Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
До 1950-те години историците смятат, че храмът "Покров на Пресвета Богородица на рова" (по-известен като храма "Св. Василий Блажени") е построен от двама архитекти – Постник (или в някои документи Посник) и Барма. Оказва се, че това предположение е неправилно и очевидно се основава на грешка в преписите.
През 1957 г. казанският историк Николай Калинин в списание "Съветска археология" цитира документ, на който се основава този широкоразпространен мит. В ръкописна колекция от сказания, написани с различен почерк от края на XVII и началото на XVIII в., има "Сказание за пренасянето на чудотворния образ на Николай Чудотворец". Това е икона, дарение на цар Иван за новопостроения храм през 1556 година.
В този текст (написан, подчертавам, не е известно кога и от кого) има строфи, че царят "разположил ... каменна църква, близо до моста на Фроловските (сега Спаските) порти [на Кремъл] над рова. И тогава Бог му даде двама руски майстори, по прозвище (по реклу) Постник и Барма, и те бяха мъдри и угодни за такова прекрасно дело."
"По реклу", отбелязва Николай Калинин, означава "по прозвище". Този израз се поставя в староруския език преди прозвището на човек, а не пред собственото му име. Значи трябва да е имало някаква грешка в записа. В същото време Постник със сигирност е име, защото се среща многократно в други документи и определено е архитект.
Гравюра от 1855
British LibraryПрез 1555 г. на архитекта Постник Яковлев е възложено да построи Казанския кремъл. Царят заповядва на различни длъжностни лица: "С тях да е майсторът на църквата и града Посник Яковлев.... до пролетта, в Казан, трябва да се направи нов град - каменният Казан, изберете двеста души от псковските каменоделци, зидари и разбивачи, колкото хора ще ви бъдат нужни."
Освен това има още един текст за изграждането на катедралата "Покров на рова" , който е с половин век по-стар от предишния.
Това е "Руският летописец от началото на руската земя до възкачването на престола на цар Алексей Михайлович" от първата половина на XVII век: "Същата година (1560) по заповед на царя суверен и великия княз Иван, те замислиха да направят оброчна църква, която беше обещана при вземането на Казанската Троица и Покрова и седемте параклиса също са наречени на рова, а майсторът беше Барма с неговите другари." Тук, както виждаме, Барма е посочен като единствен главен майстор.
Всичко показва, че Посник Яковлев и Барма са едно и също лице. Откъде знаем това? През 1633 г. в ръкописно копие на Судебника от 1550 г. (основният законодателен кодекс на Русия от онази епоха) е направен запис: "Судебникът на Соловецкия манастир на адвоката (стряпчий) и слуга на московските служби на Посников, син на Дружина Тарутиев, по прозвище Барма, беше даден на Иван Максимов, Вологодски митнически чиновник в [7]141 г.."
От записа следва, че през 7141 г. от сътворението на света (1633 г.) адвокатът на Соловецкия манастир и московският служител Дружина дава този екземпляр на Судебника на Иван Максимов. Дружина посочва, че той е син на Тарута, който е син на Позник, според думите на Барма – както предполага историкът Николай Калинин, вероятният архитект на храма, а Дружина не без основание посочва чий внук е.
Това е съвсем логично – внукът на Постник Барма заема доста висока позиция в обществото. Той е стряпчий, т.е. представител в московските съдилища и прикази на Соловецкия манастир, който притежава огромно количество земя, неговата длъжност е почетна и доходоносна, освен това той е служител на московския суверен като чиновник или военен.
Съвкупността от горните факти показва, че Постник Барма вероятно е едно лице, известно и търсено в Русия по това време. Името на Постник, след назначението му в Казан, многократно се споменава в казанските кадастрални книги - списъци на имуществото на служителите. Напълно възможно е това да е Постник Барма.
Малко вероятно е такъв уважаван човек като Постник Барма да е бил ослепен след свършената работа. В допълнение, той продължава да работи след построяването на храма "Св. Василий" – по-специално в Казан. Освен това, съдейки по копието на Судебника, което вероятно е принадлежало на внука на Постник, той е бил известен и уважаван дори след смъртта си. Така че е малко вероятно той да е бил подложен на ослепяване, изгнание или друг вид царска немилост.
Легендата за "ослепяването на архитекта" няма аналози в руската история. Затова се предполага, че е с европейски произход. В Русия тя започва да се разпространява през първата половина на XVII век. И това става известно на съветския читател от стихотворението на съветския патриотичен поет Дмитрий Кедрин "Архитекти" ("Зодчие") (1938 г.).
В него се казва: "И благодетелят попита: "Можете ли да направите друг по-красив, /по-великолепен от този храм?" / И, помръдвайки косите си, архитектите отговориха: "Можем! / Заповядайте, господарю!" И ударили глави в краката на царя. / И тогава царят заповяда да ослепят тези архитекти, / Така че на неговите земи църквата да остане единствената такава, / За да не построят в Суздалските земи, и в земите на Рязан, и други / по-добър храм от Покровската църква!"
Читателят обикновено е склонен да приема красиви и страшни истории с доверие, а пък ако историята е римувана, тогава тя става още по-удобна за масовото възприемане. Ето защо не е изненадващо, че през XX в. легендата за слепотата, с леката ръка на поета Кедрин, се сдобива с нов живот.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си