Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Практически от момента на своето основаване Съветският съюз започва да се готви за нова световна война, която ръководството на страната смята за неизбежна. Мащабното противопоставяне с капиталистическия Запад обещава да е жестоко, кръвопролитно и безкомпромисно.
Според съветската военна доктрина Червената армия трябва да издържи първия удар на врага, да го разгроми в погранични сражения, да премине в мащабно настъпление и да извоюва решителна победа, като така гарантира "мирен труд на великото семейство на многонационалния народ".
"На всяко нападение на врага Съюзът на съветските социалистически републики ще отвърне със съкрушителния удар на цялата мощ на своите Въоръжени сили...", се посочва в Полевия устав на РККА от 1930 година. "Ако врагът ни обяви война, Работническо-селската червена армия ще е най-нападателната от всички армии, нападали някога. Войната ще водим настъпателно, като ще я пренесем на територията на противника. Червената армия ще води бойни дествия до унищожение, с цел пълен разгром на противника".
За предишната разорителна Гражданска война и интервенцията на чуждестранни държави в страната модернизацията на Въоръжените сили е изключително важна, но много трудна задача. Армията успява да пристъпи към мащабни реформи и превъоръжаване до голяма степен единствено благодарение на индустриализацията, която в СССР започва през 1929 година.
Именно заради икономическите проблеми Червената армия дълго време се гради на териториално-милиционерски принцип на комплектоване: наборниците преминават краткосрочна бойна подготовка близо до мястото, където живеят, като броят на кадровите военни (основно команден състав) е минимален. През втората половина на 1930-те години армията преминава към кадрова устройствена система, което е окончателно закрепено в Закона за всеобщата военна повинност от 1939 година.
Числеността на Червената армия, която в навечерието на Втората световна война е 1,9 милиона души, нараства до 5 милиона души към момента, в който Вермахта нахлува в Съветския съюз. Тече активен процес по създаването на нови части и съединения. Например, количеството на дивизиите се увеличава от 98 до 303. Този стремителен растеж няма как да не доведе до организационни проблеми, дифицит на команден състав и влошаване на качеството му.
Крайно болезнен удар по командния състав на Червената армия са и масовите репресии през 1937-1938 г., които в една или друга степен засягат десетки хиляди души. От петте първи маршала на Съветския съюз през пролетта на 1939 г. сред живите са останали само двама.
Последиците от "голямата чистка" се проявяват ярко в хода на изключително тежката за съветската войска Зимна война против Финландия през 1939-1940 година. След края ѝ в ръководството на Въоръжените сили са извършени сериозни промени, а от затвора обратно във войската се връщат редица репресирани командири, включително бъдещият маршал Константин Рокосовски.
В годините преди войната въоръжението на Червената армия с техника върви със стремителни темпове. От 1939 до 1941 г. броят на танковете в Червената армия нараства от 10 до 25 000 (включително учебни), бойните самолети – от 5 до 14 000, артилерийските оръдия – от 34 до 91 000.
Сред новите образци на въоръжение, постъпили във войската, са автоматичната винтовка "Токарев" (СВТ-40), картечният пистолет "Шпагин", 76-мм дивизонна пушка, 122-мм гаубица, 85-мм зенитна пушка, средният танк Т-34, тежкият КВ-2, изтребителите Як-1, МиГ-3, щурмовият самолет Ил-2, както и бомбардировачът Пе-2.
Но през лятото на 1941 г. процентът на съвременната техника във войската все още е изключително нисък, а и старата все още не достига. "С тъга гледах похода на нашите старички Т-26, БТ-5 и малочислените БТ-7, разбирайки, че те няма да издържат дълги бойни действия. Да не говорим, че на щат имахме не повече от една трета от танковете, от които имахме нужда", спомня си Рокосовски в първите дни на операция "Барбароса", който тогава командва 9-и механизиран корпус.
Съветските ВВС, за чието развитие през 1940 г. заминава близо 40% от военния бюджет, в началото на конфликта разполагат на въоръжение с изтребители МиГ-3 и ЛаГГ-3, които не отстъпват на своите братовчеди от Луфтвафе по тактико-технически характеристики. Но през 1941 г. производството им едва започва да набира скорост и основната маса от бойни машини се състои от стари образци.
Голяма роля за повишаване на отбранителната способност на страната изиграват военните конфликти срещу японците и финландците в края на 1930-те години, от които военното ръководство си вади правилни изводи. Например, освен всичко останало, след края на Зимната война в СССР многократно се увеличава производството на минохвъргачки и автоматично стрелково оръжие, чиято роля по-рано е недооценена.
Многомилионната и добре въоръжена Червена армия трябва да посрещне и да разгроми врага на подготвените отбранителни позиции по границите на Съветския съюз. През 1928 г. започва изграждането на мрежа от укрепени райони в Беларус, Украйна, Псковска област и Карелия, които по-късно стават известни като "Линията на Сталин".
Всеки укрепен район представлява система от свързани помежду си опорни пунктове, разположени по направление на предполагаемото настъпление на противника. Частите тук разполагат с картечници, противотанкова и капонирна артилерия.
"Линията на Сталин", която се простира на дължина от 1835 км, е два пъти по-дълго от линията "Мажино", но ѝ отстъпва сериозно по количество на бойните съоръжения. Заради големите разстояния укрепените райони почти нямат никаква възможност да координират действията помежду си.
След присъединяването към СССР на западна Украйна и западна Беларус през 1939 г., както и на прибалтийските държави през 1940 г., съветската граница е пренесена на стотици километри на запад. Строителството на "Линията на Сталин" е преустановено и отбранителните съоръжения са консервирани.
Започва изграждането на укрепени райони на новата граница. Но в началото на операция "Барбароса" те са завършени едва на 20%, в най-добрия случай, и изобщо не могат да попречат на придвижването на противника.
В същото време спешното върнатите към живота на "старците" успяват да се проявят в една или друга степен. Отбраняващите се в укрепените райони по "Линията на Сталин" войници могат да задържат немците само за няколко дни, но това често дава на другарите им ценно време да отстъпят и да избегнат обсада.
Цели десет дни се държи Себежкия укрепен район, който противникът успява да превземе, едва след като го напада в тила. Карелският укрепен район на свой ред става един от ключовите пунктове за отбраната на Ленинград чак до свалянето на блокадата през 1944 година. Именно тук е спряна настъпващата към града от север финландска армия.
Независимо от ускорената подготовка на Съветския съюз за войната против нацистка Германия, в чиято неизбежност никой не се съмнява, преди началото ѝ редица проблеми все още остават нерешени.
Червената армия, която превъзхожда Вермахта по брой на танковете и самолетите, наистина изглежда внушително, но в същото време много съединения се оказват недооборудвани със същата тази техника. Дори не им достигат превозни средства и транспорт, което съществено ограничава тяхната маневреност.
В началото на войната немалко подразделения не са получили подходяща бойна подготовка, не са преминали бойни координационни действия и изпитват остър дефицит на млади хора в командния състав – военните училища просто не успяват да подготвят достатъчно кадри за стремително увеличаващата се армия. Към всичко това се добавят и катастрофалните проблеми, свързани с наличието на радиовръзки във войската, лошата организация на работата на щабовете и управлението на войските.
Съветското ръководстов като цяло осъзнава текущите проблеми и се стреми да забави началото на конфликта, макар и с година. Граничарите и вонните, разположени по границата, получават заповед в никакъв случай "да не се поддават на провокации".
Още през февруари 1941 г. в разговор със заместника на министъра на отбраната Кирил Мерецков Сталин отбелязва: "Естествено, няма да успеем да бъдем извън войната до 1943 година. Ще ни въвлекат по неволя. Но не е изключено до 1942 г. да останем извън войната".
Именно през 1942 г. се планира да бъдат завършени редица програми по реорганизация и превъоръжаване на Сухопътните войски, ВВС и Военноморския флот, които през лятото на 1941 г. са в разгара си. СССР се нуждае остро от отсрочка, но в крайна сметка не му е съдено да я получи.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
