Какво е известно за децата на Николай II

През ноември 1894 г. Николай II се жени за внучката на британската кралица Виктория – немската принцеса Алиса Хесен-Дармщат. Тя приема православието и става Александра Фьодоровна, но в семейството я наричат Аликс. 

Сватбата минава без помопозни тържества, защото новият цар се венчае по-малко от месец след кончината на баща си – император Александър III. А през май 1986 г. е устроена пищната коронация на Николай и Александра, която е отпразнувана с големи тържества в Москва.

Тя става печално известна с блъсканицата на Ходинско поле, където раздават паметни подаръци на бедните. Тогава загиват над 1000 души и мнозина тълкуват случилото се като лоша поличба.

Двойката ражда четири дъщери – "ОТМА", както се наричат те самите: Олга, Татяна, Мария, Анастасия, както и дългоочаквания наследник Алексей.

Знае се, че царската чета възпитава момичетата в много аскетични условия, не иска да ги глези и да "разваля" характера им с богатство. Те ядат обикновена храна, спят на походни армейски легла, умеят да шият дрехи. Сами си носят дори водата за ваната. 

По-малките момичета износват дрехите на по-големите. И това дава своите плодове – всички дъщери са скромни и не странят от общуване с обикновените хора. Скромен и кротък е и царевич Алексей.

В същото време, дъщерите са много откровени с майка си и с баща си, не крият от тях своите симпатии към младежи и споделят помежду си своите девически тайни.

След Февруарската революция през 1917 г. царят и семейството му са поставени от болшевиките под домашен арест в крайградския дворец в Царско село. През лятото болшевиките ги пращат в заточение в сибирския град Тоболск, а през пролетта на 1918 г. ги местят в Екатеринбург.

В нощта на 17 юли 1918 г. цялото семейство, заедно с четирима техни приближени, са разстреляни.

Нито едно от децата така и не сключва брак и не оставя потомство. През 2000 г. Руската православна църква ги причислява към лика на светите мъченици. Когато са убити, най-голямото дете е на 22 години, а най-малкото е на прага на 14-ата си година. Какво се знае за краткия им живот?

Олга (1895-1918)

"Чудни руси коси, големи сини очи и прекрасен цвят на лицето, леко вирнат нос, приличащ на Господарите", така описва една от придворните дами на императрицата външността на най-голямата дъщеря на Николай и Александра.

Олга се ражда година след сватбата. Царят пише в дневника си, че раждането е трудно: "Цял ден тя (Александра) лежа в леглото в силни мъки – бедната!".

Името Олга се смята за традиционно за Романови и чества паметта на света княгиня Олга, първата руска владетелка, приела православието.

Учителите и придворните описват Олга като момиче с голяма руска душа. Тя е добра, но понякога (особено в детството) избухва. По своя мек характер и по външност прилича много на баща си.

В същото време са ѝ присъщи качества като "силна воля и неподкупна честност и прямота". Най-голямата дъщеря е най-разсъдлива и в същото време много независима, дори своенравна. И единствена от децата може да каже нещо против волята на родителите си.

Олга обича да чете и прекарва времето си в уединение с книгите; рисува добре и се увлича по науките, особено по историята. Смята се, че царят е особено близък с нея. Когато дълго време Николай II и съпругата му не могат да си имат наследник-момче, според премиера Сергей Вите, той дори се замисля дали да не предаде престола именно на Олга.

През съдбовната 1918 г. Олга вече е на 22 години, но така и не се омъжва. През 1912 г. трябва да се състои годежът ѝ с великия княз Дмитрий Павлович, с когото споделят взаимни симпатии. Но в последния момент императрицата разтрогва договорките заради противоречия между избраника на дъщеря ѝ и "семейния приятел" Григорий Распутин. Няколко години по-късно именно княз Дмитрий участва в убийството на Распутин.

По-късно императрицата отхвърля още няколко женихи. Когато започва Първата световна война, на семейството вече не му е до сватби. Според някои данни те са водили преговори Олга да се омъжи за бъдещия румънски крал Карол II, но самата Олга не искала да напусне семейството си и Русия в толкова труден момент.

По време на Първата световна война Олга служи в Царскоселската болница като сестра на милосърдието заедно с майка си и сестрите си. Говори се, че е имала таен роман с офицера Дмитрий Шах-Багов (в дневника си тя го нарича "ужасен любимец"). Но родителите на великата княгина никога не биха дали съгласието си за подобен брак.

Олга копнее да изпита женското щастие и майка ѝ се тревожи, че няма да могат да ѝ намерят достойна партия. Когато царското семейство е разстреляно от болшевиките, учителят на Олга Пиер Жиляр съжалява, че не се е омъжила за румънския принц, защото тогава може би е щяла да остане сред живите.

Татяна (1897-1918)

Две години след Олга се ражда втората дъщеря. Родителите са разочаровани – те очакват наследник, син. Момичето е кръстено с рядкото за Романови име Татяна. Великият княз Константин Константинович пише в дневника си, като твърди, че цитира думите на самия цар, че дъщерите са кръстени Олга и Татяна като в "Евгений Онегин" на Пушкин.

"Тъмнокоса, бледолика, с широко разстояние между очите", Татяна най-много прилича на майка си – също като нея, тя е слаба и висока (ръстът ѝ е около 175 см).

Характерът ѝ е много кротък, дори се стеснява, когато се обръщат към нея с "Ваше императорско височество". Не е избухлива като Олга и е не е толкова откровена и непосредствена. Няма и талантите на Олга в учението и изкуството, но въпреки това е много старателна и усърдна. Въпреки всичките си различия, сестрите са много близки и често прекарват времето си заедно.

През лятото на 1913 г. Татяна има кратък роман с Николай Родионов, офицер на императорската яхта. Има легенда, че снимката по-долу е направена от самия Николай II, докато се опитвал да ги сдобри. 

В началото на 1914 г. сръбският крал Петър I изразява желание да ожени сина си Александър за една от дъщерите на Николай II и дори запознават принца с Татяна. Но преговорите за женитбата се провалят заради началото на Първата световна война. 

Също като Олга, Татяна работи като сестра на милосърдието и се грижи за ранените офицери. И разбира се, великата княгина има много обожатели сред тях. Смята се, че е имала особени отношения с младия офицер Владимир Кикнадзе. 

Между другото, от дневника и писмата ѝ е очевидно, че тя е влюбена в друг офицер – гвардееца от уланския полк Дмитрий Малама. Той се харесва дори на императрицата: тя пише на Николай II, че той може да стане отличен зет и съжалява, че чуждестранните принцове не приличат на него.

Малама воюва в Гражданската война – срещу болшевиките. След като разбира за разстрела на царското семейство, той отчаяно търси смъртта си и е убит от червеноармейците през 1919 година. 

Мария (1899-1918)

Третата бременност на Александра е много тежка, а по-късно тя е разстроена, че отново ражда дъщеря. "Жалко, че не се роди син. Бедната Аликс!", пише сестрата на Николай II Ксения.

"Висока, пълна, с плътни вежди, с ярка руменина на откритото руско лице", пише за нея придворната дама на императрицата. Мария е истинска руска красавица. Тя винаги е жива, весела и приветлива. Мнозина я смятат за най-красивата от сестрите. Общува с лекота с най-обикновените хора, знае по име всички войници от охраната и се интересува от живота им.

Известно е, че по-големите сестри дразнели Мария и дори я докарвали до сълзи с думите, че е осиновена.

Когато най-малката дъщеря Анастасия пораства, те стават много близки и се наричат "малката двойка" (а Олга и Татяна – "голямата"). В същото време Мария е на пълно "подчинение" на палавата Анастасия и покорно се включва в нейните лудории. Заедно те обичат да играят тенис и да танцуват на музика от грамофона.

Чистосърдечната и румена Мария е висока (170 см) и е силна физически – често тя носи на ръце болния си брат (и дори на шега вдига на ръце и преподавателя си по английски език).

Мария не проявява особен интерес към учението и демонстрира средни резултати, а от езиците усвоява добре само английския. 

След отказа на Олга, румънският принц Карол се насочва към Мария, но Николай му отказва – дъщеря му още е дете.

На 14 години Мария се влюбва в офицер на миноносец, охраняващ императорската яхта, и дори моли баща си да ѝ позволи да има отношения с него. А когато го пращат на фронта на Първата световна, самата тя му ушива ризата.

