5 важни факта за Куликовската битка

Музей-резерват "Куликово поле"
През септември се отбелязва годишнината от битката при Куликово поле. Събрали сме 5 важни исторически факта за това сражение, потвърдени от историческите източници.

Битката е наистина огромна

Участниците във военно-историческия фестивал

Според последните исторически изследвания темникът Мамай е можел да събере срещу себе си руска армия, наброяваща 70-90 хиляди воини. Но в Куликовската битка той не използва всички тях тъй като два месеца след сражението повежда войски срещу хан Тохтамиш. По оценки на историците в Куликовската битка от страна на Ордата са могли да участват 20-30 хиляди войници.

Да се прецени броят на руските войски е много по-трудно, тъй като всички руски източници надценяват броя на участниците в тази най-голяма битка. По оценки на Андрей Амелкин и Юрий Селезньов, на Куликовото поле с Дмитрий Донской са останали не повече от 30 000 войници. Това наистина е едно от най-големите сражения през Средновековието, сравнимо по мащаб с битката при Поатие (732 г.) между франките и арабите или битката при Азенкур (1415 г.) между Англия и Франция.

В боя от руска страна участват обикновени хора

Репродукция на картината

Дмитрий Иванович (Донской), велик княз на Москва и Владимир, обявява събирането на полкове в земите си за борба срещу Ордата. Болярите, князете и дружинниците, които се присъединяват към градските полкове, водят със себе си "воеводи" (воини), които се включват главно в пехотата. "Войводите" са набирани от градското и селското население. Освен това доброволците се присъединяват към похода на Дмитрий Иванович и съюзените с него князе.

Така хора, които никога преди не са се сражавали, застават рамо до рамо с професионални воини в защита на руската земя. Това се потвърждава и от летописа: "Московчани много невиждани (които не са били в битка преди това – бел. ред.), като видяха множеството на татарската войска, се уплашиха и с отчаяние [с живота се прощаваха]".

На страната на Мамай се сражава европейска пехота

Ханската армия. 1979-1980, Алексей Шмаринов

В структурата на армиите на Мамай източниците споменават "фряги" италианци. След като Византийската империя е смазана от кръстоносците през 1204 г., по бреговете на Черно море се появяват особено много италиански търговски колонии. Италианците са известни в Европа с военните си умения и Мамай може да е наел тяхната пехота, въоръжена с копия, което хрониката описва така: "И така, те се изправиха, сложиха копията си <...> всеки на раменете на този пред него, предните редици [на копията] бяха по-къси, задните  по-дълги". Не е ясно обаче дали "фрягите" действително са участвали в битката. Има вероятност те само да са охранявали Мамай.

Великият княз Дмитрий Донской едва се разминава със смъртта в битката

Великият княз Дмитрий Иванович се втурва в битката като част от първите атакуващи полкове. Почти веднага е ранен и свален от коня си. Войниците, които го защитават, бързо са унищожени от врага, а самият княз получава много удари в стомаха и гърдите, но се спасява благодарение на латите и бронята си. Княз Дмитрий Иванович успява да се измъкне от ръкопашен бой. Но повече не успява да седне на коня си.

Миниатюра

След края на битката княз Владимир Андреевич Серпуховски, братовчед на Дмитрий Иванович, дълго време не може да намери ранения княз. Откриват го двама войници от Кострома князът лежи под една пречупена бреза.

Победата е извоювана с техники, възприети от самата Орда

По време на Куликовската битка руснаците са под властта на Ордата в продължение на 140 години и много князе участват в нейни военни кампании. Когато руснаците се подреждат на Куликовото поле, те се построяват в пет части: голям полк, полкове на дясната и лявата ръка, предни и гвардейски полкове. Подобен строеж от пет или три части има и армията на Мамай. По този начин руснаците благоприятно използват факта, че ординските полкове атакуват между две реки Долни Дубняк и Смолка, които текат тогава на Куликово поле. Поради това ординската армия не може да се разгърне напълно по целия фронт, като сама си пречи.

Изходът на сражението обаче решен от "тайния", укрит в гората руски полк на княз Владимир Андреевич Серпуховски, който е застанал в засада. Полкът от засада влиза в битката в решителен и неочакван за Ордата момент.

Когато през XIII в. монголо-татарите идват в Русия, те побеждават руснаците в сраженията и благодарение на своите тактически похвати и построения. 150 години след нахлуването, след като издържат многобройни битки и сблъсъци с Ордата, руснаците поучават от собствените си грешки и успешно използват техниките срещу своите нашественици.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"