Как Русия се бори с корупцията през цялата си история

История
ГЕОРГИ МАНАЕВ
"Ако не дадеш, няма да получиш". "Сухата лъжица дере устата". Мислите си, че в тези пословици става въпрос за подкупи? Но не е така. Всъщност те се касаят до културата на служебните подаръци в Русия. Тя води началото си още от древни времена, а подаръците си имат градация. "Подарък", "почерпка", "почест", "възнаграждение", "лихва" и "подкуп" – това са различни неща. Каква е разликата и къде започва нарушаването на закона? Да разберем.

Да служиш на княза значи да служиш на Бог. Така от древни времена мислят руснаците, убедени, че няма власт, която да не е дадена от Бога. Бойците служат на княза с гордост и са готови да дадат живота си за него, а той на свой ред се отнася към тях като към свои деца: храни ги, облича ги, осигурява им жилище. Като цяло им дава всичко. Освен пари.

Служба и заплата

Работата за пари, за разлика от службата на господаря, се смята за унизителна, пише историкът Олга Кошелова. Самата дума "работа" в руския език идва от думата "раб" и има унизителен оттенък. "Работят" само хора от низшите слоеве на обществото или хора, изпаднали в дългова зависимост. Знатният човек получава заплата от княза, "почести" (т.е. материални подаръци) от народа и, очевидно, морално удовлетворение от службата си. Това му е достатъчно.

Понякога и князът може да възнагради някого за труда му. Възнаграждението може да е във вид на кожено палто, кон, оръжие или буре с вино. Тези дарове укрепват връзката между господаря и слугата, защото са символ на съпричастността на служещия човек към властта, обяснява Кошелова. Най-ценните дарове са цели села или градове. Понякога князът дарява на своя слуга село, от което да се храни, без да прави нищо. Друг път князът праща свой подчинен да управлява дадена област, от която той "да се храни". В този случай чиновниците, пратени ценрално, живеят за сметка на местното население, но са длъжни да изпълняват съдебни и управленски функции там – да огласяват държавни укази, да вземат решения при бедствия и да следят за реда.

В замяна три пъти годишно чиновниците прибират от населението храна – хляб, месо, сирене, овес и сено за конете и много други. Освен това, те събират такси: съдебни, митнически и пододходни, такси за търговия, доставки и т.н. От тези приходи те живеят и изхранват челядта си – и, разбира се, сериозна част от тях заминават за Москва.

Всичко това е узаконено. Но какво се смята за подкуп в онези времена?

Рушвет, лихва, обещание и подкуп

Иван Грозни заменя т.нар. "изхранване" със системата на воеводствата, като една от причините е, че наместниците просто обират населението. Воеводите и стрелците вече започват да получват редовно заплащане – но то не се изплаща редовно, постоянно и на равни части. Така че се оказва, че старата система не може да бъде изкоренена толкова лесно. През XVI в. руските държавни учреждения продължават да рабоят на базата на т.нар. "почести".

Държавните чиновници, воеводите, старейшините работят почти непрекъснато "за износ". Пистателят от епохата на Петър Иван Посошков сравнява труда им с монашески подвиг. "Прибираш се вкъщи само през нощта... Идваш в канцеларията преди хората, а си тръгваш след всички... И винаги живееш в канцеларията", пише той в инструкциите си към млад чиновник. В замяна, чиновникът се храни от даровете от хората, които обслужват, или т.нар. "почести".

През XVI-XVII в. тези "почести" не винаги са във формата на пари. Хората носят риба, хайвер, мед, кожи от редки животни, ценни дрехи. Ако почестта бъде приета, то работата може да бъде свършена. А ако не бъде, това означава неуспех. В същото време законите не наказват чиновниците за приемане на почести.

Проблеми имат само онези, които вземат не само почестите, но и допълнителни пари (рушвети) за това, че просто си вършат работата!

Забранено е и да се приемат средства срещу обещание не да бъде разгледано дадено дело, а за да бъде взето дадено решение. Това се смята за подкуп.

Защо борбата с корупцията е безуспешна?

Корупцията в Рус преди Петър така и не е изкоренена. Хората смятат, че тя е нещо нормално. Затова продължават да носят продукти и пари в учрежденията. Чиновниците са малко, а работата им е много. И как човек да иде да моли проблемът му да бъде решен с празни ръце? Всички носят по нещо!

Най-големият руски борец с корупцията е Петър Велики. Той въвежда институт на инспекторите и прокурорите. На 24 декември 1714 г. Петър издава указ "За забраняване на подкупите и рушветите и наказванетто за тях".

"Тъй като корупцията се е умножила сериозно, се забранява на всички чиновници да вземат подкупи и пари от народа... освен заплатата си", пише Петър. Най-строгото наказание е смъртна присъда.

Помага ли указът? Разбира се, че не. Изследователят Дмитрий Серов отбелязва, че само малка част от делата, заведени от инспекторите на Петър (натоварени с разследване на корупционни случаи) завършват със съдебни присъди. Самият император е наясно, че дясната му ръка, княз Меншиков, е най-корумпираният човек в империята. Но какво може да направи?

След смъртта на императора законите му за корупцията престават да се спазват почти веднага. На 23 май 1726 г. императрица Екатерина I издава указ "За предоставяне на възнаграждение на чиновниците...", който фактически позволява да се вземат подаръци (не подкупи, макар че днес ги възприемаме като такива), но в разумни граници. Да го правят имат право само чиновниции от колегиите (министерствата), а чиновниците без чин трябва... правилно, да получават нещо от молителите. Но без "излишни подкупи", милостиво се посочва в документа.

Историкът Елена Корчмина описва случай от 1764 г., когато воеводата Василий Козлов формулира точно проблема с руската борба с корупцията. "Изобщо не успях да спра тези практики (от страна на подчинените му чиновници)", защото правителството не им плаща за труда. А ако самият воевода Козлов каже колко трябва да вземат от посетителите си чиновниците, то той ще бъде наказан за самоуправство, тъй като в закона не са посочени никакви "позволени суми".

Тази система продължава да съществува и през XVIII и XIX век. Същността и резултатите от борбата с корупцията не се променят. Руснаците продължават да възприемат съдебните подаръци като нещо естествено и, трябва да признаем, имат своите аргументи.

Съвременникът на Пушкин, писател и осведомител на царската полиция Фадей Булгарин пише: "Разликата е в постъпките. Някои искат от молителите и провалят справедливи дела, ако не им платят, а други изпълняват дълга си, но ако някой им даде нещо за работата, не отказват". А как да не подариш нещо на един добър човек?

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: