Старши сержанти Рябилов, Пуштовалов и Чусов
Фьодор Левшин/SputnikНа 5 юли 1943 г. край Курск започва една от най-важните битки в историята на Втората световна война. Именно тук се решава дали Германия ще може да си върне стратегическата инициатива в жестокото противостояние със Съветския съюз, която е загубила след сталинградското фиаско.
Обкръжаването на 6-а армия на Фридрих Паулус в града на Волга и последващото поражение на Вермахта и неговите румънски, унгарски и италиански съюзници при Дон буквално сриват германския фронт. Под нарастващия натиск на съветските войски нацистите се оттеглят на стотици километри на запад.
Минометен разчет
Фьодор Левшин/SputnikЕдва към пролетта на 1943 г. немците успяват да стабилизират фронта и дори да спечелят контрола над градовете Харков и Белгород. В резултат от бойните действия се образува огромна крива, която се врязва дълбоко в разположените немски войски. Скоро тя ще стане известна като Курската дъга.
Съсредоточените тук съветски войски заплашват фланговете и тила на немските групи армии "Център" и "Юг". От своя страна немците, в случай на благоприятен развой на събитията, могат с подходящите флангови удари да "срежат" дъгата и да хванат крупните сили на Червената армия в капан.
Немски танкове
Виктор Темин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ruИменно до това се свежда разработеният от върховното командване на германските ВС настъпателен план "Цитадела". В указа си от 15 април 1943 г. отбелязват: "Това настъпление е от първостепенно значение. Трябва да приключи с бърз и решаващ успех… В посока главните удари трябва да се използват най-добрите съединения, най-доброто оръжие, най-добрите командири и голямо количество боеприпаси. Победата край Курск трябва да стане сигнал за целия свят".
Общо немската ударна групировка наброява 900 000 души, около 10 000 оръдия и миномета, до 2700 танка и щурмови оръдия, около 2000 самолета. Това е около 70% от танковите, до 30 от моторизираните и над 20 процента от пехотните дивизии, както и над 65% от всички бойни самолети, участвали във войната срещу СССР.
И Червената армия не бездейства. Към началото на мащабното сражение в района съветите съсредоточават 1 300 000 войници (и още 600 000 в резерва), над 26 500 оръдия и миномети, над 4900 танка и самоходни артилерийски установки, около 2900 самолета.
Макар да има количествено преимущество над противника си по всички показатели, съветското военно командване все пак решава да действа в защита. В доклад до Сталин от 8 април маршал Георгий Жуков съобщава: "Прехода на нашите войски в настъпление в близките дни с цел изпреварване на противника смятам за нецелесъобразен. По-добре ще е, ако примамим противника към нашата отбрана, ликвидираме танковете му, а след това, извеждайки свежите резерви, да минем в общо настъпление и окончателно да довършим основната групировка на противника".
Съветските войски създават мощна отбрана на Курската дъга, включваща осем отбранителни полоси и граници с обща дълбочина от 250-300 км. Готови за отразяване на настъплението на силно снабдена с артилерия войска. В полосата на 13-та армия на един километър от фронта се намират над 90 артилерийски оръдия и миномети – в нито една от предишните отбранителни операции няма такава артилерийска плътност.
Успехът на германското настъпление много зависи от внезапността на първия удар. И все пак съветското разузнаване успява да разбере датата на началото на операцията и в ранното утро на 5 юли преди самото начало на операция "Цитадела" съветската артилерия нанася по вражеските позиции превантивен масиран удар.
"Немско-фашистките части бяха изненадани, - спомня си командващият на Центрлания фронт маршал Константин Рокосовски. – Противникът реши, че съветската страна сама е тръгнала в настъпление. Това, естествено, обърка плановете им, внесе смут в редиците на немските войници. На врага му трябваха около два часа, за да внесе ред във войските си".
След това две групировки на немските войски тръгват в мащабно настъпление на северния и южния край на Курската дъга. Те възнамеряват да пробият съветската отбрана и да се срещнат в района на Курск, като образуват там най-голямата клопка за Червената армия.
"Атакувани от стоманена лавина, нашите войски самоотвержено се сражаваха, използвайки всички средства за поразяване на врага, – пише Рокосовски. – Срещу танковете се използваха 45-мм оръдия. Те не можеха да пробият бронята на "тигрите". Стреляхме от близко разстояние по веригите. Сапьорите и пехотинците под ураганния огън се промъкваха към спрелите вражески машини, провираха под тях мини, хвърляха гранати и бутилки със запалителна смес. Стрелковите подразделения в това време със своя огън посичаха следващата танковете пехота и я изтребваха с контраатаки".
Като се сблъскват с ожесточената съпротива на съветските войски в северната част, немците успяват да се придвижат едва на 6-8 км. Към 12 юли противникът тук напълно изчерпва настъпателния си потенциал и минава в отбрана.
Но работата на ударната групировка на немците в южната част на Курската дъга върви по-добре. "Първите отбранителни позиции на противника бяха прекъснати относително леко, взехме няколко населени пункта, – спомня си военнослужещият от гренадирската моторизирана дивизия "Велика Германия" Курт Гетцшман. – Още на втория ден съпротивата на руснаците се усили. Особено много проблеми създават съветските противотанкови оръдия".
Като понася огромни загуби, немската войска така и не успява да пробие съветската отбрана и да излезе на оперативните ширини. Тогава, вместо да пробиват към Курск пред гр. Обоян, те минават заобиколно през с. Прохоровка. Насреща на 2-ри танков корпус на СС в това направление са изпратени 5-а гвардейска и 5-а танкова армии. Първоначално съветското командване не планира да ги вкарва в отбранителната фаза на сражението.
На 12 юли в района на Прохоровка се разгръща мащабно танково сражение, в което от двете страни участват над 1000 единици бронирана техника. "Това не може да се опише с думи, всичко наоколо гореше: техника, земя, хора…", спомня си очевидецът на сраженията летец Яков Шейнкман. "Солиден огън. Качихме се на своите ПО-2 (У-2) край КП на танковите бригади, водещи боя, недалеч от мястото на сражението, притичвайки под обстрела вървяхме към командния пункт, предавахме секретния пакет и отново прелитахме над "морето от огън". След всяко излитане механиците оправяха десетки дупки в самолетите. Прохоровка е най-страшното, което видях от войната".
Към края на деня на бойното поле остават да горят 400 танка, но нито една от страните така и не постига преимущество.
И все пак по това време става очевидно, че операция "Цитадела" е провалена. На 12 юли в контранастъпление тръгват войските на Западния и Брянския фронт, на 15 юли – и тези на Централния фронт.
В хода на последвалото настъпление съветските войски минават 150 км на запад. На 5 август освобождават гр. Орел и гр. Белгород, в чест на което в Москва е произведен салют. На 23 август Червената армия влиза в Харков. С това събитие завършва мащабното сражение.
Жители на гр. Дмитровск-Орловский
Семьон Алперин/SputnikЗа месец и половина боеве загубите на съветските войски са от над 800 000 души, 255 000 откоито са убити или безследно изчезнали. Немците губят между 400 и 500 000.
"Бронетанковите войски, попълнени с толкова много труд, заради големите загуби от хора и техника дълго бяха изведени от строя, - пише генерал Хайнц Гудериан. – Своевременното им възстановяване за воденето на отбранителни действия на Източния фронт, както и за организация на отбраната на запад в случай на десант, който съюзниците заплашват да изпратят идната пролет, е поставено под въпрос. От само себе си се подразбираше, че руснаците побързаха да използват успеха си. И вече на Източния фронт нямаше спокойни дни".
Обезкървеният противник е принуден да забрави за провеждането на крупни настъпателни операции и минава в отбрана на цялата линия на съветско-германския фронт. Същевременно Червената армия стабилно поема стратегическата инициатива в свои ръце и не я изпуска до самия край на Втората световна война.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си