На колко години всъщност е Москва?

"Ела при мен, братко, в Москов". Това е първото споменаване на Москва в летопис. И така, според Ипатиевския летопис ростовско-суздалският княз Юрий Дългоруки определя среща на новгород-северския княз Святослав Олегович на място, наречено Москов. Те се срещат на 4 април 1147 г. и сключват временно примирие във войната между княжествата. На следващия ден след пристигането на Святослав, Юрий организира голям пир ("обядът е як"), а ден по-късно князете си разменят подаръци и се разотиват.

Това не означава, че Москва е основана през 1147 г. и че това е направил именно Дългоруки. Това е само най-старото писмено споменаване на топонима "Москов" (Москва), намерено до момента.

Има ли други препратки към Москва в древни текстове?

"Ипатиевският летопис" е ръкописна книга от 307 големи листа и се съхранява в Ипатиевския манастир в Кострома. Хрониката е преписана от поне петима различни съставители от няколко други летописа през 1420-те години. Събитията от 1147 г. са преписани от "Киевския летопис", създаден през XII век, а неговият оригинал не е открит.

И ако летописецът споменава името на местността без обяснения, то хората от XII век вече знаят добре какво е Москов. Това се подкрепя от две други споменавания:

1) Брезова грамота № 723, Новгород, не по-рано от 1160-те. Авторът на тази записки Душила пише: "Отидох в Кучков".

2) Ипатиевски летопис от 1176 г. обяснява, че Кучков и Москва са едно и също място: "Москова сиреч Кучково".

Кучково е едно от селата в центъра на Москва. Първият главен археолог на Москва Александър Векслер, който през 1990-те и 2000-те години ръководи пряко разкопките в центъра на града, пише, че районът на улица "Сретенка" се е наричал "Кучково поле". Векслер и други археолози откриват находки, потвърждаващи по-древната история на града.

Какво казват археолозите?

В края на 1990-те години Векслер прави радиовъглеродно изследване на проби от въглен от почвата близо до Кремъл. Най-ранните образци на въглища са датирани от 890 г. от новата ера. Това означава, че още тогава е имало застрояване близо до сегашния Кремъл – къщи с обработваема земя и зеленчукови градини.

На територията на Кремъл са открити и ценни монети от IX век, които показват, че селището е търгувало с далечни страни – с Армения или с древния град Мерв. Сред находките на Манежния площад е византийска амфора от XII век. Всичко това, според Векслер, "подчертава необикновения характер на ранното селище". В интервю той казва: "Смятам, че през 1147 г. на територията на столицата вече е съществувало селище, а наоколо е имало множество славянски села".

На територията на съвременна Москва има останки и от много по-древни селища. Близо до село Коломенское са открити селища от Дяковската култура (VII-V век пр.н.е.). А места, на които са живели хора от епохата на неолита (преди 4000 години), са открити на северозапад: в Химки, Серебряни Бор, в Строгино и Шчукино.

Защо обаче официалната възраст на града не е увеличена?

Водещият съветски урбанист, докторът по география Георгий Лапо пише: "Повечето селищата, които са станали градове, не са мислили за градска "кариера". Следователно възникването на селище не може да се счита за раждане на град. Припомняме, че на територията на Санкт Петербург е имало древни селища, което не променя датата на основаването му – 1703 година. Петербург обаче има основател. В случая с Москва не е запазена конкретна дата за основополагането на града.

За раждане на града не може да се счита появата на първата крепост – не всички крепости са станали градове. Археолозите са сигурни, че крепостта, която вече е съществувала на територията на Кремъл през 1156-а, не е първата московска крепост. И все пак, ако е съществувало по-древно укрепление, то останките му тепърва трябва да бъдат намерени и датирани.

Сегашният главен археолог на Москва Леонид Кондрашов потвърждава: "На територията на столицата са открити множество обекти от XI век и славянски селища от X век". Въпреки това, припомня Кондрашов, "има утвърдена традиция, според която възрастта на града се определя от първото споменаване в летописите". Следователно, за да се увеличи възрастта на Москва, са необходими по-сериозни археологически находки и консенсус на научната общност.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви