На какви американски и британски бомбардировачи се сражава Червената армия през ВСВ?

По време на Втората световна война Съветският съюз получава около 3700 бомбардировача от западните си съюзници като военна помощ. Почти всички от тях са американско производство, британските самолети са малко повече от двадесет. 

А-20

Douglas A-20G Boston, 1943

Игор Бубин/Свободни източници

В СССР през годините на войната пристигат повече от 2800 единици от различни модификации на американския бомбардировач Douglas A-20 Havoc/DB-7 Boston. Броят на тези самолети във военновъздушните сили на Червената армия е дори по-голям, отколкото във въоръжените сили на САЩ.

Бързият (до 510 км/ч), маневрен, лесен за управление и "послушен" в маневрите бомбардировач се харесва на съветските пилоти. Един от тях, Григорий Евдокимов, си спомня: "Той беше надежден, много надежден. На единия си двигател дори имаше бомби. В хоризонтално положение."

А-20 се отличава с високо ниво на комфорт: просторна кабина, удобни бронирани седалки, отлична видимост за пилота и щурмана. Самолетът е напълно оборудван с модерно навигационно и радиооборудване.

Douglas A-20G Boston, 1943

Игор Бубин/Свободни източници

Сред недостатъците на бойната машина отбелязват слабото отбранително въоръжение. В СССР бомбардировачът е преоборудван: американските 7,62-мм картечници са заменени с крупнокалибрени 12,7-мм картечници УБТ, а понякога и с 20-мм картечници ШВАК. Това обаче коства на самолета известна загуба на скорост.

Червената армия използва A-20 като разузнавачи, бомбардировачи и дори нощни изтребители. Особено добре се представят във военноморската авиация, където някои от тях са преоборудвани в торпедни бомбардировачи.

А-20 влизат в състава на Балтийския, Северния, Черноморския и Тихоокеанския флот. С тях са потопени зенитният крайцер "Ниобе", линейният крайцер "Шлезиен", спомагателният крайцер "Орион", много разрушители и вражески транспорти.

B-25

B-25B Mitchel 40-2242

United States Army Air Force

Първите американски бомбардировачи В-25 Mitchell пристигат в Съветския съюз през 1942 година. Общо ВВС на Червената армия получават около 860 от тези самолети от различни модификации.

"Първото впечатление на пилотите от машината не беше добро. Веднага я нарекохме "сепия", - спомня си пилотът Александър Дудаков. - Но след като полетяхме на нея, променихме отношението си. Самолетът беше много лесен за рулиране, с отлична видимост напред. Пилотирането и при излитане, и във въздуха, и при кацане беше толкова просто, че ни позволяваше бързо да въвеждаме младите пилоти в бойното формирование. От всички типове самолети, на които ми се е налагало да летя, B-25 е най-достъпният по отношение на техниката на пилотиране."

В-25, А-20 и Р-39 на база Ladd Field в Аляска

Свободни източници

B-25 започва службата си в СССР във фронтовата авиация. Въпреки това, поради своята масивност, самолетът е отлична мишена за вражеските сили за ПВО, което води до големи загуби.

В резултат на това бомбардировачът е прехвърлен към авиацията на далечни разстояния, където по време на нощните си рейдове може да използва пълноценно отличното си навигационно оборудване, големия си обсег (2170 км) и внушителния си бомбен товар (2800 кг). "Мичълите" са използвани активно за унищожаване на военната инфраструктура на противника в германския тил и за набези над най-големите промишлени центрове на Третия райх.

Hampden

Handley Page Hp.52 Hampden and Hereford

Imperial War Museum

За разлика от американските си колеги, британските бомбардировачи HP.52 Hampden в Съветския съюз не могат да се докажат по никакъв начин. Дори пътят дотам е изпълнен с проблеми и неприятности за тях.

В началото на септември 1942 г. повече от три дузини "Хампдън" (торпедоносеща версия) прелитат от Шотландия до Мурманск, за да прикрият арктическия конвой на съюзниците PQ-18. Два самолета се разбиват в неутрална Швеция, а четири са загубени в небето над Финландия. Освен това един самолет се разбива поради метеорологични условия, а друг е свален от съветски Hurricane, който го взема за вражески.

H.P.52 Hampden Мк.I

Архивна снимка

В крайна сметка 23 торпедоносеца достигат местоназначението си. След приключването на конвойната операция британските пилоти се прибират по домовете си, а самолетите са предадени на Съветския съюз. "Летящият куфар", както е наричан HP.52 в Кралските военновъздушни сили, по това време вече е остарял.

"Хампдън" има просторна и удобна каюта, но с това се изчерпват предимствата му. Съветските специалисти трябва да свършат много работа за усъвършенстване на самолета: да подсилят въоръжението, да увеличат неговата издръжливост, да намалят опасността от пожар в случай на повреда от снаряд и т.н. Дори и след това обаче торпедоносецът-бомбардировач не се превръща в страховита бойна машина на съветската морска авиация.

"Това са "гробове", - казва за Hampden пилотът Алексей Гусев. - Беше страшно да се лети с тях. Беше страшно дори да се приближиш до тях. Дори външният им вид беше... гаден... Бяха много лоши самолети. Пилотите се кълняха, че не искат да летят с тях, но къде да ходят - война..."

B-17

Boeing Y1B-17

U.S. Air Force

През лятото на 1941 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт обещава на Сталин, че скоро ще започне да доставя на СССР тежки бомбардировачи В-17 Flying Fortress. По-късно обаче американците под различни предлози започват да отказват да прехвърлят на ВВС на Червената армия един от най-добрите си самолети, включително заради наличието на секретно оборудване на борда.

Съветският съюз изпитва остра нужда от тежки бомбардировачи, тъй като неговите самолети Пе-8 са в катастрофален недостиг. Освен това американските самолети имат предимство пред съветските по отношение на скоростта, практическия таван, въоръжението и нивото на комфорт.

Boeing B-17F

Архивна снимка

В отчаянието си да получи B-17 от САЩ, Съветският съюз започва да се снабдява с тях сам. Няколко "крепости" се приземяват принудително в Източна Европа. Въпреки факта, че в процеса на кацане те са повредени, а секретното им оборудване, според инструкциите, е разрушено от екипажите, съветските специалисти започват системно възстановяване на машините.

Американците са наясно с тази практика, но не реагират по никакъв начин. В резултат на това към края на войната ВВС на Червената армия разполагат с няколко десетки самолета B-17. Тези бомбардировачи обаче така и не успяват да вземат участие в бойни операции.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.