5 популярни мита за Александър Пушкин 

Бащата на Пушкин му обещал да го лиши от наследство

Сергей Лвович Пушкин

Свободни източници

Има много легенди за пристрастеността на Пушкин към хазарта – и повечето от тях са истина. Въпреки че Пушкин е много богат според стандартите на своето време, любовта му към хазарта оставя значителна следа в бюджета на поета. Играе бридж, фараон, омбре и други игри с карти, като постоянно рискува състоянието си. Веднъж насмалко да изгуби все още непубликувана част от "Евгений Онегин", но в последния момент успява да си я върне. Една от многото му любовници и музи, Анна Керн, пише за неговото увлечение следното: "Пушкин много обичаше картите и казваше, че това е единствената му привързаност".

Предполагаем портрет на Анна Керн

А. Арефов-Багаев

Бащата на поета не харесва порочното хоби и са се носели слухове, че поради това ще лишил сина си от наследство. Още повече, че отношенията между Александър Пушкин и баща му наистина са трудни. Лишаването от наследство обаче би хвърлило сянка върху цялото семейство; всъщност дори огромните дългове не стават причина за такава радикална стъпка. А и няма документални доказателства за това.

Дълговете на Сергей Пушкин обаче са много: след смъртта му на дуел се оказва, че Пушкин има хазартен дълг от почти 150 000 рубли (или около 240 милиона съвременни рубли!). Но не баща му го изплаща. Целият дълг е покрит от самия император Николай I, който освен това поддържа финансово семейството на Пушкин за сметка на държавната хазна.

Пушкин е имал огромен "донжуански списък" 

Наталия Николаевна Пушкина-Ланска (родена Гончарова)

Александър Брюллов

Този списък изобщо не е измислица и дори е публикуван през 1887 г. в "Албума на Пушкинската изложба от 1880-а". Започвайки от 1829 г., поетът записва жените, които харесва или с които е близък, в два паралелни списъка. Общо в него са вписани 37 жени. Според някои историци в първия списък поетът е записал имената на онези, които е обичал повече, а във втория – тези, по които просто е бил увлечен.

Историците, макар и не съвсем точно, все пак успяват да разкрият самоличността на някои от жените, с които Пушкин е имал някаква връзка. Предполага се, че сред тях са: съпругата на известния историограф Екатерина Карамзин, Анна Петровна Керн, за която Пушкин по-късно е написал едно от най-известните си стихотворения "Аз помня чудното видение...", както и актриса от театъра в Царское село, императорска придворна дама, дъщеря на френски херцог, дъщеря на австрийски банкер, съпруга на одески губернатор и други видни "свободни" и омъжени дами.

Пушкин е Дюма

Александър Дюма, 1855 г.

Свободни източници

Привържениците на тази теория твърдят, че Пушкин фалшифицира смъртта си и се мести във Франция, където започва да пише романи под името Александър Дюма. Казват, че две неща може да са го подтикнали да направи това: дълговете от карти, които той така и не успява да изплати до края на живота си, или заповедта на император Николай I, който тайно изпраща Пушкин във Франция като "шпионин", та и затова покрива всички дългове на поета и осигурява семейството му.

Да, от една страна, Пушкин е могъл много добре да изиграе своята "роля": владее френски, познава нравите на висшето общество, в което е трябвало да проникне, – оставало е само да създаде убедително амплоа. Така, видите ли, се появил Александър Дюма.

Но въпреки аргументите на поддръжниците на тази легенда (подобен външен вид, препратки към живота на Пушкин в произведенията на Дюма и много други), има също толкова много контрааргументи. Например Александър Дюма е известен като писател още през 30-те години на XIX век и много от неговите пиеси вече са достигнали руските театри по това време. Освен това писателят участва в Юлската революция от 1830 година, а самият Пушкин по това време се подготвя за сватбата с Наталия Гончарова.

След фаталния дуел много от неговите приятели и роднини навестяват Пушкин у дома, а през последните дни осем лекари се грижат за поета, така че вероятността всеки, който е видял Александър Сергеевич по това време, да бъде убеден да се скрие тази тайна, е изключително малка.

Вижте още: Истина ли е, че Александър Дюма и Александър Пушкин са един и същи човек?

Пушкин е африканец

Абрам Петрович Ханибал

Свободни източници

Това отчасти е вярно, защото прадядото на Пушкин на име Абрам Петрович Ханибал е роден някъде в района на съвременен Камерун (или Етиопия - данните силно варират). В началото на XVIII в. той е пленен, а след това търговецът Сава Рагузински довежда Ханибал в Москва. Година по-късно той е покръстен, а кръстникът му е самият император Петър I. В Русия той става главен военен инженер на руската армия, а от втория му брак се ражда Осип Ханибал, дядото на поета.

Само този факт дава основание да се каже, че Александър Сергеевич е африкански поет. И въпреки че доста често споменава историческите си корени в своите творби, всъщност той е само 1/8 африканец, друга 1/8 германец, а останалите 75% напълно руснак. Мнозина все още не са сигурни дали тази история е вярна, но съществуването на Абрам Ханибал е документирано, така че няма причина да се съмняваме в частичния африкански произход на Пушкин.

Заек спасява Пушкин от арест или смърт

Паметник на заека, който преди 175 г. претичва пред А.С. Пушкин

Юрий Белинский/ТАСС

Има мит, че ако не бил заекът, който излязъл на пътя пред каретата на Пушкин, който пътувал от Михайловски (където Пушкин е в изгнание) до Петербург, то поетът най-вероятно е щял да бъде заточен в Сибир или екзекутиран за участие във въстанието на декабристите. И въпреки че Пушкин не се смята за декабрист и не участва в политически акции, свободолюбивите му стихове са можели да му изиграят лоша шега, затова да отиде в Санкт Петербург (особено докато е в изгнание) е било опасно. Заек, който пресича пътя ти, е много лоша поличба и суеверният поет обръща каретата.

Въпреки това, колкото и добре да звучи тази легенда, реалността е малко по-сложна. Приятелят на поета Сергей Соболевски пише, че заекът е пресякъл пътя на Пушкин не на път за столицата, а когато е отивал да се сбогува със съседите си. И изобщо не заек спрял поета, а друга лоша поличба от XVIII век - свещеник пред портите на имението. Едва след това Александър Сергеевич решава да остане.

Впрочем заекът въпреки всичко е увековечен в историята. През 2000 г. недалеч от Михайловски му е издигнат паметник - като "спасител" на поета от преждевременна смърт. Но, както знаете, това му помогна само за кратко - Пушкин умира много рано, на 37-годишна възраст.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.