На 3 март 1918 г. в град Брест-Литовск (в югозападната част на съвременна Беларус) е сключен мирен договор между съветска Русия и централните държави: Германия, Автро-Унгария, България и Османската империя. За излизането си от Първата световна война страната плаща огромна цена – загубени са територии с площ близо 1 милион кв.км с население над 56 милиона души и колосален промишлен потенциал.
Какво принуждава болшевишкото правителство да предприеме подобна стъпка?
"Мир без анексии и контрибуции"
Стремежът на Ленин и съратниците му възможно най-бързо да изкарат Русия от войната им носи доста поддръжници. Обществото е уморено от дългогодишните битки. При това боеспособността на въоръжените сили е на изключително ниско ниво – фактор за това е процесът на "демократизация" в армията след свалянето на самодържавието.
През ноември 1917 г. болшевиките свалят временното правителство, което е застъпник на идеята военните действия на западните съюзници да продължат, и взема властта в страната в свои ръце. Те незабавно се обръщат към западните съюзници с предложение с противника да се сключи "мир без анексии и контрибуции", но те просто игнорират този призив, защото не признават съветското правителство за легитимно.
Тогава предложението за започване на мирни преговори е отправено директно към немците. Те, на свой ред, се отнасят с голямо внимание към него – войната на два фронта е изтощила силите им. Независимо, че към онзи момент те са успели да завладеят част от руските територии (полските и литовските земи, както и западните региони на днешни Латвия и Беларус), няма изгледи за победа над Русия в близка перспектива.
Daily Mirror/Mirrorpix/Getty Images
След като се договарят за прекратяване на огъня, страните изпращат свои делегати в Брест-Литовск, където на 22 декември започва обсъждането на мира. Макс Хофман, началникът на щаба на Главнокомандващия на Източния фронт на Леополд Баварски, си спомня: "Много мислих дали няма да е по-добре германското правителство и върховното главнокомандване да отклонят преговорите с болшевишката власт. Давайки на болшевиките възможност да прекратят войната и така удовлетворявайки обхваналата целия руски народ жажда за мир, ние им помогнахме да удържат властта".
Тези мисли спохождат германския генералитет много дълго след войната. В онзи момент политическото и военно ръководство на империята ликува.
Дипломатически тупик
Свободни източници
Формално немците се съгласяват да обсъждат "мир без анексии и контрибуции". Но искането им да бъде призната "независимостта" на създадените от тях на окупираните територии марионетни режими е фактически искане да се признае преминаването на тези земи под властта на Берлин. Болшевиките искат там да няма войски на нито една от страните, а местните народи да получат право на самоопределение. Тъй като създадените от немците национални комитети не устройват руснаците, искането е отхвърлено и преговорите забуксуват.
През целия този процес Ленин остава твърд привърженик на идеята за отстъпки пред немците. "За революционна война е нужна армия, а ние нямаме армия... Несъмнено, мирът, който сме принудени да сключим сега, е непристоен мир, но ако започне война, нашето правителство ще бъде свалено и мирът ще бъде сключен от друго правителство", твърди "вождът на световния пролетариат".
Свободни източници
Ситуацията се усложнява значително на 9 февруари, когато Централните държави подписват в Брест мир с Украинската народна република – алтернативен на болшевиките център на властта в Украйна, който участва с тях във въоръжения конфликт. В замяна на дипломатическо признаване и военна помощ украинците обещават да доставят на немците и на австрийците храни и суровини.
На следващия ден немската страна поставя на Русия ултиматум незабавно да приеме исканията ѝ. В отговор участващият в преговорите министър на външните работи Лев Троцки издига формулата "нито мир, нито война". "Ще прекратим войната, ще демобилизираме армията, но няма да подпишем мир".
Скоро Ленин отменя решението за демобилизация. Въпреки това болшевиките действително започват да проточват преговорите с надеждата в Германия да избухне революция и открито призовават немските работници да вдигнат въстание. В крайна сметка ги застига удар от немската армия.
Германският натиск
Свободни източници
На 18 февруари в рамките на операция "Фаустшлаг" немските и австроунгарските войски преминават в мащабно настъпление от Балтика до Черно море. Вече почти напълно морално разложената руска армия на практика не им оказва никакво съпротивление, а отчаяно сражаващите се отряди на Червената армия са още по-малобройни и разединени.
"Най-комичната война от всички, които съм виждал", пише генерал Хофман. "Малка група пехотинци с картечници и пушки в предния вагон се движат от гара на гара, вземат в плен поредната група болшевики и продължават напред".
На 21 февруари е превзет Минск, на 2 март – Киев, където се връща сваленото от съветската власт правителство на УНР. Под контрола на противника се оказва цялата територия на съвременна Украйна, Латвия, Естония и Беларус. До столицата на съветска Русия Петроград (Санкт Петербург) на немската войска ѝ остават само 170 км.
"Непристоен" мир
Свободни източници
В условията на криза мненията на ръководството на болшевиките за по-нататъшните действия са разединени. В крайна сметка побеждава гледната точка на Ленин, който е за незабавно приемане на исканията на противника в името на спасяването на политическия режим.
Страните отново сядат на масата на преговорите. Само че немските условия сега са още по-сурови. Според подписания на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск мирен договор (и допълнителното споразумение от 27 август същата година) Русия губи цялата Прибалтика, Полша, част от Беларус; съгласява се да изведе войските си от териториите на Финландия и Украйна, чиято независимост, на свой ред, се задължава да признае. Част от територията на Кавказ преминава към Османската империя.
Освен това Русия се ангажира напълно да демобилизира своята армия и своя флот, да плати контрибуции, да предостави на немците право на привилигирован партньор в търговията до 1925 г., да разреши безмитния внос на руди и други суровини в Германия, както и да прекрати агитацията и пропагандата срещу Централните държави.
Тежки последствия
Свободни източници
Кайзер Вилхелм II нарича Бресткия мир "един от най-големите триумфи в световната история, чието значение ще бъде оценено напълно чак от нашите внуци". В Русия той предизвиква взривообразен ефект, като става един от катализаторите на Гражданската война.
"Това предателство не можаха да понесат дори болшевиките-матроси, вчерашните убийци на офицери", пише инженер Николай Врангел. "Започнаха да крещят, че Крим трябва да бъде защитен от немците, хвърлиха се из града (Севастопол) да търсят офицери и да ги молят отново да се заемат с командването на плавателните съдове. На корабите вместо червеното знаме отново издигнаха Андреевския флаг".
Шокирани от перспективата на Западния фронт да бъдат прехвърлени десетки освободени германски дивизии, французите и американците организират в Русия мащабна интервенция с цел да върнат страната на пътя на войната и да не позволят на противника да стигне до огромните военни товари, струпани на пристанищата, които те по-рано са доставили за нуждите на руската армия.
Болшевиките, на свой ред, смятат Бресткия мир за временна мярка. На 13 ноември 1918 г., в първия ден от началото на революцията в Германия, той е анулиран с решение на Общоруския централен изпълнителен комитет.
Свободни източници
Скоро немската войска започва да се изтегля от превзетите територии на бившата Руска империя. След тях незабавно се устремява Червената армия, твърдо решена да си върне онова, което смята за свое.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви