Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първите контакти между руснаците и китайците датират от XIII век. Още по време на нашествието им в Рус монголците изпращат руските пленници в Пекин, където се заклеват във вярност на императора на монголската династия Юан.
През XV в. за първи път в Китай идват търговци. През XVI и XVII в. търговията се развива интензивно, освен това руснаците активно усвояват Сибир и Далечния изток. Бихме си казали: ето ги предпоставките за установяване на официални контакти между Русия и Китай. Въпреки това двете страни се споразумяват за границите едва през 1689 г. след военен конфликт.
Гледка към Нерчинск от "Записките на Идес"
Maastricht University LibraryПрез 1640-те години руснаците започват да развиват района на р. Амур. Манджурската династия Цин също претендира за тези ничии земи, въпреки че не ги контролира.
През 1685 и 1686 г. войските на Цин обсаждат руската крепост Албазин на р. Амур, а през 1689 г. – Нерчинск, друга крепост, разположена по на запад на р. Шилка. Дългогодишните гранични сблъсъци приключват с подписването на Нерчинския договор. Документът, съставен на манджурски и латински (но не и на руски – няма преводачи!), за първи път определя отношенията и границите между двете държави.
Същите събития служат като пролог към появата на Руската духовна мисия в Китай. През 1685 г. част от казаците от крепостта Албазин преминават в китайско поданство. За богослужение им е даден будистки храм. Свещеник Максим Леонтиев, който се мести заедно с казаците, го превръща в православен параклис. Дейността на Леонтиев спомага за установяването на руската мисионерска дейност в Китай в началото на XVIII в.
Руските посланици в Китай, XVII в. (сп. "Нива")
Р. ЩейнДо средата на XIX в. Русия изпраща осемнадесет посолства от различно ниво в Цинската империя. В края на 1720-те години руският дипломат Сава Рагузински открива в архивите на Пекин сведения, че след сключването на Нерчинския договор около петдесет руски "посланици" са посетили страната (много от тях са действали без знанието на централните власти). А в Русия през XVII-XVIII в. има само четири китайски посолства, като едва две от тях посещават Москва и Санкт Петербург.
Китайските императори просто не са заинтересовани от развитието на дипломатически отношения с Русия. Много гости се настаняват в китайската "приемна": някои ръководители на мисии не могат да стигнат до императора с месеци и си тръгват без нищо. През XVII в. китайските императори лично приемат само четирима руснаци.
Съветският и руски китаист академик Владимир Мясников отбелязва, че външнополитическата доктрина на Китай се основава на тезата за собственото превъзходство и "варварството" на другите народи. Пекин се стреми да наложи васален статут на всички държави, които влизат в контакт с него.
Цялата китайска дипломация и придворен церемониал се нагаждат спрямо това. Без определени процедури източният владетел не приема гости, общуването с чуждестранен представител на равна нога е по-скоро изключение (или военен трик). Колкото по-нататък, толкова по-строго работи тази система.
Пекин е заинтересован в установяването на господство на първо място в близка Азия. Той разглежда търговските отношения само като средство за постигане на политически цели. За разлика от Русия, за Китай това е нещо третостепенно. В Москва се запознават с особеностите на китайския светоглед през целия XVII век.
Първата страница на "Опис"
Свободни източнициПри династия Мин (властвала до 1644 г.) през 1618 г. мисията на томския казак Иван Петлин посещава Пекин. Той не е допуснат до императора, уж защото не е донесъл подаръци от цар Михаил Романов. Затова пък му връчват грамота за руския монарх. В документа на руснаците им се разрешава да посещават страната, да търгуват в пределите ѝ, а също така и се предлага да се установи кореспонденция между дворовете. В Москва изпускат възможността да развият отношения с Пекин: документът остава да лежи непрочетен петдесет и шест години. Има няколко причини за това.
В продължение на половин век в Русия няма преводачи от китайски и манджурски език. Те не искат да допускат до тайни политически въпроси чужденците, които могат да преведат текста на латински или монголски, а от тях на руски. Като цяло практиката да се говори с китайците посредством "трети език" се запазва в Русия до втората половина на XVIII век, когато учениците от Руската духовна мисия започват да се занимават с превод.
От друга страна няма и спешна нужда от превод. Организацията на мисията на Петлин е подтикната от... чужденци. В началото на XVII в. Англия активно се стреми да прокара сухопътен маршрут до Източна Индия и Китай през територията на Руското царство, а заедно с това и да овладее Сибир като потенциален център на външната търговия. В Москва избягват от натискa на британците. Тяхното "проникване" застрашава загубата на печалби от установяването на търговски отношения и появата на западни мисионери, авантюристи и шпиони в руската държава.
Ако британците бяха получили достъп до огромните сибирски територии и се бяха заели с развитието на външната търговия там, това щеше да причини огромни щети на Русия.
Цар Михаил Романов, който идва на власт в Русия през 1613 г., осигурява протекционизъм във външната търговия, за да я защити от западни посегателства. Той също така изпраща експедиции до Сибир и Далечния изток, за да създаде там опорни пунктове – укрепления. От Москва летят заповеди да се започне работа по разузнаване на търговските пътища и развитието на териториите на земята.
Като цяло през 1620-те години грамотата, дадена от китайския император, се третира небрежно. По-ценен се оказва документът "Опис" ("Роспись") на Петлин – описание на пътя към Китай през Монголия и самите държави, р. Об, както и планове на териториите. Този доклад изиграва важна роля в по-нататъшното развитие на Източен Сибир.
По-късно английският посланик Джон Мерик съумява да пренесе копие на "Опис" в Англия. През XVII-XVIII в. той претърпява седем преиздавания в Европа.
Флагът на първия император от династията Цин Шунчжи
The Palace MuseumМанджурската династия Цин (управлявала между 1644-1922 г.) се оказва не толкова дружелюбна към Русия, колкото династия Мин, която заменя. Само през XVIII в. тя единадесет пъти прекъсва едностранно търговски отношения с Русия за период от месеци и години.
През 1656 г. руският посланик Фьодор Байков заедно с посолството си прекарва шест месеца в изолация в Пекин, но така и не стига до императора. Байков отказва унизителния ритуал "коутоу", при който се извършва нисък поклон с допиране на челото до земята. Според китайския церемониал това би означавало признаване на васалната зависимост на Русия от Китай.
Търговецът Пьотр Ярижкин, който изпреварва Байков с 9 месеца с посещение в Китай, поставя дипломата в затруднено положение. Ярижкин е приет за официален пратеник, а той не разубеждава домакините и по незнание извършва ритуала "коутоу", като така придава "васален статут" на Русия в очите на китайците. Байков не знае за тази случка. Дори грамотата на цар Алексей Романов не му помага да излезе от ситуацията. Посланикът бил длъжен да я предаде лично на императора, но в крайна сметка я връща у дома.
Писмото на цар Алексей Романов е предадено на китайците чак от пратениците Иван Перфилиев и Сейткул Аблин през 1662 година. За щастие Москва им поставя само куриерска задача. През 1669 г. Аблин, който пристига в Китай като търговец, най-накрая е приет от новия китайски император Сюенйе (Канси). Вярно, не според протокола: в горичка, а не в двореца.
Подписването на Нерчинския договор
Antolavoasio (CC BY-SA)Междувременно ситуацията в района на р. Амур се нажежава. Преговорите са крайно необходими. За първи път Пекин изпраща своя делегация в гранични, неконтролирани територии. Тя е само отчасти дипломатическа, тъй като е придружена от 15 000-на армия.
Силовият фактор изиграва решаваща роля при подписването на договора в полза на Китай: преговорите се водят по време на обсадата на Нерчинск. Русия губи основния си опорен пункт на р. Амур – крепостта Албазин, и Амурската област до 1858 година.
Нерчинският договор, подписан при неравностойни условия, юридически не е безпогрешен. Въпреки това благодарение на него търговията се развива, а Петър I дори установява държавен монопол върху "китайския пазарлък". Само държавни и само руски кервани могат да преминават границите.
Нещо повече, Договорът от Нерчинск и по-късно нарастването на руската мощ на световната сцена при Петър Велики утвърждават партньорския, а не васалния статут на Русия в китайската външна политика.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
