Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Автономната република на волжките германци става първата национална автономия в младата социалистическа държава. Указът за създаването ѝ през 1918 г. е подписан от Владимир Ленин. Трагичната ѝ съдба отразява историята на самия СССР.
"Тук, където народите са свободни, / Германци, и ние станахме свободни. / Благодарни очи са насочени / Към партията и към Сталин!", с тези думи завършва стихотворението на германския поет Ерих Вайнерт "Червената германска земя на Волга". Посветено е на Автономната съветска социалистическа република (АССР) на волжките германци. Указът за нейното създаване, подписан на 19 октомври 1918 г. от лидера на революцията Владимир Ленин, завършва с думите:
"Съветът на народните комисари изразява увереност, че при условие, че тези разпоредби бъдат приложени на практика, борбата за социално освобождение на германските работници и против бедността сред германците в Поволжието няма да създаде национален раздор, а <...> ще послужи за сближаване на германските и руските трудещи се маси, чието единение е залог за техните победи и успехи в международната пролетарска революция". Въпреки това, противно на надеждите, германската автономна република я очаква трудна и трагична съдба.
Инициативата за създаването ѝ принадлежи на самите волжки германци. Първите движения, насърчаващи подобен род идеи, се появяват след Февруарската революция от 1917 година. Тя донася някои свободи на народа, силно ощетен от германофобията, която се разпространява в Руската империя с избухването на Първата световна война.
"Докато техните бащи и синове на фронта защитаваха руското отечество и даваха живота си за него, правителството прогони стотици хиляди беззащитни жени, деца и старци от домовете и фермите им в чужда земя, в бедност и <...> ги прати на смърт. Това се наричаше "ликвидация на германската земевладелска собственост". Прилагането на тези "ликвидационни закони" беше може би най-кървавата глава в кървавата история на стария режим", припомня случилото се по време на войната през 1917 г. Йоханес Шльойнинг, редактор на "Саратовская немецкая газета".
Шанс за въплъщаване на идеята за организиране на собствена автономия се появява след Октомврийската революция. Болшевиките, дошли на власт, приемат Декларация за правата на народите на Русия, която дава на етническите групи, живеещи в страната, правото на самоопределение – включително и на образуване на независими държави. По този начин новото ръководство се надява да привлече подкрепата на неруските народи, които по това време са повече от половината от населението на страната.
Волжките германци се възползват от тази възможност и през април 1918 г. изпращат делегация в Москва. "... считам за свой дълг да докладвам, че правителството може да се радва на пробуждането на германските работнически маси, които най-накрая решиха да вземат в свои ръце въпроса за организирането на свое народно училище, както и на цялото народно самоуправление на съветски начала". Това е отговорът на запитването на волжките германци, даден от Йосиф Сталин, който по това време заема поста народен комисар по въпросите на националностите.
Алексей Риков в Покровск, 1924 г.
Архивна снимкаПървият волжко-германски регион се нарича Трудова комуна. Германските селища се превръщат в нова територия, докато останалите територии продължават да бъдат подчинени на губернските власти. Това е причината на картите новият субект да прилича на разпокъсани парцели с анклави. Организацията на "самоуправление на съветски начала" напредва с големи трудности: по времето, когато е издаден Указът за създаването на областта, в Русия вече се води Гражданската война (1918-1923).
Конфронтацията се разгръща недалеч от региона и въпреки че самите военни действия почти не го засягат, комуната служи на Червената армия като източник на ресурси, както материални, така и кадрови. Всичко това е съпроводено от насилие, а съпротивата, достигаща до въстания, е потушавана жестоко.
"Ако не сте били там и не сте видели това, не бихте повярвали как се отнасяха към германците на Волга. Отнеха им всичко: първо парите, после плодовете, месото, брашното, конете, говедата, овцете, свинете, кокошките и последните дрехи. Правителството в Москва изпрати войски в германските села. Взеха всичко, всичко; а онези, които отказаха, бяха разстреляни", така описва ситуацията учителят Александър Шик. В началото на 1921 г. в германските селища в Поволжието настъпва глад, който според разчетите на Аркадий Герман, най-големият руски специалист по германско-волжката автономия, засяга 97% от тяхното население. Положението се изостря от епидемиите от тиф и холера.
В колхоза "Новая жизнь", Германска АССР. 1932 г.
Архивна снимкаВ края на Гражданската война регионът "оформя" своята територия и през 1923 г. получава нов статут - става Автономна съветска социалистическа република (АССР) със столица Покровск (по-късно Енгелс). Републиката се състои от кантони, а немският език става наравно с руския и украинския държавен, въпреки че по време на Първата световна война буквално е забранено да се преподава на немски. Сега на него отново се учат, водят документация и издават преса. "В някои официални източници Републиката на волжките германци е наричана "сталинската цъфтящата градина". Тя е първата в СССР, в която неграмотността е премахната, а в училищата се обръща много внимание на изучаването на немски език, литература и култура", спомня си Мария Зейвалд, жителка на Поволжието.
В служебната кариера се издигат национални кадри, а през 1936 г. републиката получава своя собствена Конституция, която провъзгласява "социалистическа държава на работниците и селяните". Въпреки подчинението на централните партийни и държавни органи, значимостта на национално-териториалната автономия е безспорна, подчертава историкът Виктор Кригер. Постоянното присъствие на новини от Поволжката република в централните рускоезични медии дава ясен сигнал на партийно-държавния апарат, както и на цялото съветско население: германците са равни с другите националности.
До средата на 30-те години германската автономия "живее заедно с целия Съветски съюз, преживявайки всичките му успехи и всички проблеми на тази бурна епоха", отбелязва историкът Алексей Волинец. Икономическите и политически мерки, предприети от съветските власти, се отразяват на местното население: първо, възстановяването в резултат на въвеждането на пазарни елементи в икономиката, след това индустриализацията с нейното производство и колективизацията, с която индивидуалните стопанства, стават колективни и често принудителни. Властите в региона получават съобщения от отделни селища от рода на следното: "Село Келер. Колхозничката Екатерина Милденбергер "се съпротивляваше да даде кравата" и викаше: "Дано да пукнете всички!".
Поволжието също е връхлетяно от вълна от ужасен глад през 1932-1933 година. Жителите страдат от недостиг на хляб, брашно, месо, фураж за добитъка, захар и сапун. "Това е битка за живот. Същото е и с огъня, за никакви пари не можем да купим дърва или слама за отопление", разказва за ситуацията в Поволжието жител на селището Дьонхоф.
Нова беда идва с влошаването на отношенията между СССР и Германия. Първите репресивни мерки са предприети още през 1934-а със спирането на хуманитарна помощ от чужбина. Волжките германци поддържат връзки с германските диаспори още от времето на Гражданската война и някои жители имат роднини емигранти.
Масовите репресии в СССР през 1937-1938-а, наричани "Големия терор", засягат и съветските германци. В цялата страна те стават жертва на операциите на НКВД - не само антигермански, но и насочени срещу "кулаците" - заможни селяни. В АССР по дело за нелегална националистическа фашистка организация, което историци определят като изфабрикувано, много видни регионални политически фигури попадат под удар.
И така, на 28 август 1941-а, два месеца след нападението на нацистка Германия, е издаден Указът на Президиума на Върховния съвет на СССР "За преселването на германците, живеещи в райони на Поволжието". "Според достоверни данни <...> сред германското население <... > има <...> десетки хиляди диверсанти и шпиони, които по сигнал, подаден от Германия, трябва да извършат взривове в районите <...> на Поволжието. Никой от германците, живеещи в райони на Поволжието, не е докладвал на съветските власти за наличието на такъв голям брой диверсанти и шпиони сред германците в Поволжието, следователно германското население <...> крие в средите си враговете на Съветски народ и съветска власт".
В републиката влизат войски, първите депортирани трябва да съберат багажа си буквално за денонощие. Изпращат ги в Сибир и Казахстан.
"Преди Указа <...> в село Гусарен живееха заедно хора от различни националности, работеха, учеха и си организираха празници. Семейството ни по това време построи нова къща и успяхме да живеем в нея само три месеца. Германците бяха едни от последните, изселени от този край. По това време бях на 16 години", спомня си Мария Зейвалд. "Руснаците плачеха от жал към нас. Нямахме време да съберем реколтата, зърното остана на нивите, дините - всичко остана.
За нас дойдоха каруци, взехме най-необходимото, което ни попадна под ръка. Помня, че сложих лъжиците в кошницата, а майка ми каза: "Защо? Ще ни качат на параход и ще ни удавят. Ние сме врагове". Според данни на историка на Аркадий Герман 365 700 души са изселени от АССР, а самата република е ликвидирана завинаги.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си