Битката, която позволява на немците да стигнат до Сталинград

Николай Фиников/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Червената армия се опитва да отвоюва Харков от нацистите, за да започне освобождението на Украйна. Но вместо това позволява на немците да пробият до Волга и Кавказ.

След поражението на немските войски близо до Москва през зимата на 1941-1942 г. ръководството на Съветския съюз е сигурно, че е дошло времето да поеме инициативата във войната в свои ръце. В няколко сектора на съветско-немския фронт Червената армия предприема широкомащабно настъпление, за да отблъсне и унищожи врага, но никъде не успява да постигне значителен успех.

В североизточната част на Украйна обаче съветските войски се вклиняват във вражеската отбрана на 100 км, като се закрепват на т.нар. Барвенковска издатина.

Оттук те могат да застрашат фланговете и тила на немската група, да направят марш към големия индустриален център Харков и след това, вероятно, да пробият към Днепър. От друга страна, има опасност врагът да "отцепи" издатината, хващайки съветските армии в капан.

Боеве край Харков

На 12 май 1942 г. съветските войски започват настъпление към Харков. Ударите са нанесени както от Барвенковската издатина, така и от град Волчанск, разположен на север. За три дни тежки боеве те напредват 35-50 км и на 15 май съветските танкове се появяват в околностите на града.

До 15 май немците с големи усилия успяват да забавят съветската офанзива. Два дни по-късно армейската група Клайст, с подкрепата на авиацията, удря най-опасния сектор на съветската отбрана – в района на стеснението на издатината.

"Първата линия на руските позиции беше унищожена под градушка от бомби и снаряди. Въпреки това руснаците, тези, които оцеляха през целия този ад, оказаха яростна съпротива. Един съветски батальон, чиито позиции бяха атакувани от 466-и гренадирски полк, се държеше до последния човек. На неговите позиции бяха открити 450 мъртви руснаци", спомня си офицер от 257-ма германска пехотна дивизия.

За тези няколко месеца, през които съществува Барвенковската издатина, върху нея не са създадени подходящи защитни структури. Германците бързо напредват, смазвайки части от 9-та съветска армия и резервите, хвърлени за ликвидация на пробива. Заплахата от обкръжаване виси над цялата съветска ударна сила, която по това време все още продължава да напредва към Харков.

"Битките край Харков се оказаха може би най-трудните за мен в цялата война. Тези постоянни бомбардировки, ужасни загуби, объркването на нашите командири, липсата на боеприпаси...", спомня си лейтенант Евгений Окишев.

Съветското командване подценява мащаба на немското настъпление и едва на 19 май, когато вече е изгубено много време, дава заповед да се спре настъплението към Харков и да се победи врагът, който е пробил в тила.

"На първо място, беше необходимо за ограничено време да се прегрупират големи маси от войски, разпръснати на голяма територия. А ние... тогава все още не знаехме как да го направим правилно", казва командващият 38-ма армия генерал Кирил Москаленко.

На 22 май армейската група "Клайст", настъпваща от юг, на 10 км от град Балаклея, се съединява с две танкови дивизии на 6-та армия на Фридрих Паулус, пробивайки от север, и по този начин спретва капан за съветските войски.

В обръжението са 16 стрелкови и 6 кавалерийски дивизии, 12 танкови и 2 мотострелкови бригади с обща численост над 200 000 души. В същото време съветските войски, настъпващи от Волчанск, са изхвърлени на първоначалните си позиции.

Фридрих Паулус (дясно)

Немците методично стесняват обкръжението, унищожавайки или пленявайки съветски части. Всички опити за деблокиране на групата отвън са пресечени. До 29 май съветските войски се бият в обкръжението с преобладаващо господство на противника във въздуха, липса на гориво, боеприпаси и храна. Само 22 хиляди души успяват да избягат.

На 26 май командващият група армии "Юг" фелдмаршал фон Бок посещава локацията на войските, които се бият с обкръжените: "Навсякъде една и съща картина: врагът е вече притиснат, въпреки това прави тук-там опити да пробие, но той вече е на ръба на колапса. От една височина югоизточно от Лозовенок можеше да се види как огънят на нашите батареи, биещи от всички страни в димящото обкръжение, получаваше все по-отслабващ отговор ... Тълпи от пленници течаха към тила, нашите танкове и части на 1-ва планинска дивизия атакуват – невероятна картина!"

В резултат на така наречената Втора битка за Харков съветските войски губят около 270 000 души убити, ранени и пленени. Много видни военни лидери загиват или се самоубиват, вкл. най-малко десетима генерали. Загубите на немските и румънските войски възлизат на малко повече от 30 000.

Харковската катастрофа значително отслабва войските на Южния и Югозападния фронт, които са принудени да забравят за всякакви настъпателни действия. Немците от своя страна отново завземат стратегическата инициатива и месец по-късно започват да изпълняват плана "Блау", в резултат на което успяват да пробият до Северен Кавказ и Сталинград.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"