Как най-богатият човек в Руската империя спонсорира болшевиките

Семейство Морозови са известни като едно от най-богатите семейства в Руската империя. Сава Тимофеевич Морозов, който управлява семейния текстилен бизнес в края на XIX-началото на XX век, е и крупен меценат. Именно благодарение на неговите пари съществува Московският художествен театър, на който е построена и собствена сграда. Но търговецът дарява средства не само за изкуство, но и за революцията.

Учен, реформатор и меценат

Морозов получава прекрасно образование и учи химия в Кеймбридж, където възнамерява да защити дисертация. Но семейни обстоятелства го принуждават да се върне в родината си: здравето на баща му, който се занимава със семейния бизнес, стремително се влошава. Сава е принуден да се потопи в работните дела и да забрави за кариерата на учен.

Подхожда към работата съвсем новаторски и започва преобразувания в текстилното производство. Сава поръчва от чужбина най-новата техника, строи фабрики по последната дума на науката и техниката, за собствени средства създава доста комфортни по тогавашните стандарти тухлени казарми за работниците, поощрява ги да учат. Най-добрите ученици от курсовете за повишение на квалификацията заминават за практика в Англия и Германия. А и заплащането в Николската манифактура е по-високо, отколкото в аналогичните предприятия.

Но интересите на Морозов не се ограничават със стопанската му дейност – той дарява големи суми за благотворителност и е щедър меценат. Именно на него знаменитият Московски художествен театър (МХТ) дължи съществуването си. От младини Морозов страстно обича театъра и поддържа цяла редица подобни заведения в Москва и Петербург – дори създава театър за работниците си. Освен това му допада идеята на основателите на МХТ Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко за общодостъпността на театъра и поставянето на пиеси, които биха отразявали истината за съвременния живот или "благородните съвременни идеи". Морозов отделя за началото на работата на театъра 10 000 – огромна за онова време сума, която се умножава с времето, понеже МХТ става основното дело на живота на Морозов.

Попълнение на партийната каса

Скоро след присъединяването към съдържателите на МХТ, Морозов се сдобива с допълнителни, огромни по обем разходи – помощта за революционерите. Това става след запознанството му с актрисата Мария Андреева. Според спомените на съвременниците Андреева е била много красива и талантлива и малцина предполагали, че от началото на 1897 г. се увлича по революционните идеи, а към момента на първата си премиера в МХТ вече е убедена марксистка.

Когато се запознава с Андреева, Морозов вече е в напълно разрушени отношения с жена си и между него и актрисата започва роман. Макар Андреева винаги да е подчертавала, че с Морозов я свързва само стабилна дружба, приятелят на търговеца Дмитрий Олсуфиев пише в мемоарите си: "В Москва беше известно, че в цялото това увлечение (Художествения театър) има женско влияние на една от участничките в трупата". Станиславски в лично писмо до Андреева я упреква в злоупотреба с доверието на Морозов: "Отношението на Сава Тимофеевич към Вас е изключително. Това е от онези отношения, които могат да разрушат живот, карат те да се принасяш в жертва, и Вие знаете това и се отнасяте към него грижовно, почтително. Но знаете ли до какво светотатство стигате Вие в онези моменти, когато актрисата във Вас преобладава?[...] Вие се хвалите публично пред почти непознати за Вас, че Зинаида Григориевна, която Ви ревнува болезнено, търси Вашето влияние върху съпруга си..."

Чрез Андреева Морозов се запознава с марксистите, на които по нейна молба започва да оказва колосална помощ: търговецът плаща гаранциите на арестуваните, купува дрехи и продоволствия за изпратените в Сибир – за всичко това харчи десетки хиляди рубли. По спомените на съветския писател Максим Горки, бъдещ съпруг на Андреева, Морозов е плащал и 24 000 годишно за болшевишкия вестник "Искра". Сергей Вите, председателят на съвета на министрите, твърди в спомените си, че революционерите са получили няколко милиона рубли от известния меценат. За сравнение сградата на МХТ на Камергерския переулок в Москва, също построена от Морозов, възлиза приблизително на 300 000 рубли. Търговецът е под влиянието на Андреева чак до смъртта си през 1905 г. – към онзи момент актрисата вече две години живее с Максим Горки.

Загадъчна смърт

Увлечението на Сава към болшевиките приключва, когато те, въпреки прогресивността на фабриките на Морозов и огромната финансова поддръжка, оказвана от него на революцията, устройват стачка в завода му в Орехово-Зуево. Сава така и не успява докрай да се избави от шока.

През 1905 г. из Москва дори тръгват слухове, че е загубил ума си. Олсуфиев пише, че след стачката е заварил приятеля си съсипан и разсеян. През април същата година, по настояване на жена му и майка му, е свикан консилиум от лекари, които установяват, че Сава има "тежко общо нервно разстройство, изразяващо се ту в извънредна възбуда, безпокойство, ту в униние, пристъпи на тъга и прочее".

Но едва ли е бил тежко болен – никой не го отстранява от длъжността директор на манифактурата и той успешно изпълнява задълженията си. Тези несъответствия пораждат версията, според която Морозов се е опитал чрез болестта си да се оттегли от болшевиките, които продължавали да влачат пари от него и да го заплашват. И версията не е лишена от основания, Горки пише на партийния си съратник: "Ако имате някакви вести за Леонид, бащата и изобщо московчаните – предайте ги устно или в писмо, че е много притеснително… Имаме опасения за бащата – в нашите междуособни времена колко му е да строшат черепа на човек?". "Баща" болшевиките наричат Морозов. След няколко дни след лекарския консилиум търговецът заминава с жена си зад граница, като официалната версия е, че отива да се лекува.

В загадъчната история за смъртта на Морозов има много важно събитие. През 1904 г. си прави застраховка живот за 100 000 рубли – и посочва в застраховката името на предявителя – Мария Андреева. 100 000 за болшевиките са значителна сума.

Пътуването на Морозов зад граница продължава по-малко от месец. На 13 май се прострелва в хотелска стая в Кан. Според свидетелства на близките му в този ден търговецът е бил в отлично настроение, предложил на жена си на другия ден да отидат в Монте Карло, помолил за ягоди със сметана за обяд – кроил планове и, съдейки по всичко, изобщо не си е и помислял за скорошна смърт. Около 16:00 ч. жена му чува изстрел и, като изтичва в стаята, според думите ѝ, видяла през прозореца мъж да бяга. Намерила само записка "За смъртта ми моля никого да не вините" – без дата и подпис, а следствието признава смъртта на Сава за самоубийство. Роднините и близките му не са съгласни със следствието и предполагат, че Морозов е станал жертва на болшевиките.

Мария Андреева получава от застраховката 100 000, от които 60 000 дава на болшевишката партия. На погребението на Сава не отиват нито тя, нито Горки.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви