Как в дореволюционна Русия си общуват чрез визитни картички?

"Да се изнесе от Москва за дълго време за Маря Ивановна, предвид обширните ѝ познанства, не беше шега работа: трябваше да се сбогува с всички, за да не обиди някого", пише за своята възрастна роднина чиновникът от XIX в. Дмитрий Рунич.

"В четвъртък в 6 часа следобед Маря Ивановна се качи в каретата и тръгна по посещения, с регистър в ръка; в този ден направи 11 посещения, в петък преди обяд – 10, след обяд – 32, в събота – 10, общо 63". А два дни по-късно започнаха ответните посещения: за един следобед я посетиха княгиня Голицина, Шаховская, Татишчева, Гагарин, Николева. Порази я страх: "Е, ако всички стотици трябва да се сбогуват с мен!" – и заповяда да отговарят, че не си е у дома".

За московското и петербургското дворянство визитите – официални посещения на роднини и познати – се превръщат в ежедневно задължение. Заминаване и пристигане в и от града, рождени дни, големи празници, сватби и погребения – всички тези събития изискват официално посещение. А след това трябва да се приеме и ответно посещение. Пренебрегването на това правило означава да се изключиш от почтеното общество – не можеш да се надяваш на повишение или изгоден брак.

Натоварващият обичай изглежда див на чужденците, а някои, като ирландката Марта Уилмот, дори са "възмутени". Затова в началото на XIX в., заедно с модата на всичко английско, културата на визитните картички навлиза и в Русия.

"Запишете ме"

Тогава картичките се наричат "визитни билети", а за тях в коридорите и фоайетата на къщите на знатните хора стоят сребърни подноси или скъпи чинии. Обикновено те са два: единият – за лично донесените "билети", а другият – за картичките, предавани чрез прислугата. В края на краищата има голямо значение дали посетителят е дошъл сам, или само е изпратил слугата си. Има и необичайни места за картички – в московския дом на благородник от стар род може да ви посрещне плюшена мечка с отворена уста и поднос за визитни картички в лапите.

В началото на XIX в. всеки благороден господин и дама носят със себе си пакет визитни картички. Когато пристигат на гости, те не се обявяват веднага – излиза камериерът и му връчват визитна картичка. Дамските визитни картички са по-големи и по-сложно украсени. Визитните картички на мъжете са с обичайния за нас размер на банкова карта или кутия цигари, а визитните картички на женените мъже са по-скромни и по-малки от тези на ергените.

Върху визитната картичка се изписва името на притежателя или собственика ѝ, както и неговата титла, ранг или длъжност: лекарите и учените изписват "доктор" и посочват научната си степен, военните – званието си, държавните служители – ранга си. Някои хора имат два вида визитки: едната с адрес, а другата с празно място, на което може да се пише – да се уговори среща, да се покани на вечеря или на театър.

Не всички обаче спазват правилата на столицата. Историкът Михаил Загоскин си спомня как негов посетител не е посочил адреса си във визитния билет: "Веднъж на мен самия ми се случи да обиколя всички хотели и да отседна в почти всички частни къщи, за да разбера къде живее един провинциалист, който ми беше на гости. Докато го търсех из цяла Москва, той си беше свършил работата, заминал за провинцията си и сега, както чувате, е страшно ядосан не само на мен, но дори и на цяла Москва. "Каква столица!" – казва той при всеки удобен случай. "Учтиви хора, тези московчани! Надувки, невежи хора!"

Ако посетеният човек си е вкъщи, слугата занася картичката при него, а домакинът решава дали да приеме госта, или да каже, че е зает. Ако домакинът не е на разположение, визитната картичка се оставя на подноса – точно както когато домакинът не си е вкъщи.

Ако посещението е при човек с по-висок ранг или обществено положение, се смята за невъзпитано да се оставя картичка. Когато слугите идват на гости на по-висшестоящи или по-нисшестоящи благородници – граф или княз – и те не са вкъщи или не ги приемат, камериерът записва имената на посетителите в специална книга. Има и куриози. Литераторът Петър Вяземски си спомня: "Когато Карамзин бил назначен за историограф, той отишъл при някого с посещение и казал на слугата: "Ако не ме приемат, тогава ме запишете". Когато слугата се върнал и казал, че стопанинът на къщата не е вкъщи, Карамзин го попитал: "Записахте ме?" – "Записах." – "Какво записахте?" – "Карамзин, граф на историята."

Правила за комуникация чрез визитни картички

Разбира се, старото дворянство презира визитните картички. Особено тези, които носят слугите. "Това на нищо не прилича: докарват крепостния селянин под прозореца, а той хвърля визитката на колоната на руска дворянка", възмущавали се старите лели, според спомените на руския музикант Николай Макаров.

Но всичко се променя след коронацията на Николай I през септември 1826 година. Николай Павлович и съпругата му Мария Фьодоровна са млади звезди на европейските салони, а на коронацията им присъстват стотици френски и английски дендита, чиито визитни картички са в пълна употреба и не се смятат за срамни. След това културата на визитните картички в Русия е окончателно установена и се задържа до 1917 година.

Прието е първото посещение да бъде лично, след което можете да се регистрирате или да оставите картичка. Учтиво е да се отговори на картичка, като се изпрати картичка, – ако това не се направи или ако тя е изпратена в хартиен плик, това означава, че е по-добре да не посещавате къщата отново.

Когато хората оставят картичка, без да видят собствениците, тя трябва да се "сгъне". Ето какво означават тези "огъвания":

• "Дойдох лично" – в горния десен ъгъл
• "Поздравления" – в горния ляв ъгъл
• "Съболезнования" – в долния ляв ъгъл
• "Прощално" – в долния десен ъгъл

Ако нито един от ъглите не е огънат, това означава, че картичката е предадена през слугата. Разбира се, много скоро започват да изпращат и "огънати" картички чрез слугите. Княз Сергей Трубецкой, живял през първата половина на ХIХ в., си спомня: "Обикновено оставяхме, тръгвайки си вечер, предварително огънати картички на портиера (срещу рубли) или един от нас вземаше картичките на няколко приятели: обичай да се изпращат или оставят неогънати картички в Москва тогава нямаше".

Към средата на XIX век обичаят да се оставят картички, който има за цел да поддържа поне подобие на учтивост, се превръща в абсолютно механичен процес, изпълняван от прислугата.

"На Нова година и през Страстната седмица имаше най-голямо потребление на визитни картички", спомня си Михаил Загоскин. "Лакеи на кочияши, на коне и пеша обикаляха целия град. [...] Продавачите на "визитни билети" обаче намираха начин да облекчат труда си; те имаха места за събиране, като основното беше в Охотния пазар; там сравняваха списъците си и разменят визитни картички. Разбира се, това невинаги минаваше без грешки. Понякога ще ви дадат визитката на някой барон, с когото изобщо не се познавате, или ще ви се наложи да поздравите за празника човек, с когото не бихте искали да се срещнете".

И все пак във всички времена в Руската империя най-учтивото е личното посещение. Понякога само една картичка, оставена или изпратена на важен човек, може да сложи завинаги край на кариерата на нещастния посетител.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви