Финансовата и политическа зависимост на древноруските княжества от източните завоеватели – Бату хан и неговите наследници – е исторически факт. Те управляват държавата Улус Джучи, която отначало е част от Монголската империя, а след това става самостоятелно царство. В Рус я наричат "Главната шатра" или "Златната орда", като идентифицират цялата държава със седалището на нейния управник – както днес се казва: "Кремъл взе решение".
Но: завоевателите не се наричат татаро-монголи, думата "иго" не е известна в Русия до XVII в. и никой не нарича зависимостта с тази латинска дума. Отношенията между Рус и Ордата съвсем скоро прерастват не в зависимост, а в отношения между две граничещи помежду си княжества, където руските земи още в средата на XIV в. играят водеща роля.
Обяснения по точки:
Завоевателите не наричат себе си монголо-татари
Алексей Максимов
Имената на народите "монголи" и "татари" не се използват от самите тях. Историците са съгласни, че тези думи са измислени от китайците.
Монголи:
В Китай наричат племената, живеещи на север от китайците, монголи "мънгу"), а останалите племена – татари ("да-да") или монголо-татари ("мън-да"). Тази традиция води началото си от епохата на династия Сун, която идва на власт в Китай в края на X век, пише Владимир Рудаков.
Основателят на Монголската империя Темуджин или Чингис хан (1155? – 1227) принадлежи към монголския род Борджигин и основава династията на Чингизитите. Чингиситите наричат себе симонголи. Те заимстват тази дума от китайците, които Чингис хан и потомците му покоряват в началото на XIII век. Знатните етнически монголи в държавата на Чингис хан са военачалници (нойонами). Самата армия се състои от най-различни племена, които чингизитите подчиняват и използват за груба военна сила – за всички подчнени племена монголите въвеждат военна повинност.
Татари
За китайците татарите ("дадан") са всички племена, които бродят на север от Великата китайска стена. Така се наричат и източносибирските татари и монголските племена, макар че те враждуват помежду си. Монголите в крайна сметка унищожават почти всички източносибирски татари, затова съвременните сибирски татари не са техни потомци.
Самите монголи продължават да наричат татари всички, основно тюркски и тюркоезични, азиатски племена, които подчиняват по пътя си към руските земи. В руската историография терминът "татаро-монголи" за първи път се използва от учителя от 1-ва санктпетербургска гимназия Петър Наумов през 1823 година.
Историците измислят думата "иго" като обозначение на зависимостта на Рус от Ордата
William Cho (CC BY-SA 2.0)
"Иго" (jugum) в превод от латински означава "ярем". Обикновеният селскостопански ярем, който се използва в древен Рим, е във формата на групата "П" и се слага на шията на два вола. "Иго" образно означава задължение, което някой носи. "Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко", казва Исус в Евангелието на Матей.
Зависимостта на руските земи от Ордата е наречена "иго" от полския хроникьор Ян Длогуш през 1479 г. в "Хроники на славното кралство Полша". На руски език тази дума за първи път се използва през 1674 г. в издадената в Киев историческа книга "Синопсис". Използва я Инокейнтий Гизеля, а самата книга е много популярна в Русия. Оттам тя е заета от Николай Карамзин, който създава и обосновава концепцията за "татаро-монгослкото иго".
Защо методът на Николай Карамзин не е исторически?
Василий Тропинин
През 1818 г. Николай Карамзин издава първите осем тома от своята "История на Руската държава" – първият обобщителен труд по история на Русия. Карамзин работи в епохата на романтизма и е професионален писател. Затова решава да придаде на труда си морализаторски характер.
През 1792 г. в "Писма от руския пътешественик" Карамзин се оплаква: "боли ме…, че у нас и досега нямаме хубава руска история, т.е. писана с философски ум, с критика, с благородно красноречие… Може да се избира, одушевява, разкрасява и читателят да се удивява, както от Нестор, Никон и други може да се извлече нещо привлекателно, силно, достойно за внимание".
"Историята" на Карамзин се пише с предварително поставена задача – да се покаже, че руският народ неизбежно се движи към свободата и просвещението под ръководството на мъдрия православен господар. Както пише Василий Ключевски, "Целта на труда на Карамзин е да направи от руската история едно изящно назидание".
Затова, докато описва нашествието на монголската армия, Карамзин веднага предлага трактовка на това събитие и по-нататък изхожда единствено от нея. Описвайки как княз Ярослав Всеволодович през 1243 г. се запътва към щаба на хан Бату, за да получи първия писмен указ във великото княжество на Владимир, Карамзин еднозначно казва: "така нашите господари тържествено се отрекоха от правото на независимост на народа и склониха врат под игото на варварите".
Писателят не споменава, че съпротивлението на хан Бату е безполезно. Числеността на монголската армия превишава сумарните сили на всички руски князе и то многократно. Нещо повече, монголската армия е редовна. Карамзин твърди още, че руснаците по онова време са единен и независим народ – което не отговаря на действителността, тъй като Рус е в състояние на "воюващи княжества" и не е единна.
Концепцията на Карамзин се оказва много удобна – денди, енциклопедист и англофил, той създава идеята, че Русия до известна степен "изостава" от "просветената" Европа. "Имахме си свой Карл Велики – Владимир; свой Людовик XI – цар Йоан; свой Кромуел – Годунов", пише той. Карамзин не придава на руската история самостоятелно значение, за него тя е само отражение на европейските събития, затова „татарите“ стават „варвари“. Но игото, което като цяло "цивилизованите" римляни надяват на покорените варвари, при Карамзин се стоварва върху руския народ и го прави непълноценен.
Как повлиява монголското нашествие на Рус?
Vikiçizer (CC BY-SA 3.0)
Нашествието на Бату лишава руските князе от политическа самостоятелност. Монголите не искат да живеят на руските земи или да ги управляват непосредствено – те искат руснаците да им плащат дан в пари (самата дума "пари" на руски (деньги) идва от езика на завоевателите, от тюркския), а хората да служат в редовната монголска армия. Руските князе стават "служебници" (подчинени) на хана и предоставят войските си за неговите походи – във Византия, Литва и Кавказ.
В същото време монголите оставят на Рюриковичи правото сами да ръководят княжеските си земи – защото не разбират нищо от руските вътрешни работи. Монголите забелязват, че за руснаците е по-добре да умрат, отколкото да осквернят своя дом и особено църквата, затова е безполезно да се опитват да ги поробят. Въпреки това, князете могат да владеят градовете си единствено с разрешението на монголската администрация – трябва да отидат при хана, да му се представят лично и да получат уникален документ – ярлик или указ.
Важно е да се разбере: както хановете, така и князете имат интерес населението да не се вдига на въстания, защото всички те се хранят от това население. По същия начин за хана не е изгодно руските князе да нападат от Запад с цел да превземат земите им или пък някой княз да стане прекалено силен без "разрешението" на хана. Например, през 1252 г. Бату праща в Рус пълководеца Неврюй, за да подкрепи "своя" княз Александър Ярославович (Александър Невски) срещу брат му Андрей и неговите съюзници. Неврюй разорява множество градове, взема хиляди руснаци в плен, а княз Александър получава владимирското княжество и прави преброяване на населението, за да организира събирането на данъци.
Постепенно, от началото на XIV в., князете сами започват да събират дан от своето населени, тъй като руснаците многократно се вдигат на въстание срещу събирачите от Ордата – баскаките, с настояване те да бъдат изгонени от руските градове. Но от средата на XIII в. в Ордата започва аналогичен процес на политическо раздробяване – "великите ханове" вече са няколко на брой и всеки от тях иска дан от руските князе и се стреми да им издава ярлици. Както пише историкът Николай Борисов, "на великите князе им се налага или да понижат размера на данъците и да делят поравно между "наследниците", или да си имат работа с някого и да се отнасят към него като към самозванец".
Сергей Иванов
Руските князе продължават да участват във войната на страната на татарите, като призовават татарските "царевичи" да служат при тях и при съюзниците, уреждат бракове с татарските княгини и дават дъщерите си за жени на тюркските князе. През 1250-те години в Рус пристига правнукът на Чингис хан, царевич Пьотр Ордински. Той се покръства в православието, а чичо му хан Берке одобрява избора му и му праща богати дарове. Руските благородници смятат за почест да се сродят с татарски знатни родове, тъй като те са, според руснаците, по-древни.
Списъкът с тези взаимоотношения може да продължи още дълго, но едно е ясно – че приетата да се смята за "иго" робска зависимост на Рус от монголския или татарски суверенен властелин на практика представлява взаимоотношения между разпръснатите руски княжества и татарските княжества.
Мнението на Николай Карамзин, че монголското нашествие "пречи" на развитието на Рус също е нееднозначно.
Но руските князе са убивани в Ордата? Да, както и князете на ордата в Рус
В.П. Верешчагин
Естествено, руснаците и ординците враждуват. Политическата зависимост и поданството не могат да се базират на дружески отношения. Князете ходят в Ордата за ярлици или да бъдат съдени от хана, който е "арбитър" в споровете помежду им. Преди пътуванията князете оставят на жените и децата си духовни грамоти (завещания), тъй като разбират, че ханът може да ги екзекутира или да бъдат убити от други князе. Така например, през 1325 г. в Стария сарай княз Дмитрий Михайлович Страшните очи хваща и убива княз Юрий Данилович, за да отмъсти за смъртта на своя баща. Самият княз Дмитрий е екзекутиран по заповед на хан Узбек година по-късно.
Освен това, отношенията на руснаците с монголците започват от момента, в който руските князе убиват монголските пратеници, което е страшно престъпление. В Рус са убивани и ордински князе – един от най-знатните членове на ордата, загинал в Русия, е Швекал (Чол хан) – пряк потомък на Чингис хан по мъжка линия. Той е запален жив по време на Тверското въстание през 1327 година.
Андрей Миронов (CC BY-SA 4.0)
Но като цяло руснаците се страхуват да вземат за заложници и да убиват ординските благородници, тъй като Ордата е способна на безмилостно отмъщение. Затова, дори когато Москва е освободена от зависимостта, руснаците предпочитат да приемат многобройните "татарски" ханове и да им дават земи и дори почетни длъжности в царския двор. До края на XVII в. съществува т.нар. "джобно" Касимовско ханство, разположено в сърцето на Рязанска област. То продължава да живее, само за да могат страшните му управници да дожизживеят старините си.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви