Защо руски свещеници участват в езически ритуали?

История
ГЕОРГИ МАНАЕВ
В руското село свещеникът играе много роли - той е и лекар, и агроном, и учител, и глашатай на държавата. Не всички обаче знаят, че понякога му се e налагало да влиза и в ролята на езически жрец.

"Юриева роса против уроки, против седем болести", казват руските селяни, които от древни времена придават специално значение на сутрешната роса, събрана на Юриев ден (Гергьовден, 23 април стар стил или 6 май по нов). На този ден земята се "отваря" за първи път, а Юриевата роса, "светената вода" от езическите времена, се е смятала за лековита. Селяните често молят своя селски свещеник или дякон да легне този ден сутринта на селското поле, върху зимните издънки, "за да са тежки снопите". "Ако свещенослужителите отказвали да направи това, хвърляли ги на земята и ги търкаляни насила", пише историкът Татяна Агапкина.

Бащици и селяни

Селският свещеник, към когото едно от обръщенията е бащице (батюшка на руски), трябва да търси начини да живее в мир и съгласие със своето паство - собствените си съседи в селото. В същото време самите свещеници от втората половина на XVIII в. започват да се набират от духовенството - ръкополагането на граждани и селяни е прекратено с указ на Синода от 1774 година. От 1760-те години духовенството е освободено от всички данъци и задължения към държавата, с изключение на воденето на регистри за раждания (кръщения), смърт и брак. Само че човек не може да излезе от духовенството по собствена воля.

Свещениците се назначават в различни села и то не по избор, а от Светия синод. Свещеникът в селото е външен човек като правило и изграждането на отношения с паството е една от най-трудните задачи.

От всички жители на селото свещеникът е най-уважаваният човек и от него най-много се страхуват. Всеки селянин сваля шапка при среща с него, а мнозина искат да ги благослови. Но и  селяните също се нуждаят за много неща от бащицата. Протойерей Александър (Розанов) (1825 - 1895) посочва в "Записките на селския свещеник", че селянинът "през деня, особено през лятото, е зает с работа и няма време да извика свещеник при болен човек по светло, затова отива при него предимно през нощта, без да обръща внимание какво е времето навън".

Да се ​​откаже елеосвещение на умиращ човек е не само ужасен грях, но и грубо нарушение на църковните правила. Често обаче на възрастните хора им се струва, че напускат този свят много по-рано. Затова, обяснява отец Александър, "свещеникът по всяко време на деня и нощта и при всякакви метеорологични условия трябва да бъде готов да служи (кръщения, миропомазвания и т.н.), въпреки че самият той може да е болен. За всяка длъжност има определено време за работа  и за почивка. Свещеникът няма такова време".

Свещеникът често не е по-богат от селяните - основният му доход също е земеделието. Заплатата на селското духовенство, както изчислява Елена Панфилова в статията си "Материалната подкрепа на енорийския свещеник в края на XIX - началото на XX век", е съвсем мизерна – "според така наречените средни заплати" свещеникът е трябвало да получава 300 рубли, дяконът - 150 рубли, а псалмистът - 100 рубли годишно. За сравнение през 1913 г. заплатата на най-простия работник е 20 рубли на месец. Свещеникът е имал право на 30 000-80 000 рубли годишно в съвременни пари, но дори тези пари не винаги са били изплащани.

Затова свещеникът събира такси за треби - молитви за здраве на конкретен човек, за помен, сорокоусти и други. Размерът на требите не се определя и зависи от популярността на свещеника сред паството. Разбира се на свещеника трябва да се плаща за сватби и погребения и тези приходи са най-значителните.

Богата енория означава и богат свещеник. А в средните и запуснати села попът и попадията в някои случаи сами орат, сами са си майстори и гледат пчели. Други пък предават разпределените за тях земи на селяните за обработка и за това вземат от тях "руга" - данък върху продуктите. Обичайни по онова време са и редовните дарове за свещеника от общността на големите патронни празници – да, и езически. В провинция Курск например обичаят "коляда" на свещеника е широко разпространен – ​​бащицата обикаля къщите и събира коледните подаръци под формата на продукти.

Затова пък бедният свещеник получава от селото толкова силна подкрепа, че то стои зад него като планина. Селяните отбелязват положителните качества на такива свещеници и казват, че можеш да отидеш при бащицата по всяко време и при всякакви метеорологични условия, а домът му е обикновен, селски. Ако не можеш да изпратиш кон за него, той и пеша ще отиде да изповяда болния. Не иска пари от бедните, отслужва служби на кредит. С него можеш чаша водка да изпиеш. Освен това той учи децата на Божия закон. Само че държавата и провинциалните благородници, които също са напътствани от селския свещеник, се нуждаят той да им дава друго.

Бащицата и държавата

Когато започва царуването на Николай I, на свещеника са възложени нови задължения. Правителството вижда в него агроном, селски учител, лекар. Селяните, които са разочаровани от знахарите, също отиват при свещеника за съвет - до втората половина на XIX в. няма селски лекари. А бащицата е грамотен, чете вестници.

Свещеникът трябва да води и регистри на ражданията и с нарастването на държавната статистика да дава различни сведения - за броя на ражданията, колко са извънбрачните, колко с уродства, колко от какъв пол, броя на браковете, необвързаните, вдовиците и т.н. Свещеникът трябва и да наблюдава времето, да има барометри и термометри и да води ежедневни записи. В случай на епидемии и загуба на добитък свещеникът трябва да следи за противоепидемичните мерки. Освен това пожарната очаква той да настоява всяка къща да има каца с вода и кофа с пясък. Още нещо - свещеникът е единственият селски психолог, медиатор при конфликти между съпрузи и съседи. И всеки очаква от свещеника да намери време и да помогне.

Отказът на свещеника да изпълни разпорежданията на държавата ще доведе до жалба до духовната консистория - ръководният орган на църквата, а оттам ще дойде листа с гриф "да се изпълни незабавно". Да се спори с епархийските власти е безсмислено - епископът има дори по-голяма власт над духовенството, отколкото царят над своите служители, и лесно може да отлъчи от служба заинатилия се свещеник.

А какво ще стане, ако търпението на бащицата се изчерпи от постоянните молби на селяните и грижи? Налага му се и да показва правия път на пияниците, а понякога дори да кара мъжете да отидат на полето да работят, защото ако реколтата е лоша, помешчикът първо от попа ще търси отговорност. Строгият бащица веднага ще запознат да го хулят – "ти, бащице, само искаш от нашия брат, и в полето ни натирваш, но изобщо не четеш [молитви]". Заради очите на "нелюбезния" или просто уморен свещеник мъжете и жените го преименуват от "бащица" на "поп".

Бащицата и езичеството

За разлика от "добрия" свещеник, който се отзовава на нуждите на селяните, свещениците, особено образованите и спазващите църковния устав, не са популярни сред селяните. Такива свещеници се обявяват против народното пивоварство, обществените обеди на църковните празници, борят се срещу езическите обичаи и почитането на свещени камъни, дървета и т.н. Те изискват миряните да знаят молитвите и ритуалите и са строги по отношение на богохулството.

Дори и в този случай обаче оскърблението и хуленето на свещеник се смята за ужасен грях. Народни суеверия обединяват образа на християнски пастир с образа на древен влъхва - вярвало се е, че свещеник, който е ръкоположен в сан, който познава текстовете и обредите, има специална сила, която му позволява да влияе на самия живот. Това сочи древна поличба: "среща с човек с духовен ранг и особено със свещеник ти отнема късмета или вещае нещастие по пътя". Дори в стихотворението на Самуил Маршак "Поличби", написано през 1949-а, момичето Валя си пожелава да получи отличен на изпита, ако не срещне свещеник на уличката, защото това е лош знак.

Да припомним, че свещеникът в селото съпътства всички раждания и смъртни случаи. Той благославя бракове и кръщава деца. Смята се, че той може да "лекува" болести с молитва. Като цяло той има всички атрибути на влъхва или жрец и затова селяните, като му предлагат богати подаръци, искат от свещеника и го убеждават да участва в много реликтни езически обреди - например онова същото търкаляне по росата.

"Обичаят "търкаляне" на свещенослужители не е само отглас от древното "търкаляне" на жреца (магьосника) като проява на аграрна магия, пише известният филолог Александър Бобров в статията "Търкалянето по роса като езическо тайнство". "То е и факт на актуална религиозна полемика, насилствено приобщаване на представител на друга, християнска вяра към езическите обреди, които продължават да битуват сред народа", допълва Бобров. И този факт не е единственият.

На свещеника се приписва способността да "отваря" границите между световете. Затова, ако някой има трудно раждане в селото, молят свещеника да отвори царските двери в църквата, за да мине по-добре раждането. Разбира се селяните могат да отидат при свещеника, ако смятат, че са урочасани. "Строгият" свещеник ще прочете лекция за суеверията и ще наложи покаяние, а "добрият" ще прочете "очистителни" молитви и ще ти каже да си вървиш с Бога.

Понякога селяните дори молят бащицата да извика дъжд – в тези случаи свещеникът се полива с вода или го потапят в реката (типична "симпатична" магия). Ако в селото е умрял магьосник, тогава, за да не стане от гроба, молят свещеника да присъства, когато забиват кол от трепетлика в трупа. Свещеникът може да бъде помолен да отиде на мястото, когато изравят тела на самоубийци от земята и ги хвърлят във водата - популярен обред срещу суша. Разбира се епархийските власти могат да накажат строго за участие в такива ритуали, затова пък селяните няма да останат длъжни, естествено ако накрая завали и реколтата е добра. Ако пък това не стане, бащицата, чиято основна задача все пак е да поддържа мира и съгласието в селото, ще каже, че всичко е по божията воля.

 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: