Северният морски път: защо е толкова важен за руснаците?

Днес Северният морски път (СМП) е транспортна артерия, използвана активно от Русия не само за обслужване на северните и далекоизточните ѝ територии. Той се използва и за транспортиране на стоки, например от и за Китай. Това е особенно удобна опция, тъй като маршрутът по СМП от Санкт Петербург до Шанхай отнема 28 дни, докато плаването през Суецкия канал би отнело около 50 дни.

Въпреки това дори и днес е почти невъзможно да се плава в Северния ледовит океан без специален флот, способен да се движи през леда и да проправя път на корабите, ако те попаднат в леден капан.

Смъртоносна експедиция

Лед с дебелина три метра девет месеца в годината, температури от -50°С, пориви на вятъра до 50 м/с и безкрайна нощ през зимата – така изглежда Северният ледовит океан. Но въпреки смъртоносната опасност от плаване в такива условия, много държави се опитват да разработят морски маршрут през студените води, за да намерят най-краткия път от Европа до Сибир и Далечния изток, а след това от Атлантическия до Тихия океан.

Например в средата на XVI в. екипажът на британския кораб "Едуард Бонавентура", воден от Ричард Цензор, акостира близо до съвременния Северодвинск. Корабът е изпратен от английската "Московска компания", за да намери северен морски път до Китай. Този маршрут обаче представлява интерес за британците и техните съседи не само заради Китай. Европейците знаят, че най-добрите кожи, с които руснаците търгуват с Европа първо през Холмогори, а след това през Архангелск (на около 1200 км на север от Москва), идват от Сибир, и се стремят да установят връзка и търговия със сибирския град Мангазея.

Поморите, които населяват руския Север, са първите, които откриват елементи от Северния морски път. Те търгуват с чуждестранни търговци и са опитни мореплаватели в северните морета. Именно те започват търговията със Сибир, което довежда до появата на Мангазея – център на сибирската търговия. Всички богатства, добити в сибирските гори, постъпват там и оттам се изпращат по море до Архангелск и по-нататък към Русия или Европа.

Активността на чужденците в тази посока е толкова голяма, че руският цар трябва да забрани на руските и чуждестранните търговци да пътуват по северния морски път със смъртна заплаха.

Въз основа на опита на поморите, руският дипломат Дмитрий Герасимов съставя през XVI в. първия план за морски път през Северния ледовит океан от Европа до Китай. Той разказва за този план на италианския историк Пауло Джовио, който скоро публикува проекта на Герасимов. Идеята бързо набира популярност както в Европа, така и в Русия, но няма технически възможности за арктическо пътуване. Преходният маршрут през Северния ледовит океан остава в забвение до XIX век.

Едва в края на 1870-те години шведският кораб "Вега" осъществява първото транзитно плаване. След тази експедиция през 1893 г. норвежците преминават през Северния ледовит океан. Трети, през 1900-1902 г., са руските изследователи на шхуната "Заря". Въпреки че руснаците не са пионери, по-късно Съветският съюз е първият, който доказва, че Северният морски път и зимното корабоплаване могат да се използват ефективно.

Съветското господство в Севера

Нов етап в изследването на Арктика настъпва с развитието на островите в Северния ледовит океан: през 1926 г. експедиция, водена от Георгий Ушаков, акостира на остров Врангел. На острова са основани селище и полярна станция. През 1929 г. започва разработването на Земята на Франц Йосиф – и двете територии сега принадлежат на Русия. Няколко години по-късно, през 1933 г., СССР става първата държава, която извършва зимно плаване в Арктика – експедицията доставя товари на заселниците на архипелага Нова земя.

В началото на 1930-те години, благодарение на активната дейност на изследователите от 1920-те години, условията са готови за пълноценното развитие на Северния морски път. В западната му част редовно се провеждат експедиции, в най-важните крайбрежни точки е разположена мрежа от радиостанции, а за Баренцово и Карско море вече са изготвени метеорологични и ледови прогнози. А през 1932 г. настъпва пробив – експедицията под командването на Ото Шмидт на ледоразбивача "Александър Сибиряков" преминава целия Северен морски път, от Архангелск до Владивосток, с едно плаване. По време на експедицията на кораба има няколко аварии, а параходът дори губи витлото си. Изследователите правят самоделни платна и отплават към целта си. Екипажът плава 2 месеца и 3 дни.