Анастасия (1901-1918)

"Какво разочарование! Четвърта дъщеря!", пишат роднините на царското семейство, когато се ражда Анастасия. Атмосферата наиситна е нажежена – въпросът за пресолонаследника стои остро и императрицата вече е готова да се подложи на всякакви мистични обреди, за да роди син.

Външно Анастасия е копие на майка си, но е висока само 156 см. Тя е много палава и твърдоглава, прави много гримаси и лудории (в които винаги забърква наивната си кака Мария), катери се по дърветата, дразни всички наоколо. Анастасия обича музиката и танците, както и различни игри, като например шарада.

По време на Първата световна война малките сестри не работят в болницата – те са прекалено млади, но въпреки това посещават ранените офицери, четат им на глас, играят на карти с тях и дори им шият бельо.

След революцията всички деца се разболяват от морбили – косите им капят много и решават да им обръснат главите. Затова на последните си снимки те често са с шапки, под които крият растящите си коси. 

Когато семейството е пратено в заточение, Анастасия започва да пълнее, което много безпокои императрицата и тя се надява, че "това ще мине с възрастта"...

До последните си дни най-малката дъщеря развлича цялото семейство и не му дава да унива. Месец преди трагичната си гибел Анастасия навършва 17 години. Докато са заточени, великите княгини сами пекат хляб и семейството заедно празнува нейния рожден ден. На разстрела Анастасия отива с любимото си кученце, като си мисли, че просто ги местят на ново място.

Анастасия става може би най-известното от всички царски деца благодарение на огромния брой самозванки, претендиращи, че са "спасената по чудо" велика княгиня. Според легендата, по време на разстрела куршумите били възпрени от скъпоценните камъни, пришити тайно в роклята на Анастасия – и тя не загинала веднага (а може би се спасила). Но всъщност болшевиките довършват всички с щиковете си, така че няма шанс Анастасия да е оцеляла. За легендата за спасената Анастасия допринася и фактът, че останките на тялото ѝ не са идентифицирани с точност. 

В масовата култура широко се тиражира митът за Анастасия (много хора, съпричастни към участта на царското семейство, искат да вярват, че поне някой от тях се е спасил). Най-яркият пример за това е анимационният филм "Анастасия", в който участва и злобният дух на Распутин. 

Алексей (1904-1918)

Петата бременност на Александра се оказва фалшива. В края на 1901 г. тя решава, че носи дете, но от суеверие не пуска при себе си лекарите – и чак през август 1902 г, след преглед, лекарят стига да извода, че няма бременност. Това силно разклаща и без това нервното състояние на императрицата, която много иска да роди син. 

А през 1904 г. 32-годишната Александра най-накрая ражда дългоочаквания наследник. Но радостта е помрачена от наследствена болест – хемофилия, която представлява нарушение при съсирването на кръвта. Александра е носител на болестта, която е наследила от баба си кралица Виктория.

Година след раждането на сина си Николай и Александра се запознават с "божия човек" Григорий Распутин. Набожната императрица се сближава с него, защото само той може да се справи с пристъпите на болестта на Алексей (както и с истериите на самата Александра). Скоро Распутин става много близък приятел на семейството и има силно влияние върху императрицата, следователно и върху самия император.

Носят се невероятни слухове, че Александра и Распутин били любовници или че той можел спокойно да влиза в спалнята на царските дъщери. Всичко това не е потвърдено по никакъв начин, но всички членове на семейството действително му имат голямо доверие и преживяват тежко гибелта му.

Болестта на Алексей протича тежко. Всяко, дори незначително натъртване, предизвиква вътрешно кръвотечение, а кръвта от носа му веднъж за малко да погуби престолонаследника. Заради болестта момчето страда от болки в ставите и понякога не може да ходи. Зачислен му е "чичко" – офицер, който го носи и вози.

Заради болестта си Алексей е много затворено дете. От родителите си той наследява простотата – обича да носи мундир и моли да му носят за обяд "шчи и каша", каквото ядат и войниците. По време на Първата световна война Алексей (като офицер и шеф на казашките войски, какъвто е официалният му статус) няколко пъти посещава фронта заедно с баща си.

Майката и сестрите (особено Мария) обожават малкия си брат. Той е слаб физически, но обкръжението на Николай и самият цар виждат у него воля и твърдост на характера – необходими качества за един бъдещ монарх.  

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви