Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В хода на Втората световна война СССР получава от западните съюзници военна помощ от до 14 000 изтребителя. Почти 10 000 са доставени от американците и около 4000 от британците.
Част от тези самолети САЩ и Великобритания изпращат във ВВС на Червената армия, като се ръководят от принципа "непригоден за бой". Но въпреки това съветските военнослужещи са особено благодарни за някои модели.
Капитан Сгибнев на самолета "Ураган", снимка август 1942 г.
Архивна снимкаПрез август 1941 г. в Съветския съюз пристигат първите изтребители – британските Hurricane ("Ураган"). Общо за целия период на войната ВВС на Червената армия получават над 3000 от тези самолети.
"Ураганите" са прости за пилотиране и имат просторна кабина, която дава на летците добра видимост. Обаче с това се изчерпват плюсовете им.
Към края на 1941 г. разработеният през 1934 г. британски изтребител вече е напълно остарял. Ненадеждният и недостатъчно мощен двигател, както и извънредно слабото въоръжение, не позволяват на машината да противостои на новомодифицираните "Масершмити".
Осемте му 7,7-мм картечници се оказват толкова безполезни, че немците в началото на 1942 г. дори хвърлят на летището в Ярославъл (където са базирани британските Hurricane) послание с ехидната молба "да не драскат боята на немските криле". Ситуацията се подобрява, когато британските картечници са заменени с две съветски 20-мм оръдия ШВАК и две 12,7-мм картечници.
"Този самолет е далеч от ураган, – пише летецът Игор Каберов. – Бавно набира височина, пикира лошо. Вертикални маневри? Какви ти маневри!".
Колегата му Виталий Климьонов се изказва по-категорично: "Боклук, а не машина".
Въпреки това британските изтребители имат своя принос за общата победа. Те се появяват в най-трудния период на войната за Съветския съюз и му помагат да се справи с острия недостиг на бойни самолети. С началото на доставките за ВВС на Червената армия на по-съвременни "Якове" и Spitfire-и, Hurricane започват масово да се изпращат в частите за противовъздушна отбрана за борба с вражеските бомбардировачи.
Съветски P-40B Warhawk, 1942 г.
Архивна снимкаЗападните съюзници доставят около 2500 американски изтребителя Curtiss P-40 Warhawk на СССР. Във ВВС на Червената армия името Warhawk не е благозвучно, затова, в зависимост от модификацията, самолетите са наричани ту "Томахоук", ту "Китихоук".
Към есента на 1941 г. Р-40 взема участие в отбраната на Москва и Ленинград. По тактико-техническите си характеристики самолетът превъзхожда Hurricane, но по скорост и маневреност значително изостава пред съветските и немските изтребители.
"Тежка машина, незавиваща, недостатъчна маневреност. Макар и да имаше много оръдия, не ми хареса, не ми беше достатъчно маневрена", спомня си съветският летец Владимир Ястребов.
Но изтребителите Р-40 се отличават с висока якост и издръжливост. Неведнъж, останали без боеприпаси, съветските летци таранят с тях вражеските самолети и след това успешно стигат до своите летища.
"Китихоук" и "Томахоук" на Източния фронт се използват предимно не за въздушни боеве, а в качеството им на щурмовици и изтребители за ескорт.
Изтребител Mustang Mk.
Архивна снимкаНай-добрият американски изтребител от Втората световна война, P-51 Mustang, пристига в СССР през 1942 г. в количество от само десет бройки – за oпознаване от съветските специалисти. Последните се отнасят доста хладно към него – въпреки високата си скорост той е тежък "като желязо", а от маневреността му има много какво да се желае.
Разработената през 1944 г. версия на "Мустанг" P-51D е ненадмината на големи височини. Доставките на изтребителя за СССР обаче по няколко причини така и не започват. На първо място, въздушните сражения на Източния фронт, за разлика от западните фронтове на войната, се водят основно на малки и средни височини. Второ, Съединените щати вече усещат приближаването на Студената война и не бързат да прехвърлят най-модерното си оръжие на потенциалния си враг.
Един от най-добрите съветски асове, три пъти Герой на Съветския съюз Александър Покришкин на изтребителя P-39 Airacobra
SputnikОбратната ситуация се случва с P-39 Airacobra. На големи височини този американски изтребител не работи твърде уверено, но на средни и малки височини демонстрира висока скорост и маневреност.
В резултат на това САЩ, без да се скъпят, доставят на СССР почти 5000 единици P-39, което го направи най-масовия западен изтребител във ВВС на Червената армия. Мощната машина с "автомобилен" тип врати и с необичайно разположение на двигателя зад пилотската кабина, систематично измества "Ураганите" в авиационните части.
"Аерокобра" не е лишен от своите недостатъци. Така например при изпълнение на сложен висш пилотаж на малка височина той лесно изпада в свредел.
Самолетът не прощава грешките, но в ръцете на умел пилот се превръща в страховито оръжие. Р-39 е пилотиран от редица съветски асове. Григорий Речкалов печели 50 лични победи на него, Александър Покришкин - 48.
"Аерокобрата" ми харесваше с формите си и най-вече с мощното си въоръжение, - спомня си Покришкин. - Имаше с какво да сваля вражески самолети - 37-милиметрово оръдие, две скорострелни картечници с голям калибър (12,7 мм) и четири картечници с нормален калибър (7,62 мм), всяка от които изстрелва по хиляда патрона в минута... Бързо усвоих пилотирането на самолета на предела на възможностите му. Скоро усетих, че този изтребител сякаш стана част от тялото ми и от начина ми на летене."
Групова снимка на съветски и американски пилоти на фона на първите получени изтребители P-63 Kingcobra
Архивна снимкаАмериканците разработват P-63 Kingcobra, като се съобразяват с нуждите на съветската авиация и с опита от въздушните битки на Източния фронт. В частност изтребителят се опитва да реши проблема със свредела, наследен от "Аерокобрата", но не напълно успешно.
Общо СССР получава около 2400 от тези бойни машини. Те пристигат в самия край на войната и на практика не участват в бойните действия срещу Германия. Същевременно "Кралските кобри" успяват да се сражават в Далечния изток.
По време на съветско-японската война Р-63 съпровождат бомбардировачи и разузнавателни самолети, осигуряват въздушно прикритие на войските и силите на Тихоокеанския флот и атакуват японските позиции като щурмови самолети.
"Ще ви кажа, че изобщо не може да се сравнява с "Як"-овете", казва пилотът Иван Прозор за "Кингкобрите". – "Як" е лек, маневрен, а това е такава тежка, мощна машина, по-скоро не изтребител, а щурмови самолет. А ако добавят и окачени резервоари, тогава изобщо..."
Knight of Pythias - първият Thunderbolt, дошъл в Съветския съюз
Архивна снимкаПо време на войната Съветският съюз получава по-малко от двеста американски изтребител-бомбардировача P-47 Thunderbolt. Самолетът на практика не участва във въздушните сражения.
"Още в първите минути на полета разбрах - това не е изтребител! - спомня си пилотът-изпитател Марк Галай. - Стабилен, с удобна просторна пилотска кабина, комфортен, но не и изтребител. "Тъндърболт" имаше незадоволителна маневреност в хоризонталната и особено във вертикалната равнина. Самолетът ускоряваше бавно - инерцията на тежката машина. "Тъндърболт" беше отличен за обикновен полет по маршрут без резки маневри. За изтребител това не е достатъчно".
В западните бойни полета P-47 се използва за атака и прехват на бомбардировачи B-17 Flying Fortress ("Летящи крепости"). В СССР тези самолети са придадени към полкове за противовъздушна отбрана.
Съветски пилоти близо до своите Spitfire
Архивна снимкаSpitfire става символ на Кралските военновъздушни сили по време на Втората световна война. През лятото на 1941 г. съветски представители молят британците да доставят на СССР повече от тези изтребители, за да заменят "Ураганите", но получават кратък отговор, че самолетите не са за износ. Въпреки това впоследствие Великобритания изпраща 1200 единици Spitfire на Съветския съюз.
Бързите, маневрени и лесни за пилотиране "Спитфайъри" Mk.Vb се проявяват добре във въздушните битки през пролетта-лятото на 1943 г., въпреки че по това време вече са морално остарели. Германският ас Гюнтер Рал, който ги среща в небето над Кубан, по-късно пише, че е бил много изненадан да види британски самолети "на 3000 мили от Ламанша".
От февруари 1944 г. в Съветския съюз започва да пристига по-усъвършенствана модификация на изтребителя - Spitfire Mk.IX. Той превъзхожда съветските Як-9У и Ла-7 по отношение на подемната сила и въоръжението и уверено работи на големи височини.
На малки и средни височини нещата не са толкова розови. Така Spitfire губи от Ла-7 по наземна скорост с цели 100 км/час. В резултат на това е решено да се откажат от използването на тези изтребители на фронта и повечето от тях са изпратени в полкове за противовъздушна отбрана.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си