Плаването в непроходимите ледове на Арктика обаче си остава най-трудното и опасно начинание. През 1933 г., след триумфа на екипажа на "Александър Сибиряков", тръгва параходът "Челюскин". В Чукотско море той е притиснат от ледовете и с целия си екипаж дрейфува почти пет месеца, докато не потъва. Пасажерите успяват да се евакуират и живеят или по-скоро оцеляват на леда в продължение на 2 месеца в условията на полярна зима в очакване на спасителите – за щастие всички успяват да стигнат до сушата. В средата на века корабоплаването става по-безопасно – през 1953 г. СССР започва да строи ядрени ледоразбивачи, благодарение на които става възможно целогодишно плаване.

Първият ледоразбивач с ядрена мощност "Ленин" влиза в експлоатация през 1959 година. Благодарение на създаването на ядрения флот плаванията стават по-редовни и по-бързи. Времето за пътуване е намалено на 18 дни. Увеличава се броят на пристанищата, полярните станции и обсерваториите в Арктика.

През 1977 г. вторият по рода си ядрен ледоразбивач "Арктика" става първият надводен кораб, достигнал Северния полюс.

През 1980-те години обемът на трафика достига своя връх – цифрите от онези години са надминати едва през 2016 година.

Северният морски път позволява на Съветския съюз активно да развива Арктика и да я превърне във важна икономическа зона: там са открити запаси от нефт и газ, основани са много пристанища и индустриални градове. Но най-важното е, че е открит нов и бърз път за транспорт с Далечния изток и страните от Азиатско-тихоокеанския регион.

Северният морски път днес

Поради икономическата криза, избухнала след разпадането на СССР през 1991 г., развитието на Северния морски път се забавя драстично. Но от 2006 г. насам, благодарение на проектите на правителството и големите корпорации, обемът на трафика започва бързо да нараства. Сега развитието на Северния морски път е признато за стратегически приоритет и правителството одобрява план за развитие на транспортната артерия до 2035 година.

Според Вячеслав Рукша, заместник-генерален директор на държавната ядрена енергийна компания "Росатом" и директор на дирекция "Северен морски път", пандемията от коронавирус и международното положение налагат корекции в плановете за развитие на Северния морски път, но транспортната артерия все още работи ефективно и увеличава товарния трафик. "Днес основната задача на Северния морски път е да гарантира националните интереси на страната. Руските компании дават достатъчен товаропоток, като доставят втечнен природен газ и нефт по СМП. Може би целите за 2024 г. ще бъдат постигнати по-късно, някои проекти се изместиха с една година напред в бъдещето. Но мисля, че целта за 2030 г. от 150 млн. тона товаропоток дори ще бъде надхвърлена", смята той. За справка, товарният поток по СМП за 2022 г. е бил 34,1 млн. тона, докато годишният товарен поток на Суецкия канал е около 1,4 млрд. тона.

Азиатско-тихоокеанските държави, разположени в Северното полукълбо, проявяват интерес към Северния морски път. За тях транспортирането на товари по СМП често е икономически по-изгодно, отколкото на юг, през Суецкия канал. Например, доставката на товари от Санкт Петербург до Шанхай по СМП отнема само 28 дни. Преминаването през Суецкия канал би отнело около 50 дни. Китай проявява специален интерес към СМП – от тази година китайската компания Hainan Yangpu NewNew Shipping ще пусне 5 кораба по линията за редовни контейнерни превози през лятно-есенното плаване.

Експертите обаче не разглеждат Северния морски път като алтернатива на Суецкия канал: "Северният морски път открива допълнителни логистични възможности за страните от Северна и Източна Европа и някои страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Суецкият канал има съвсем различни страни-ползватели и ние можем да привлечем само около 10% от товарния трафик оттам, т.е. около 100 млн. тона", обяснява Рукша. Арабските страни също проявяват интерес към Северния морски път като инвеститори.

Друга важна задача е да се осигури целогодишно корабоплаване в източната посока на Северния морски път. Първите стъпки ще бъдат предприети още през 2024 г., когато усилените кораби Arc7 с ледови клас ще започнат редовно да доставят руски товари до азиатските пазари. Понастоящем целогодишни плавания се извършват само в западната част на Северния морски път.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви