Легендарните "висотки" на Москва: домът на Кудринския площад – единственият с бункер

Адрес: площад "Кудрински", 1

Години на построяване: 1948-1954

Какво има вътре: жилищен комплекс

Подобно на другите "сталински небостъргачи", този на Кудринския площад е започнат през 1947 г., за отпразнуването на 800-ата годишнина на Москва.

Сталин лично се интересува от този грандиозен проект и иска чрез такъв мащабен строеж да демонстрира величието на Съветския съюз. Дори му се приписват следните думи: "Ходят в Америка, после идват и ахват – ах, какви огромни домове! Нека сега да отидат в Москва, да видят какви домове имаме, да ахнат."

Как се появява сградата?

До 1950-те години Кудринският площад се смята за предградие. Сталин иска да възстанови страната възможно най-скоро след Великата отечествена война, така че много бързо взема решенията за застрояване на районите с казармите.

Местоположението на бъдещия небостъргач е избрано във връзка с най-амбициозния (и нереализиран) архитектурен проект на СССР – Двореца на Съветите. Гигантската сграда, висока почти 500 метра, трябвало да бъде обрамчена от не по-малко величествени небостъргачи с различни предназначения.

Първоначално архитектите М.В. Посохин и А.А. Мндоянц планират не само да построят сграда, но и радикално да променят района около нея. Ето защо отначало територията около строежа е "почистена" от жилищните сгради на "старата" Москва, които се намират в съседство, а отстрани на главната фасада се появява голям площад.

На мястото на тези разрушени къщи те искат да построят нов архитектурен комплекс – така че да "опасва" благоприятно небостъргача. Въпреки това през 1953 г. Сталин умира и този проект никога не е завършен докрай. Съвременниците по-късно отбелязват, че на такъв огромен небостъргач му е тясно сред тесните алеи и дървените къщи.

След като Никита Хрушчов идва на власт, правителството не подкрепя по-нататъшните огромни разходи за строителство "в името на небостъргач" и осъжда прекомерната украса, която неговият предшественик толкова обича. Така в крайна сметка небостъргачът остава без архитектурна "подкрепа".

Сградата, висока 156 м (заедно с известния шпил), се оказа малко по-ниска от останалите "сталински небостъргачи". Въпреки това, все пак се откроява на фона на постепенно застроените покрайнини на Москва и в същото време прилича на Вавилонската кула, небостъргачите в Ню Йорк и готическа катедрала.

Най-разкошният дом в Москва

През 1954 г. сградата е вкарана в експлоатация. Интериорът на вътрешните помещения е много по-луксозен от този на другите "сестри": мраморни колони във фоайето, витражи, а в апартаментите на пода има дъбов паркет.

Освен красива украса, небостъргачът има и много модерно (по стандартите на 1950-те години) техническо оборудване. В сградата има 14 асансьора, двуетажен подземен паркинг, а в огромен стилобат се помещава най-големият хранителен магазин в страната – "Гастроном № 15".

Той е и един от малкото, където дефицитните стоки се продават свободно. Гастрономът, както и основните помещения на дома, са украсени с колони, витражи и тежки многоетажни полилеи.

Небостъргачът има общо 452 апартамента. Въпреки че, очевидно, може да побере повече: по-късно, когато експертите анализират практическата стойност на сградата, стигат до извода, че стените и техническите помещения заемат много по-голяма площ от самите апартаменти.

Между другото, небостъргачът на Кудринския площад има друго негласно име – "Къщата на авиаторите": в него често се заселват авиоконструктори, пилоти и високопоставени служители на авиационни предприятия.

Бомбоубежището, което никога не е ползвано

През 1950-те години Сталин се подготвя за друга голяма война и затова Кудринският небостъргач става единствената от "сестрите", която има собствено бомбоубежище. Въпреки че не е дълбоко, то се простира под земята далеч отвъд видимата част на сградата.

Убежището не би могло да защити обитателите на зданието от ядрен взрив, но би могло да осигури още три месеца живот в случай на природно бедствие.

Свикнали сме да мислим, че бомбоубежищата са огромни бетонни зали, където хората седят плътно един до друг и се опитват да оцелеят. Тук обаче всичко е коренно различно от тези представи: почти всеки обитател има отделна стая, направена със същите скъпи материали като самата сграда отвътре.

Бомбоубежището никога не е използвано по предназначение. Постепенно започват да забравят за него и около 1990-те години напълно го премахват.

Поради липсата на поддръжка, помещенията постепенно се наводняват с подпочвени води. Този проблем не е решен и до днес.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви