Трима съветски лидери, които напускат поста си приживе

1. Георги Маленков

Sputnik

"И Шепилов, който се присъедини към тях" – в съветско време всеки гражданин знае този мем. Свързват го с делото "Антипартийната група", довела до отстраняването на Георги Маленков от най-високите партийни постове. Маленков решава да не спори с решенията на началниците на КПСС.

Първо го "преместват" на поста директор на Уст-Каменогорската ВЕЦ, а след това на подобна длъжност в далечен Екибастуз в Казахстан. През 1961 г. Маленков дори е изключен от КПСС.

Маленков и съпругата му

Архивна снимка

И чак десет години по-късно бившият председател на Министерския съвет получава разрешение да се върне в района на Москва, а от 1973 г. – в Москва. Със съпругата си Валерия Голубцова той живее в двустаен апартамент на 2-ра улица "Синичкина", в отдалечен ъгъл на квартал "Лефортово".

"Той не е предлагал мемоарите си на списания, не е работил в читалните на московските библиотеки. Следователно може да се предположи, че той е решил да не пише мемоарите си", спомня си историкът Рой Медведев.

"Той пътуваше из Москва и нейните предградия само в бронирана лимузина. Сега трябваше да взема билети за обикновена електричка. По пътя мълчеше, понякога разменяше реплики с жена си. Маленков отслабна много и затова дори връстниците му не винаги го разпознаваха. Всяко лято Маленков си почиваше и се лекуваше в привилегировани санаториуми."

Архивна снимка

Има слухове, че Маленков често е виждан в църква в село Кратово, където има вила. Благородник по произход, той става религиозен към края на живота си. През 1980 г., по заповед на Юрий Андропов, Маленков и съпругата му са преместени на Фрунзенската набережна, в "номенклатурен" апартамент, където той умира през 1988 г., надживявайки жена си само с 3 месеца.

2. Никита Хрушчов

Хрушчов в Подмосковието

Борис Косарев/russiainphoto.ru

Хрушчов е отстранен от поста първи секретар на ЦК, след като е повикан обратно от отпуска си в Пицунда. На заседание на Президиума на Централния комитет под ръководството на Леонид Брежнев Никита Сергеевич е толкова "разкритикуван", че, както си спомня синът му Сергей, "лицето му беше изтощено и някак посивяло за една нощ, движенията му се забавиха".

На следващата сутрин, 15 октомври 1964 г., Хрушчов е "ударен в привилегиите": всички правителствени "врътки" са спрени, личната охрана е променена на такава от по-нисък ранг – сега той е просто "наблюдаван".

Никита Хрушчов и съпругата му Нина Петровна

AP

И въпреки това партията действа по-меко с Хрушчов, отколкото с Маленков. Той е изгонен от правителствената дача в Горки, но остава с едноетажна дача в селище Петрово-Далнее и петстаен апартамент на Арбат, а също така осигурява на семейството си прислуга. Отначало обаче той всъщност живее под домашен арест – Хрушчов е извеждан само в поликлиники за прегледи.

Според спомените на близки бившият лидер изпада в депресия. Според историка Уилям Таубман Хрушчов не се интересува от книгите или филмите, с които децата и внуците му се опитват да го забавляват. Синът и съпругата му твърдят, че той често и дълго време плачел и вместо да върши някаква работа, мълчаливо се скитал из лятната вила и околностите – разбира се, през цялото време под наблюдението на служители на КГБ.

Хрушчов и внуците му в Кремъл

Дмитрий Бальтерманц/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

"Понякога той нарушаваше мълчанието и горчиво повтаряше, че животът му е свършил, че е живял, докато хората са имали нужда от него, а сега животът е станал безсмислен. Понякога в очите му напираха сълзи", спомня си синът му Сергей Хрушчов.

Впоследствие Хрушчов е преместен да живее в едноетажната си дача на брега на река Истра. От лятото на 1965 г. той започва да ходи повече и да общува с почиващите от най-близкия санаториум, за което е получено разрешение от съответните органи.

"Администрацията на селото позволи да се направи порта в оградата [на дачата му] и сега летовниците непрекъснато се тълпят около Хрушчов, снимат се с него и слушат историите му. Постепенно "срещите с Хрушчов" станали неофициален, но задължителен елемент от "културната програма", пише Уилям Таубман.

Sputnik

Хрушчов слабо се интересува от останките от своя "минал живот". Бивш запален ловец, той раздава колекцията си от оръжия и почти не отговаря на многобройните писма, които получава. Понякога го посещават "разрешени" гости – поетите Евгений Евтушенко, Владимир Висоцки, режисьорът Роман Кармен, драматургът Михаил Шатров.

Хрушчов се увлича по градинарството – отглежда картофи, краставици, репички, тикви, царевица, прави оранжерии и плеви лехите. От 1967 г. започва да диктува мемоари, които впоследствие са отнесени на Запад и публикувани на английски. Докато Хрушчов е жив, излиза само първият том от мемоарите му – на 11 септември 1971 г. той умира от инфаркт на 77-годишна възраст.

3. Михаил Горбачов

Кадър от обръщението на Горбачов, записан през 1991 г. по време на домашния му арест на дачата във Форос

Юрий Абрамочкин/Sputnik

Михаил Горбачов е отстранен от власт почти по същия начин като Никита Хрушчов. По време на Августовския пуч от 1991 г. той е в дачата си във Форос в Крим и не отлита за Москва. Впоследствие самият Горбачов заявява, че е "изолиран", но това не съвпада с твърденията на други лица.

На 24 август 1991 г., след края на пуча, Горбачов обявява оставката като генерален секретар на ЦК на КПСС, а на 25 декември – като президент на СССР, прехвърляйки поста на президента на Русия, Борис Елцин.

Горбачов в Берлин

Игор Зарембо/Sputnik

Горбачов не напуска политическата и обществената дейност. През декември 1991 г., точно по време на събитията, свързани с разпадането на СССР, той основава и оглавява Фондация "Горбачов" (Международна фондация за социално-икономически и политически научни изследвания).

Горбачов се опитва да повлияе на политиката – финансира Социалдемократическата партия на Русия, прави изявления, осъждащи курса на Елцин, но скандал така и не се случва. Напротив, през 1994 г. Борис Елцин отпуска на Горбачов пожизнена пенсия от 40 минимални пенсии за старост. Горбачов обаче не живее в Русия през 1990-те и 2000-те години, а избира за своя резиденция град Ротах-Егерн (Бавария).

През 1996 г. той се кандидатира за президент на Русия и дори получава повече от 380 000 гласа (0,51%). На следващата година обаче Горбачов става известен в цял свят, снимайки се в реклама на "Пица Хът". През 2011 г., в деня на 80-ия си рожден ден, с указ на президента Дмитрий Медведев той е награден с орден "Св. Андрей Първозвани", най-високото държавно отличие на Руската федерация.

Pizza Hut в Москва, 1990 г.

GeorgeLouis (CC BY-SA 3.0)

Интересното е, че Горбачов отпразнува своята 80-годишнина както в Русия, така и в Лондон – с благотворителен концерт "Горби 80 Гала" в Албърт хол на 30 март 2011 година.

Горбачов почина в Москва на 30 август 2022 година. За разлика от Маленков и Хрушчов, Горбачов е погребан с военни почести и тържествена церемония, която се състои в Колонната зала.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.