, с костите се справям добре, а не мога да налагам твърдоглавците с тояга".
Ето още една история: "При негово величество в стругарната доведоха девицата Хамилтън, която, след като прегърна, той докосна с ръка по рамото и каза: "Хубаво е да обичаш момичетата, но не и винаги, иначе с Андрей ще забравим занаята". След това седна и започна да точи".
След смъртта на Петър Андрей Нартов, който не се слави с изящни маниери, е отстранен от двора, но продължава да работи като инженер-артилерист. Малко преди смъртта си Нартов получава "генералски" чин на държавен съветник. Умира в Петербург през 1756 година.
Мавра Егоровна Шувалова, края на 1750 г., Алексей Антропов
Свободни източнициИсторията на Мавра Шувалова е класически пример за това как една маловажна придворна дама от свитата на една велика княгиня става всевластна и буквално определя съдби. 10-годишната Мавра Егоровна Шепелева става придворна дама на Анна Петровна, дъщеря на първия император. Мавра е от стария болярски род Шепелеви, но е от бедно семейство, принадлежащо към него. Да стане придворна дама я урежда далечният ѝ роднина генерал Дмитрий Шепелев.
През 1720 г. Анна Петровна се омъжва за херцог Карл-Фридрих Холщайн-Готорпски – техният син по-късно ще стане император Петър III. Мавра Егоровна, която служи на младата царица, през 1727 г. заминава с нея и с херцога в Холщайн, гр. Кил, където става любовница на херцога. "Херцогът и Маврушка окончателно се отдадоха на пошлост. Той не прекарваше нито един ден вкъщи, разхожда се с нея напълно открито из града, прави визити с нея и посещава театри", жалва се Анна на сестра си Елисавета Петровна.
Именно Елисавета Петровна взема Мавра Шепелева за своя придворна дама след смъртта на сестра си през 1728 година. Мавра се връща в Русия и става най-добра приятелка на Елисавета, бъдещата императрица. Мавра живее с нея в Москва, в имението Покровское-Рубцово, и се слави с умението си да развеселява Елисавета с язвителните си шеги. Тя обича да пирува и да играе на карти. През 1738 г. я омъжват за камер-юнкера Петър Шувалов, който участва в преврата през 1741 г. и издига Елисавета Петровна на престола.
Оттогава познанството с Мавра Шувалова се превръща в голямо преимущество – тя е близка приятелка на императрицата и споделя с нея различни старомосковски увлечения като игри на карти и чесане на петите преди лягане.
Мъжът на Мавра става кавалер на всички висши ордени и един от най-важните сановници в империята. Братовчедът на мъжа ѝ Иван Иванович Шувалов, който е основател на Московския университет, става фаворит на самата императрица. А Дмитрий Шепелев, който някога устройва Мария Егоровна да стане придворна дама, става важен чиновник в двора и получава ордена на св. Андрей Първозвани.
С непознатите Шувалова се държи надменно, а враговете си преследва, като отново разчита на своите връзки. Но именно благодарение на нея родът Шувалови се превръща в един от най-видните родове в империята от времената на Елисавета.
Портрет на княгиня Екатерина Дашкова, 1784 г., Дмитрий Левицки
Hillwood Estate, Museum & Gardens/Свободни източнициДружбата на велика княгиня Екатерина Алексеевна и княгиня Екатерина Воронцова (Дашкова) започва странно – сестрата на Дашкова, Елисавета, е любовница на Петър III. Той прекарва с нея почти цялото си време, като пренебрегва жена си. По време на дворцовия преврат Екатерина Дашкова застава на страната на Екатерина, след като, видимо, осъзнава, че преимуществото е именно на страната на непокорната съпруга на императора.
19-годишна, много самоуверена и облечена с мъжки офицерски мундир Екатерина Дашкова усеща, че се намира на сцената на исторически момент. Тя може да си позволи да нахлуе на заседание на Сената и да прошепне нещо на ухото на вече действащата императрица. Може би именно този неин характер става причина за раздора между тях. След смъртта на мъжа си през 1764 г. Дашкова се оттегля от придворния живот. През 1769 г. тя заминава на голямо пътешествие из Европа, където е приета като приятелка на руската императрица и се запознава с Волтер, Дидро, Адам Смит и Бенджамин Франклин.
Когато през 1782 г. Дашкова се връща в Русия, отношенията ѝ с Екатерина се възстановяват. Императрицата прави Дашкова директор на Петербургската академия на науките, а скоро Екатерина Романовна основава Императорската руска академия, където да се учи руски език. Резултатите от работата ѝ са публикувани в Речника на руската академия, който се състои от шест тома.
Последните години от живота на Екатерина Дашкова са посветени на просвещението. По нейна инициатива главните произведения на световната литература започват да се превеждат на руски език. Екатерина Дашкова си съперничи по своята начетеност със самата Екатерина Велика и е една от най-великите деятелки на руското Просвещение.
29-годишният Александър Куракин, 1781 г., Ричард Бромптън
Третяковска галерия/Свободни източнициНикита Панин, възпитател на великия Павел Петрович, няма свои деца. Той възпитава своя пра-племенник княз Александър Куракин, който става приятел на великия княз още от детство. Образованието си Куракин получава в чужбина, след това съпровожда Павел Петрович на много пътувания, включително в Берлин, където Павел се запознава с бъдещата си съпруга Мария Фьодоровна.
Александър Куракин се смята за най-блестящия руски аристократ. Самият император на Свещената римска империя Йосиф II го определя като "любезен човек с отношение към висшето общество". А в кръговете на европейската аристокрация Куракин е наричан "диамантения княз" заради влечението му към диамантените накити – със злато и диаманти са осипани неговите шапки, бастуни, еполети и дрехи.
С възцаряването на Павел княз Куракин става вице-канцлер. Макар че, вероятно, не е отделял много време за държавните дела, той е изкусен сановник и си печели авторитет. През 1808-1812 г. Куракин оглавява посолството на Русия във Франция, но напуска страната, след като Наполеон нахлува в Русия.
Портрет на княз Александър Куракин, 1802 г., Владимир Боровиковски
Третяковска галерия/Свободни източнициИма легенда, че през 1810 г. в Париж с Куракин се случва инцидент, който в крайна сметка става причина за смъртта му. На един от баловете избухва пожар. Куракин, като истински аристократ, не си позволява да напусне горящата зала, докато не излязат всички дами. "Диамантеният княз" е буквално окован в дрехи със златна бродерия и именно те спасяват живота му, но все пак получава тежки изгаряния, които в крайна сметка влошават здравето му.
През последните години от живота си Куракин страда от подагра и други проблеми, но продължава да организира шикозни балове в Москва и Петербург. Тъй като Куракин е посветен в масонството, той дава обет за безбрачие, но е баща на над 50 извънбрачни деца.
Портрет на поета и драматурга Алексей Константинович Толстой в младостта му, 1836 г., Карл Брюлов
Свободни източнициСпоред традицията великите князе да се възпитават заедно с малки аристократи, Алексей Константинович Толстой, впоследствие известен писател и автор на романа "Сребърният княз", става приятел с бъдещия Александър II. Алексей Константинович е втори братовчед на Лев Толстой. Алексей (заедно с други млади аристократи) е представен на Александър, когато са съответно на 14 и 13 години. Те остават приятели дълги години.
Алексей удивлява бъдещия цар и цялото му обкръжение с богатирската си сила. Той може да завързва прибори за хранене и ръжени на възел, с лекота вдига царския наследник и го носи на плещите си, а веднъж дори се бори със самия император Николай Павлович. Този случай е описан в мемоарите на придворната дама Александра Росет. "Той е много забавен и предложи на Господаря да си премерят силите. Негово величество му каза: "С мен? Но ти забравяш, че съм по-силен от теб, много по-силен". "Това не е важно, не се боя да премеря силите си с всекиго, аз съм много силен и го зная". След като получи разрешение да се бие с всичка сила, Алексей дълго се бори с двуметровия император. "Господарят отбиваше атаките му с една ръка и от време на време казваше: "Той е силен, това момче е силно и ловко". След като забеляза, че накрая Алексей започва да се задъхва и едва диша, Господарят го вдигна, целуна го и му каза: "Юнак и богатир".
Портрет на писателя Алексей Константинович Толстой, 1879 г., Иля Репин
Държавен литературен музей/Свободни източнициАлексей Толстой става граждански чиновник, макар че е по-известен като писател, автор на повестта "Вампир" и съавтор на известната литературна мистификация "Козма Прутков". Той не се възползва от дружбата си с императора, за да се издигне в кариерата, и след като подава оставка през 1861 г. идва в Петербург много рядко. Между другото, Алексей Толстой веднъж пише на императора – моли го да защити от разрушение древната църква "Св. Трифон" в Москва. Александър Николаевич не отговаря на писмото.
Последните години от живота на Толстой са посветени на пътешествия из Европа и литературни занимания. Най-значимият му роман "Сребърният княз" излиза през 1863 година. В зряла възраст Толстой страда от хронично главоболие, заради което са му предписани инжекции с морфин, които стават причина за ранната му смърт.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си